Борусия Мьонхенгладбах – кометата на 70-те години

Не е за вярване как във футбола могат да се случват чудеса. Как може един малък клуб с незначителни успехи, орисан да бъде в най-добрия случай някъде по средата, изведнъж да се превърне в европейски и световен футболен колос. Отбор, който остави траен отпечатък върху историята. Това чудо се нарича Борусия Мьонхенгладбах. Поне по пет значими критерия този тим няма аналог в цялата футболна история.
Уникални успехи в продължение на 10 славни години. Пет финала в евротурнирите, три последователни титли на Германия и общо пет в период от 7 години. Нито един друг западногермански клуб не е успявал за толкова дълго време да се противопостави на безспорния колос Байерн Мюнхен. Плеяда от уникални футболисти, поне шест от тях от световна класа - Нетцер, Фогтс, Бонхоф, Симонсен, Хайнкес и Щилике. Двама треньори - Вайсвалер и Латек, които са в топ 10 на вечната ранглиста на Бундеслигата. Футболни сражения, записани в златните страници на футболната история. Два загубени финала срещу Ливърпул, които са останали завинаги сред най-вълнуващите спектакли, играни някога под егидата на УЕФА. Епични сблъсъци превърнали се в продължение на вечната англо-саксонска война, за радост вече само с мирни средства. Не на последно място - огромно влияние върху Бундестима в един от най-великите му периоди. Европейска титла през 1972 година и световна през 1974 година, в които незаобиколим фактор с огромен принос са играчите от Мьонхенгладбах – Нетцер, Фогтс, Бонхоф, Хайнкес, Вимер, Данер, Шафер, Клеф. По късно през 80-те и Ули Щилике.

Русия ангел и неговите наследници

Борусия от Гладбах има много уникалностти за периода на 70- те, но нищо нямаше да бъде същото, ако екипът на жребците не бе обличал самият неповторим и гениален Гюнтер Нетцер. Немската школа е дала на света много големи футболисти, но малко от този калибър. Той и Кройф бяха големите звезди на 70–те години. Като влияние на терена, като футболни умения, дори като ексцентрици. Нетцер не игра на финала през 1974 година, не игра и финала за КЕШ през 1977 година, но това не пречи да остане най-ярката и незабравима звезда и символ на Борусия М за всички времена. Именно заради играч като Нетцер Гладбах се превърна в голова машина, в атракцион за зрителите. Този отбор бележеше средно по над 3 гола на мач и играеше различен футбол от традиционите немски стандарти. Само в едно издание от евротурнирите тимът отбеляза 38 гола, средно по над 4 на мач, което може да е рекорд и досега в турнирите. А Гюнтер Нетцер - това е човекът, който спечели за Германия европейската титла през 1972 година и сърцето на едно 8-годишно момче завинаги като фен на Бундестима и немския футбол. Мачът срещу Съветския съюз през същата година и този с Англия на следващата са шедьоврите на Нетцер с бяло-черния екип. Гюнтер е футболист, който пряко доказа, че във футболът могат да се помнят не само головете, но и гредите. Един негов удар от 30 метра, срещнал горната греда е златен миг за футбола до стотици други най-красиви голове. Нетцер игра и за Реал, където също остави ярка следа. Именно заради него и до днес Кралския клуб залага на немската марка.
За много други клубове един Нетцер би бил напълно достатъчен. А Борусия има своя питбул Берти Фогтс, стигнал с труд и упоритост до капитан на Бундестима. Има уникалния Райнер Бонхоф, мозъкът Ули Шилике, копието на Герд Мюлер – Юп Хайнкес. Всички те обаче не получиха признанието, което се падна на един дребничък датчанин – Алън Симонсен. Най-изненадващо той стана футболист номер 1 на Европа през 1977-а.
Борусия Мьонхенгладбах даде на футбола и Лотар Матеус, който игра няколко сезона за този велик клуб, но вече безвъзвратно бе настъпила модата всички големи футболисти да отиват в Байерн. За разлика от своите предшественици, които уважаваха ромбоидната емблема на Борусия и никога не я предадоха, Лотар избра по лесния път към славата. Затова и не го запомниха на „Бьокелсберг”. За разлика от Нетцер, Берти, Бонхоф, Ули, Алан и останалите, които създадоха един мит, легенда за всички времена и епохи.

Големите мачове на Борусия

Трудно може да се намери адекватен аналог на Борусия, замесен в толкова много епични футболни спектакли. Загубен финал срещу Ливърпул в два мача през 1973-а за купата на УЕФА, в който победата на реванша в Германия виси буквално до последните секунди. Следващия финал срещу Ливърпул отново е пълен с драма. Червените повеждат, Борусия изравнява, мачът завършва 3:1 за Ливърпул и остава и до днес като един от най-великите финали в КЕШ. Участието на Борусия на този финал като качество далеч задминава много от следващите победители в турнира. Важно е какво пише в статистиките, но не по малко важно и какво остава като следа. А Борусия остави незабравима следа. Двубоите на този тим са пълни с обрати, с голове в последните минути, с инфарктни мигове.
Все пак този отбор има и своите победи. Без съмнение най-вълнуващата е тази срещу Цървена звезда в турнира за купата на УЕФА през 1979 г., за която делиите могат да ви разказват с часове. Няма привърженик на Цървена звезда, който да не смята тези два мача като най-значимите за отбора, превъзхождащи дори спечелването на КЕШ през 1991-а.
Има мачове и мачове. От едните остава само резултатът, от другите тръпката, емоцията, незабравимия спомен. В такива футболни двубои е замесен Борусия. 7:1 с четири гола на Нетцер срещу Интер Милано за КЕШ, мачът е отменен заради удар с бутилка бира върху играч на гостите. Повторението завършва при нулево равенство. 5:2 срещу Лион, 5:0 срещу Сарагоса и 5:1 срещу Твенте на финала през 1975 година. 5:0 срещу Кьолн и 7:1 срещу Кайзерслаутерн преди загубения финал срещу Ливърпул през 1973 г.
На практика Борусия през 70–те години се среща с почти всички значими футболни фактори на епохата и успеваемостта на жребците е над 90 процента в двубоите. Този славен тим обаче е сред малкото, които никога не са играли на българска земя. ЦСКА и Локомотив София са били най-близко до това да докарат в България, но съдбата отказва този шанс.
Един страничен щрих. Борусия играе 6 мача с Ливърпул и винаги е на губеща страна. Между феновете на двата тима обаче е установена уникална връзка и до днес те се уважават по един по-особен начин. Знамена на Ливърпул и Борусия могат да се видят на другия стадион при особено значими поводи. Сред многото фенски атрибути, закачени на вратите на „Хилзбъро” през 1989-а в памет на жертвите, се откроява зелено-белия шал на Борусия Мьонхенгладбах. Противници на терена и приятели до гроб!

След края на златната епоха

Борусия слиза от сцената с един загубен финал през 1980 година от местния съперник Айнтрахт. В следващите 10 години тимът участва често в турнира за купата на УЕФА, но не стига по-напред от полуфинал. През 90-те години отборът окончателно напуска европейската сцена и води мизерно живуркане в Бундеслигата. За този период ще се запомни единствено с факта, че е родният клуб на Щефан Ефенберг, един от многото несполучили наследници на Гюнтер Нетцер. Изпада, връща се обратно и чак сега, през този сезон, отново е замесен в битката за титлата. Дали има истинско възраждане обаче е рано да се каже.