Бой по ЦСКА с чашки и салфетки

Как Лудогорец дръпна с 1:0 в психо-войната срещу червените



Летейки в самолета от София за Анталия, заедно с отборите на Лудогорец и ЦСКА, някак неизбежно на ум ми дойде един от култовите диалози в „Опасен чар” между Георги Русев и Тодор Колев. Гениален епизод от историята на българското кино. Сцена в нелегалния цех. Колев: Куче-касичка, къща-касичка, заек-касичка. Старомодно! Русев: Имаме модерно – зарче-касичка, шлем-касичка. Във виртуална сцена опитах да се включа и аз: Имаме и още по-модерно – Лудогорец-касичка! Напълно възможен артикул с емблемата на новака-лидер в „А” група. Докато си представям тази сцена, която няма как реално да попадне в аналите на родното кино, отпийвам от чашка „Лудогорец” и замислено се облягам върху салфетка-подложка за глава „Лудогорец”. След като съм влязъл в самолета, изтривайки си снежните обувки върху постелка „Лудогорец”. Хм, трябваше да попитам и какви са прашките на стюардесите, ама да не се отплесваме.
Тимът от Разград определено нанесе съкрушителен психологически удар по червеното самочувствие. Ефектът е постигнат – играчите на ЦСКА чакаха на два пъти като изстукани, докато от Лудогорец си вземат бордните карти, а след това се качат първи и на автобусчето, което да ги отведе до самолета. И заеха първата половина на кабината, сякаш това има кой знае какво голямо значение. Добре, самите футболисти както и да е, но начело на тях бе легендарният Димитър Пенев. И той чакаше, все едно трамвая за някой краен квартал на още по-крайна и запустяла спирка. Някак си не ми се връзваше цялата картинка. Но нека още в самото начало уточним – за всичко това Лудогорец няма никаква вина. В същото време – ЦСКА си носи цялата вина. Разградчани бяха решили да брандират чартъра си до Анталия далеч преди да стане ясно, че ще го делят с ЦСКА. Едва ли смятате, че за един ден спешно са се поръчали картонените чашки за кафе. А да – и изтривалката. От друга страна, армейците на няколко пъти смениха вариантите си за пътуване след пропадналото дни преди това мини-турне до Испания. Замислих се за друго – дали все пак желания психологически ефект се е стоварил върху червената група или по-скоро е имал полза за повдигане на самочуствието на лидера? Въпреки временното си първо място, Лудогорец е абсолютен новак на картата на големците във футболна България и в момента тепърва обира сладките ползи от всичко това. Със сигурност е паднал голям кеф и по-късно, след като новините за цялата акция са плъзнали из сайтове, телевизии, вестници и радио. ЦСКА паднал на колене! Изчаква на опашка, подсмърча от задните седалки като по-малко братче. Следях внимателно реакцията из форумите, където феновете на ЦСКА видно бяха бесни. Донякъде изобщо от това, че подобна новина се лансира. Но най-вече на самите Лудогорец. И на последно място на ЦСКА, въпреки, че реално при изпълнение на предварително заложената си програма, червените нямаше и да помиришат сладкия аромат на претоплено самолетно кафенце в зеленикава чашка. И какво излиза – май никой за нищо не е директно виновен – нито Лудогорец, чиято идея е възникнала много по-рано, нито ЦСКА които са били принудени по коренно различни причини да сменят програмата в последния момент. Но резултатът вече е 1:0 за тима на Ивайло Петев.
На летището в южния турски град двата тима се разделиха. За да се съберат отново след две седмици. ЦСКА се настани в хотела си, където отново имаше провесени носове. Общо взето трудно лагерно начало. В първите часове нямаше голяма яснота и около програмата с контролни мачове, които така или иначе трябва да се изиграят. Все пак на втория, третия ден нещата започната да се нормализират. Но спомена от съвместния полет с Лудогорец оставаше. Чуваха се закани, как рано или късно всичко ще се върне тъпкано и подобни. Армейците обаче са обигран боец на психологическия фронт. Години наред, може би почти от началото на демократичните промени в България не е имало една пълна календарна година в която да не са се случвали негативни събития, които във всеки един друг клуб у нас биха довели до неизбежни и силно болезнени сривове. ЦСКА обаче продължава да бъде брулен, но не и паднал. Многократно сме споменавали, че ако друг отбор попадне във вихрушката с „лятото на отнетия лиценз” то той просто би престанал да съществува. След като си преживял всичко това, едни салфетки и чашки ли ще те изплашат? Въпреки това, нагледния пример, даден безплатно от разградчани би трябвало по-скоро да помогне на ЦСКА. Или на техните ръководители, ако те искат да прогледнат отвъд самата случка. Защото именно ЦСКА в ролята си на един от двата непоклатими родни футболни гранда може да произведе далеч повече ползи от подобен мърчандайзинг. Ясно е, че Лудогорец ако тръгне да прави бизнес от подобни артикули, то той ще бъде лимитиран в радиус на 2 километра от обновения стадион там. Докато в Борисовата градина притежават дълбоко стаена и прибрана в мазето си икономическа бомба, която би могла да носи никак не лоши приходи. Стига някой да пожелае да включи таймера й. Така ЦСКА не само ще изравни резултата срещу Лудогорец, но и ще натрупа недостижима преднина пред много от останалите тимове. Ето така урокът от онзи ден от назидателен ще се превърне в полезен.
ЦСКА продължава да бъде горд клуб, въпреки всички неразбории които постоянно се струпват на главата му. И тази гордост трябва да бъде защитавана ежедневно. Именно защото е голяма. Чарковете на червения футболен часовников механизъм могат много бързо да започнат да тик-такат в такт, без да закъсняват, без да избързват. С няколко навивания на пружината, които трябва да тръгнат отвисоко и да стигнат до най-ниския, най-невзрачния чарк. Тогава изобщо няма да има място за притеснения, дали случайно младоците Карачанаков, Йовчев или Костов са се депресирали от колегите си в съвместния полет, че те разполагат с възможности, които червените играчи не могат да усетят в собствения си клуб. Простичко е и съм сигурен, че е назрял момента, когато този отгоре, трябва да посегне към пружината, за да я навие. Едно хубаво да я навие. И тогава останалите ще си ползват салфетките единствено и само по предназначение. Не си мислете нищо лошо и срамно. Просто с тях ще се попиват по челата, гледайки гърба на ЦСКА.
Няма как да не завършим отново със случката в самолета. Тя си стана достатъчно емблематична и със сигурност ще бъде припомняна и след месеци. В една или в друго посока. Онзи пример със сцената от „Опасен чар” бе фантазия. Но най-адекватна звучи приликата с популярната приказка за щъркела и лисицата. Знаете я – поканил щъркела лисицата на гости, след което й поднесъл ядене в дълбока ваза, където може да се стигне храната единствено с клюна на щъркела. И лисицата останала гладна. Това е първата част. Тази от самолета. Продължението обаче е следното, ако случайно сте го забравили. Минало време, лисицата върнала жеста и поканила добрия си приятел щъркела на гости. Поднесла му яденето в плоска чиния. Птицата кълвяла, кълвяла, боцкала там по дъното и в крайна сметка също останала гладна. Какъв е точния извод – нека всеки прецени сам за себе си. Дали съвместния полет на Лудогорец с ЦСКА ще продължи и през пролетния дял на първенството, друг ли ще ги задмине с реактивна скорост – скоро ще разберем. Кой ще кацне на правилното първо място също е въпрос на не повече от три-четири месеца. И дано са останали от зелените чашки, защото все някой ще трябва да отпие от студената вода.