Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

04-05-2020 Бозов – позитивният пример за новите поколения

Бозов – позитивният пример за новите поколения

04-05-2020 Хари ЛАТИФЯН

България, и в частност българският спорт, има нужда от добри и позитивни примери. От хора, за които с чисто сърце и без предразсъдъци да отбележиш, че трябва да са повече и с удоволствие би се обградил с такива около себе си. Хора, на които да разчиташ. Не става въпрос само за спортните им умения – а за харизмата, която носят със себе си.
Именно от това тесто е замесен и Йордан Бозов. Позитивният пример за навлизащата нова вълна баскетболисти у нас. Човек, който спокойно можеше да остане и още време на паркета, докато това му доставя удоволствие. И на когото по никакъв начин не можеш да дадеш 41 години. Той бе решил още миналото лято, че този сезон ще му е последен. Неведнъж заяви, че не иска да прекратява кариерата си, изнесен на ръце от съотборниците си, след като скъса връзки. На тази възраст повечето играчи биха сложили край просто защото не биха искали да преминат през цялото възстановяване, за да се подложат отново на фитнес програми, при това просто за да изкарат още няколко месеца на паркета.
Но Бозов е различен. Той го направи заради самата любов към играта. И от уважение към себе си, а и към съотборниците и организацията на Рилски спортист. Уважение. Това е точната дума. Данчо се отличаваше именно с това – чиста спортна злоба и желание на терена да изведе съотборниците си към победата. Но извън него – уважение към всеки един противник, зрител и официални лица. В нито един момент през цялата си кариера не позволи спортната злоба да премине в нещо друго. Винаги позитивен и усмихнат, мечтаещ да стъпи на върха. И той го направи, макар да не успя да спечели титлата за 23 години като професионалист.
Малцина са играчите от такъв калибър, говорейки за българската действителност, които да се оттеглят без титла. Той заслужаваше, за всичко което направи през годините, да спечели поне една. Но остана без такава не защото не можеше да изкара поне един сезон в периода на Лукойл Академик, само за да се отчете с трофей. А защото не искаше да е от статуквото. Искаше да има роля в отбора, в който играе, а не да търка пейката за пари и тенекии.
На това се казва морал и воля. Да искаш да градиш, а не да се възползваш от удобната ситуация. Затова и Данчо Бозов се превърна в играч, който е със статут на легенда в Самоков. Остана предан на един клуб, който му подаде ръка и искаше в негово лице да има лидер. Да, Бозов не е най-добрият атакуващ гард в историята на България, нито пък е най-добрият плеймейкър. Симбиоза между двата поста, който дълго се луташе къде точно му е мястото.
Но без да мрънка и да се оплаква, той си заслужи място в идеалния отбор на родния баскетбол за изминалото десетилетие. Впечатляващо, но Данчо сякаш ставаше по-добър в период, когато други се отказват. И изигра най-силните си мачове между 30-ия и 40-ия си рожден ден. Затова е и много важно младите да знаят до и срещу какъв играч са заставали. Пример за подражание, за лоялност, за физическа култура, за упоритост, за чест… Казано накратко – добрият пример.

ТОВА Е ЙОРДАН БОЗОВ
Роден на: 25.01.1979 г. в София
Ръст: 191 см
Тегло: 88 кг
Пост: гард
КАРИЕРА
Година Отбор
1997-2002 ЦСКА
2002-2004 Левски
2004-2007 ЦСКА
2007-2008 Бургос (Исп)
2008-2011 Балкан
2011-2012 Левски
2012-2013 Балкан
2013-2020 Рилски спортист
НАЦИОНАЛЕН ОТБОР
1997–2008
УСПЕХИ
Носител на Купата на България: 2005, 2016, 2018
МVP на Купата на България: 2018
Участник на Европейското първенство през 2005
Член на Идеалния отбор на България за периода 2009-2019