Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Божков пие лимонада в квартала на богатите

Божков пие лимонада в квартала на богатите

17-02-2018 Една поредица на ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

Във втората половина на 50-те години на миналия век ЦСКА се превръща в най-добрата експортна стока на България въпреки тоталната ни политическа изолация. Гостува от Скандинавия до ??рак, играе на митични стадиони като „Камп Ноу” и „Стамфорд Бридж”, печели турнири в Западна Европа и побеждава национални единайсеторки като холандската.
По ирония на съдбата, след като първият мач в историята на ЦСКА още в деня на създаването му 5 май 1948 г. е срещу пощенски клуб – Левски, и първата международна среща също е срещу пощенци – унгарския Поща??, на 25 август 1948 г. пак в София. Под името Септември при ЦДВ обаче мимикрира проектонационалният ни тим и сред единайсетте на терена има само един от септемврийци – Димитър Миланов. Резултатът е стряскащ – 8:1 за българите. В онези години на утвърждаване червеният тим трупа опит и търси своята идентичност, а по пътя среща и разочарования – като тежкото поражение с 2:6 на свой терен на 7 юни 1949 г. от румънския първенец Динамо Букурещ, когато Озон от гостите го „озонира” с 5 попадения.
Тогава европейските клубни турнири все още са далечен блян и единственият що-годе реален измерител за международна класа са приятелските срещи. ЦСКА обаче има привилегията да израства в битки от

турнирите на военните
отбори от соцлагера

водещи началото си от есента на 1950 г. В тях на??ите армейци мерят ръст с един от европейските грандове за периода – унгарския Хонвед, в който се подвизават мегазвезди като Пу??ка??, Кочи??, Божик и Гро??ич. Един от мачовете жалони срещу големия Хонвед (по същество унгарския национален тим, признат за най-добрия на континента по онова време) се играе в Прага на 7 октомври 1951 г., а червените сензационно подчиняват прочутите маджари и водят с 2:1 само 12 минути преди края на финала. Липсата на опит и пресилена дузпа за фаворитите обаче спомагат за обрата до 2:3. „Бих оприличил на??ия тим в онзи мач на едно дете – разказва по-късно в своята автобиография капитанът Стефан Божков, автор на едно от попаденията. – Това дете понякога получава голям подарък, толкова голям, че радостта му е колкото внезапна, толкова и неочаквана. Тая своя радост детето изразява по такъв ентусиазиран начин, че в края на краищата изпуска от ръцете си подаръка и го счупва. Ето такава бе??е картината срещу Хонвед. Възрадвани преждевременно от такава неочаквана победа, ние сметнахме, че нищо вече не е в състояние да ни я отнеме”.
Суровите уроци на живота са болезнени, но се усвояват най-добре. Месец след унгарския ??амар в София гостува украинският Шахтьор, един от лидерите в тогава??ното съветско първенство. На??ата отбрана държи в ??ах ??ахтьорци и динамичният двубой завър??ва 0:0. На 29 ноември 1953 г. обаче няма про??ка срещу витрината на съветския спорт – московския Спартак, който за 17 години има едва 2 загуби в 40 международни мача. Откритият само няколко месеца по-рано национален стадион „Васил Левски” се оказва тесен да побере всички желаещи да видят единайсеторката на Нетто, Тату??ин, ??лин и Симонян, която седмица по-рано е разперду??инила Левски (тогава още Динамо) с 3:1 и сборния тим на Пловдив с 6:1. В мач на поделено надмощие краят този път е щастлив за ЦСКА – 1:0, като спартаковци за първи път не успяват да стигнат до гол след 40 поредни международни мача. Тази победа дава старт на суперлативите към тима в европейската спортна преса. Френският „Екип” и италианският „Гадзета дело спорт” се надпреварват в хвалбите си към българите. Това отприщва лавината от предложения за гостувания в чужбина, а футболните агенти дебело подчертават в бележниците си името ЦДНА. Уязвеният московски Спартак междувременно ближе рани с престижни победи над Арсенал и Милан.
Пробивът в Европа става факт със

скандинавските
турнета на червените


По онова време ролята на недосегаеми на вътре??ния фронт вече започва да втръсва на тима, който търси нови предизвикателства. През 1955 г. рамките на родното първенство отесняват за избраниците на Крум Милев, а 12 от всички 17 национали на България в онзи период обличат червената фланелка. „На??ият относително млад отбор може??е да се сравни с едно заякнало момченце, което отначало играе само в собствения си двор, по-късно започва да прескача и до съседите, докато идва денят, в който за пръв път отива в друг, чужд за него квартал – си спомня Стевето Божков. - Ние имахме зад гърба си 7-годи??ен живот. Бяхме играли в собствения си двор и лека-полека започнахме да бием другите деца. Бяхме прескачали на няколко пъти и до съседите – Будапеща, Букурещ, Прага. Там, разбира се, има??е по-големи и по-силни от нас „деца”, които понякога ни понабиваха. Дойде времето и за далечните непознати „квартали” .
В Швеция и Дания витрината на клубния ни футбол предизвиква истински фурор въпреки културния ??ок от допира с „гнилия“ Запад, който изживяват българските играчи. При това ??ведският футбол в онзи период се радва на завидно реноме с призовите си места на олимпиади и световни първенства, а Нордал, Скоглунд, Хамрин трупат слава в италиански първокласни отбори. В Стокхолм на 24 август 1955 г. ??ведският ??ампион Юргорден е премазан с 5:0, 4 дни по-късно във Вестерос следва разправа с местния тим с 5:1, а след още два дни в Копенхаген наказателната акция е завър??ена с 6:1 над сборен отбор на датската столица.
След „рекламното“ турне на червените ??ведските капацитети определят ??ван Колев като ослепителен играч, Стефан Божков като ярко светеща звезда, а футболът на на??ите - като весел.

За какво са ни бразилци,
като имаме българите

пита местен вестник. Вестник „??дротсбладет“ пък издава своята присъда: „Българският военен отбор принадлежи към абсолютния връх на клубните тимове от другата страна на Желязната завеса“. Шведската преса има своите нови любимци, а българската делегация е ??окирана от снимки, каквито никога и никъде не са били правени на българи в годините на социализма, с текстове под тях“ „Фамозният Колев обядва“ или „Божков пие лимонада“. ??нтересът към новите герои е толкова голям, че за тях се пи??ат и пълни небивалици. „Естрабладет“ дори „открива“, че Крум Милев е бив?? български рекордьор на... 100 метра гладко бягане. „Добре, че все пак навреме научих този факт, тъкмо ми предстои да пи??а своята автобиография“, реагира той с усмивка на писанията. Днес можем само да гадаем докъде биха могли да стигнат Колев и Божков, ако спуснатата Желязната завеса не им бе отнела ??анса да доказват класа в отбори като ??нтер, Милан или Ювентус...
На следващата година, през юни 1956-а, българските уроци в Скандинавия продължават с 2:0 над Гьотеборг и поредния разгром над Юргорден, този път с 6:2, допълнен с 2:1 над Малмьо. Единствената засечка е 2:2 срещу сборния тим на Копенхаген. Преди това, на 27 май, в София гостува първодивизионният английски Лутън, който е отупан с 4:1 в дебюта на Никола Ковачев-Тулата. „Един напълно обигран екип, в който всеки знае мястото си“, е оценката на мениджъра на Лутън Дали Дънкън. ЦДНА вече

се е превърнал във
футболна ма??ина

и е твърде жалко, че червените пропускат първото издание на Купата на европейските ??ампиони няколко месеца по-късно.
Първенецът на Острова Челси също не е допуснат до участие в прохождащия първообраз на Шампионската лига по приумица на ??ефовете на футболната асоциация заради претоварения график на английския ??ампионат. Сините от Лондон все пак имат своята среща с червените от София, но близо 3 години по-късно. На 25 март 1958 г. армейците гостуват на „Стамфорд Бридж“. „От резултатите в това турне зависе??е дали най-сетне ще бъдем приети във вис??ето футболно общество, за което до тоя ден нито една българска единайсеторка не може??е и да мечтае“, признава Стефан Божков.
Пред 25 000 зрители българите взимат първия изпит с престижно 1:1. Резултата открива легендата Джими Грийвс, който през 1966 г. ще стане световен ??ампион с Англия, а равенството възстановява с плътен ??ут отдалеч Георги Димитров-Червения, който след време ще загине в самолетна катастрофа. Варненецът удря и греда. Седмица по-късно, след две победи във Франция над парижкия прототип на ПСЖ – Расинг, на „Парк де пренс“ в луд, луд мач, завър??ил 6:4, и с 5:1 над Валансиен, армейците бият с 2:1 в Амстердам и холандския национален тим. След това гордостта на България печели великденският турнир в белгийския град Антверпен след 2:2 с френския Лион (отиваме на финал заради... по-голям брой изпълнени корнери – 9 срещу 3) и 1:0 над западногерманския Ротвайс Есен със световния ??ампион от 1954 г. Хелмут Ран в редиците си.
На 10 август 1958 г. Челси връща визитата на софийска земя и пред 45 000 зрители губи с 1:2 след голове на отсъствалите в Лондон ??ван Колев и Димитър Миланов. За островитяните точен отново е Грийвс. Слабо уте??ение за сините става победата с 2:0 над Левски. България вече има своя евробоец, готов за битките под егидата на УЕФА.