Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

16-07-2019 Благодарим ти, тенис!

Благодарим ти, тенис!

16-07-2019 Хари ЛАТИФЯН

Експлозия от емоции. Спомням си, когато бях дете и за пръв път видях заря. Усещането бе много сходно с това, което изпитах в неделя привечер, между 16:10 и 21:30 часа. Само мога благородно да завидя на онези 15 хиляди, които присъстваха лично на централния корт на Уимбълдън, за да се насладят на живо на всичко това, което успях да видя през екрана. Защото най-точната дума, която мога да намеря, е именно насладата. Гледаш с полуотворена уста, не можеш да отидеш дори чаша вода да си вземеш, за да не пропуснеш нещо. На работното място около мен седят още трима колеги, които в отделни моменти са загърбили своите задължения, за да следят случващото се. А те дори не са любители на тениса. Представете си, ако бяха...
Не е нужно да си привърженик на този спорт, не е нужно дори да си хващал ракета. Трябва само да обичаш спорта като цяло. Това е напълно достатъчно, за да се насладиш на един мач, достоен за всеки един учебник по история. Новак Джокович и Роджър Федерер показаха всичко, което тенисът предоставя като емоция на хората. Изпитаха я сами и я предадоха на милионите, които са гледали този сблъсък. Включително и на мен.
Какво ли им е било на тези двама гладиатори, само те си знаят. По лицата на техните близки се четеше всичко, за да разберем какво изпитват. В рамките на 5 часа обаче по такъв начин да съумееш да акумулираш енергията на присъстващите - позитивна и негативна, и да я превърнеш в най-добрите удари, на които си способен. И в същото време да покриеш над 5,6 километра дистанция. Това е съвършенство в чистата му форма.
Благодаря ти, тенис. Двубои като този, както и между Надал и Джокович или Надал и Федерер са всичко, за което един фен на този спорт може да мечтае. Колажите, които показват триото след 30 години, побелели и отново спорещи за титлата на всеки турнир от Шлема, изглеждат болезнено реалистични. Защото никой от нас, хората, които обичаме този спорт, не би искал да види как един от тях се оттегля. И други големи са спирали с тениса и спортът е успявал да продължи напред. Но на фона на всичко, което те съумяха да постигнат в последните 16 години, изглежда невъзможно дори да си помислим, че пак ще изпитаме такава наслада. Затова отново - благодаря ти, тенис, че съм в тяхната ера, която завинаги ще остане като най-великата в историята на спорта.