Битката на Джордж

Преди пет години Джордж Карл беше най-щастливият човек на земята, след като успя се пребори с рак на простата. Един от най-добрите треньори в НБА обаче едва ли е предполагал, че ще му се наложи отново да се изправи срещу същата гадост. Преди няколко седмици изследванията му показаха, че коварната болест е поразила гърлото му. За щастие образуванието е качествено и може да се излекува. За целта обаче 58-годишният треньор на Денвър трябва да мине през сериозна програма, включваща химиотерапия и радиация. Лечението е от 35 сесии. Джордж няма нищо против да го придружа на една от поредните манипулации.

Ден 17
07:30 ч.

Карл захапва тръбата, слага си шлема и се стяга за следващите ужасяващи 15 минути. Това обаче не е американски футбол, а химиотерапия срещу рак. Намираме се в Шведски медицински център в Денвър. Шлемът всъщност е бяла, твърда маска, която обрамчва всяка една част от главата на Карл. Пособието е на малки квадратчета, като при каската на вратаря в хокея. Джордж ляга със своите 145 кг на масата и лекарите се спускат около него и започват да пристягат маската. Те обезопасяват крайниците му и го карат да стисне синя пластмасова капсула, за да не мърда. Изглежда като Ханибал.
“Кара те да се чувстваш малко клаустрофобично”, се опитва да изрече изпод маската 58-годишният треньор. Да бъдеш наставник на безкрайно талантливия, но много непостоянен тим на Нъгетс е достатъчно предизвикателство, но да го правиш с рак на гърлото си е направо геройство. Точно това обаче се опитва да направи Карл. Всички му казват, че е невъзможно и може би той ще вземе да им повярва. Само с три от мъчителните шест седмици на лечение са зад гърба му, през които устата му изглежда като все едно е изпил 100 чаши лава, цялата му глава трепери, а очите му са вдлъбнати. Карл изглежда повече като човек за носилка, а не за баскетболната скамейка в НБА.
“Джордж, ще става все по-тежко. Няма да се чувствате в кондиция за работа”, казва му една от сестрите. Очевидно, тя никога не се е срещала с Джордж Карл.
Изведнъж огромната сива машина се завърта ту в едната, ту в другата страна, сякаш се чуди как да го изяде. След това се “хвърля” над гърлото му, а лимфните му възли изпъкват неудържимо. Цялото му лице, гърдите и гърба се обриват заради радиацията. Зная, че той обеща да ми покаже много неща, които не искам да виждам. Прави го, защото иска хората да разберат какво точно е химиотерапията. Иска да изтрие техния страх. “Обривът е добър знак. Показва, че облъчването с радиация има ефект”, казва лекарят.
Джордж преживява тези мъчителни 15 минути всеки ден, без сряда, когато минутите са 30. След това отива на работа.

08:15 ч.

Треньорът приема чаша вода и започва да гледа запис на последния двубой на Минесота Тимбъруулфс преди сблъсъка с тях следващата вечер. Но ние не сме в офиса. И водата не я изпива, а тя попада право в стомаха му чрез специална тръбичка. Система с Erbitux, медикамент за онкоболни, обездвижва едната му ръка, докато той се опитва да гледа видеото на своя преносим компютър. Днес е единственият ден в седмицата, в който трябва да бъде и на системи. Човек се бори по всички начини, които му кажат.
Ако имаше Лига за развитие и за треньорите в НБА, първите пет имена в нея щяха да са Карл. Той няма да може да се качи на самолета тази вечер за Минесота. Няма да може да води отбора си. За работохолик като него това е мъчение. “Събудих се тази сутрин с мисълта за нещата, които не вървят добре”, опитва се да продължи да говори той изпод маската. “Всъщност, аз не се събудих напълно. Аз изобщо не спах. Не можах”.
Не знам как е минал вашият понеделник, но това беше този на Карл: Той бе извел Нъгетс до победа с 12 точки над Портланд предишната вечер; не си легна до 1:00 след полунощ; стана в 5:00; беше в болницата в 6:00; легна на операционната маса в 6:30, за да му бъде вкарана тръбата, която скоро щеше да стане единственият начин да яде; излезе от операция в 7:00; химиотерапия в 8:00; вкъщи си бе към 10:00; дрямка; след това започва подготовка за мача с Минесота.
Лекарите определиха рака като лечим, но като човек, преборил се със същата болест на простата през 2005 г., той добре знае, че гаранции за това няма. И все пак Джордж категорично отказва да играе ролята на жертва. “Нищо от това, което правя, не е болезнено”, казва той на пресата. Но неговите играчи знаят, че той лъже. Те виждат, че той говори все по-малко всеки ден. Става все по-трудно да го чуват. Вече никога не вика. А след това на терена излиза истински отбор от звезди като Джей Ар Смит и Кениън Мартин, които се вихрят без шанс да бъдат озаптени. Не е за вярване.
“Не мисля, че всички момчета са съвсем наясно през какво преминава той, но аз – да. Ние с него говорим много. Казвам му да се грижи за себе си, да не ни мисли толкова. Но той е твърдоглав и упорит. Истинско вдъхновение за нас”, споделя градът на Нъгетс Чонси Билъпс, чиято майка е минала по същия път.

09:05 ч.

Сестрата в онкоотделението пита Карл дали може да му помогне с нещо.
“Ами, трябва да има някой, на който пациентите да могат да си изкарат яда. Полудявам, искам да пребия някого”, прошепва Карл.
Разбира се, не му позволяват да направи това, но му предлагат всякакви видове лекарства, които да успокоят болката му. “В скалата между 1 и 10 от най-болезнените лечения на рак, това е 9”, казва хематологът на Карл, д-р Девид Тревартен. Джордж обаче не иска и да чуе за лекарствата, въпреки че болката предизвиква страховити гримаси на лицето му. “Сложиха ли ви морфин?”, пита сестрата. “Не”, казва Карл.

10:25 ч.

Пациентът продължава да наблюдава чудото на техниката в стомаха си. “Трябва някак да покрия тази тръба. Не мога да позволя хората да я гледат, докато водя отбора си”, очевидно мисли си той.

11:15 ч.

Системата с Erbitux е към края си, а Карл е изтощен. Изглежда като човек, загубил битката с нещо силно и голямо. “Не мога да отида на тренировката. Не искам играчите да видят обрива. Това ще ги накара да мислят негативно”, измърморя тъжно той, променяйки плана си за деня.
За едва втори път през последните шест сезона Карл няма да бъде начело на Нъгетс в двубой на тима като гост. Сега дори няма да има възможността да каже довиждане. Асистентът му Ейдриън Дентли ще трябва да поеме отговорността и да свикне с нея.
Карл става и се приготвя да си тръгва. Подпира се на стената веднага след ъгъла, защото му се гади.

Ден 18
07:05 ч.

Когато Карл влиза в стаята за химиотерапия, изглежда като съвсем различен човек. Този Карл е съвсем спокоен, усмихва се и може да говори. “Чувствам се прекрасно”. Сестрата отмества погледа си. Карл трябваше да се срещне с тима в Мемфис след два дни, да ги тренира там и след това и в Хюстън в понеделник вечер. “Човече, чувствам се наистина много добре. Може и да летя до Минесота днес”. Машината обаче ще го откаже от този план.

07:35 ч.

Още три седмици химиотерапия. Трите най-тежки седмици. След това най-малко три или четири седмици пълно изтощение. Тогава евентуално би могъл отново да оглави тренировките. Това означава около 26 април, а плейофите стартират на 17 април.

08:30 ч.

Вече в колата питам Карл не е ли уплашен, че може да умре. “Страхувам се всеки ден. Но моите деца, семейството ми, моят тим, всички те ме карат да мисля оптимистично”. Нещо позитивно, което да извлече от всичко това?
“О, разбира се, много. Понякога просто усещам слънцето върху лицето си, спирам и си помислям: “Боже, чудесно е”.