Без лоби и с Луната няма да сме домакин

Едно от основните правила в дипломацията е да отстояваш позициите си. Да не си палачинка. Да не си „проститутка“. Е, БФВ не е дипломат. Не отстоява позициите си. Не се бори с наличното, а търси лесното, чуждото и бързата печалба. Доказвала го е много пъти. И докато всичко остава в родната къщичка може да ги хулим и да се ядосваме, но поне не се излагаме и не рушим лобита и контакти. А как да ти дадат домакинство като нямаш лоби?! Няма как да стане. Ето я Полша – приема финали, финални четворки, европейски, световни и какви ли още не. През ден, през два и волейболните фенове могат да гледат качествен спорт. От световна класа, не само от полска. Но не търси чуждо лоби, а от години гради собственото такова. И няма да видите полската федерация да кандидатства с Гърция, после с Турция, после с Италия. А ако получат сигнал, че ще има отказ и с Луната сигурно да се съберат… Та как после представителите на тези, отритнатите, да поискат да си домакин?
В съвместната ни кандидатура с Италия обаче има и още една сериозна пробойна. Наистина сега на мода са съвместните домакинства – Италия-Сърбия, Чехия-Австрия, Полша-Дания, Финландия-Естония… Но прави ли им впечатление нещо доста важно – всички тези двойки са съседни страни. Защо? За да е лесно и бързо придвижването – и на фенове, и на състезатели. Особено когато става дума за шампионат, в който в рамките на десет дни отборите трябва да изиграят седем тежки мача. Но да, 2000 километра за Данчо Лазаров явно са шега работа – той отдавна свикна доста да пътува с родната федерация…