Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Баражът е бонус, а не трагедия

Баражът е бонус, а не трагедия

28-05-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Левски ще играе за трети пореден път на бараж и кой знае защо това се приема като най-важното доказателство за провален сезон. А евентуалната загуба сигурно ще е настъпване на Апокалипсиса! На практика нещата са доста по-рутинни. Сезонът се провали още преди да е започнал. Още след мачовете с Вадуц стана ясно, че всичко отива на кино. Предишният собственик остана до зимата само защото му казаха да чака дотогава. И той изчака чинно да му махнат Левски от главата. Отърва се човекът и още се радва на щастието!
Тези, на които бе натресен Левски с десетките милиони дългове, пък си позволиха правото да се позоват на завареното положение. И, общо взето, Левски зае третото място, защото нямаше друг мераклия за него. Ако имаше един или повече кандидати за бронза, нямаше да е никаква изненада, ако мястото в крайното класиране бе четвърто или пето например. Но по сегашното футболно законодателство третото място означава бараж с отбора, който е спечелил плейофите между 7-ото и 10-ото място. Което си е абсолютно безумие и рано или късно ще бъде прекратено. Според мен Берое, Ботев или Черно море имат много повече право да играят на бараж за Лига Европа, отколкото Етър. Дори поради причината, че и трите отбора имат по-добри показатели от болярите в директните двубои.
Левски отново е в крайно неблагодарна ситуация преди баража с Етър. На практика нищо не може да спечели освен едно огромно облекчение след последния съдийски сигнал. Ако сините са победили, ще добият правото да изчистят наказанието си от двата мача в Европа пред празни трибуни. Това ще е голямата печалба. Левски все пак да прескочи едно препятствие и да се спъне във второто. Минималистично до немай къде. Но ще е добра подготовка на Петър Хубчев и на практика новосформирания отбор. Защото е ясно, че няма да останат много от онези, които ще победят, и то евентуално, Етър.
Класирането за Европа винаги е нож с две остриета, особено за Левски. Ще дойде някое ново географско откритие, може отново да гледаме резил и настроението рязко ще падне. А при некласиране нещата са пределно ясни. В началото на юли започва новото първенство и пред сините е дистанция от цели 36 мача, за да постигнат повече от предишните 3 години. Минимум да стигнат до второто място и да не играят на четвърти пореден бараж. Сериозно трябва да погледнат и на турнира за купата, защото едно отличие догодина през май ще им дойде много добре. А сега и да бяха спечелили трофей, нямаше къде да го поставят тенекиеното изделие поради липсата на музей.
Лесно се правят планове и изчисления без кръчмар. Баражът е част от миналото, преди дори да се е изиграл. Най-интересното не е във вторник вечер, а в сряда сутрин. Тогава започва истинската веселба. Има индикации, че 29 май ще е нещо като начало на синята октомврийска революция. Поголовно ще се режат глави, да се разбира ще се прави кадрова чистка на всички нива в клуба. Този оздравителен процес е много по-важен от изхода на баража. Вече в този процес най-накрая ще се видят очертанията на плановете за пълна промяна. Тогава трябва да установим първото проявление на истинския управленски гений на Павел Колев. И спрямо уволненията и назначенията ще видим накъде ще тръгне Левски. Към 11-ия сезон на сериала „Обител на лъжата“ или към нещо положително, което ще направи живота на сините фенове малко по-хубав. При всички положения обаче въздухът около „Герена“ поне не е застоял. Усеща се свеж, прохладен бриз.