Асафа Пауъл: Няма друг като Болт

Асафа, бяхте казали, че олимпиадата в Токио ще е последното ви състезание. След като я отложиха за догодина, какви са плановете ви? Ще останете ли на пистата дотогава, а и след това?
- Все още не съм решил. Трябва да видя как се чувствам физически. При всички положения няма как да продължа да бягам на 40-годишна възраст. Но нищо не се знае, има време дотогава.
Какво ви кара да продължавате?
- Мисля, че това е чистата обич, която изпитвам към спорта. Обичам това, което правя. Освен това все пак говорим и за работа, която ми плаща сметките. Обичам състезанията, пътуванията, срещите с нови хора. Когато се оттегля, именно това ще са нещата, които ще ми липсват най-много.
Изпитвате ли страх да спрете?
- Не, не ме е страх. Но не искам да спра, без наистина да имам желанието да го правя. Смятам, че все още имам какво да дам. Спортът до голяма степен е свързан със самоувереността и ако не си вярвате, то тогава няма смисъл да продължавате. Аз определено вярвам в себе си. Сигурен съм, че мога да съм достатъчно бърз и това е причината да съм още на пистата.
Ще ви липсва ли атлетиката?
- Определено. Обичам да пътувам, да съм на стадиона и да чувам как тълпата ме окуражава и това ми помага да съм още по-бърз. Не се съмнявам, че това ще ми липсва.
Ще продължите ли да се занимавате със спорт?
- Да, няма да спра да тренирам. Не обичам да стоя на едно място, харесва ми да поддържам форма, така че нямам намерение просто да спра.
Държите рекорд с най-много слизания под 10 секунди – 97 състезания. Можете ли да увеличите бройката до 100?
- Уверен съм. Това е една от целите ми. През последните три сезона имах известни проблеми и контузии, което ме забави. Но смятам, че ще се справя с тази задача.
Далеч зад вас в тази класация е Джъстин Гатлин с 54 бягания под 10 секунди. Какво мислите за него?
- Адмирирам неговия кураж и неговата сила. Гатлин е сред хората, които поставят атлетиката над всичко. Той обича този спорт и когато някой обича нещо, няма сила, която да го спре. Никой не може да ви каже кога да се откажете, освен вие самия. Той е на 38 години и продължава да бяга в рамките на 9,8 секунди. Малцина могат да го постигнат, така че защо да спира?
Каква оценка давате на кариерата си?
- Кариерата ми е невероятна. Нямам от какво да се оплача. Имах възход и падения, но съм благодарен на Господ, че ми позволи да пътувам, че ме запозна с толкова много хора и че изживявам мечтите си. Доволен съм. Можеше и да е по-добра, но ми харесва.
Какво ви липсва?
- Съжалявам най-много за честите контузии. В лоши моменти съм получавал травми, когато съм бил готов да постигна още по-силни резултати. Освен това рядко съм бил във върхова форма на световни първенства (само два бронзови медала от 2007 и 2009).
Кой е най-хубавият ви спомен от състезанията?
- Имам два. През 2005-а, когато счупих световния рекорд в Атина (9,77). Това бе невероятен момент за мен. Необходими бяха две години, за да осъзная, че наистина съм най-бързият човек на света. Другият е на олимпиадата през 2016-а, когато бягах в щафетата на 4х100 метра и спечелихме титлата и всички съотборници дойдоха да ме поздравят. Това бе незабравим момент.
Какво мислите да правите след края на кариерата си?
- Ще остана в спорта. Искам да помагам на идващите поколения. Констатирам, че след като спринтьорите на Ямайка бяха най-добрите, сега има леко отстъпление. Болт вече не се състезава, аз скоро ще се оттегля, това ще направи и Шели-Ан Фрейзър-Прайс… Всички големи имена напускат и не виждам никой отдолу. Искам да разбера каква е причината и да коригирам това.
Виждате ли се като треньор?
- Не, не мога да съм треньор. Искам да помагам на младите, но това да пътувам постоянно в ролята на треньор не ме блазни. Ще помагам по друг начин.
Има ли кой да наследи Болт като лидер в атлетиката?
- Надявам се, че ще видя такъв, но в момента не бих казал, че има. Смятам, че личността, а не спортните умения бяха това, което отличаваше Болт от останалите. Неговият характер, неговият завършен облик бяха различни и хората се влюбиха в това.