Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Актьори от „Любимец 13” се резилят с 0:10 в Перник

Актьори от „Любимец 13” се резилят с 0:10 в Перник

15-10-2015 Една поредица на ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА

Актьори от „Любимец 13”
се резилят с 0:10 в Перник

Пловдивска банда със странни прякори разбива столичния монопол за купата от 18-и опит

В продължение на 75 седмици „Тема Спорт” ще предложи на своите читатели поредната уникална екстра – неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт.

„Аз нали ви казвах да тренираме”, крещи на терена разгневеният вратар на Родни криле към своите съотборници след унизителна загуба за купата през 1958 г. Тогава играчите на столичния клуб още не могат да излязат от образа на киноактьори – малко по-рано те вкупом участват в снимките на футболните сцени на най-добрия български филм на спортна тематика за всички времена „Любимец 13” и трудно сдържат усмивките си при непохватните действия с топката на великия Апостол Карамитев. „Съдия” на „мача” е друга звезда на родното кино – Георги Калоянчев, който по сценарий гълта свирката си, но не отменя гол. „Вито??а! Вито??а!”, пък се дере насила събрана агитка от държавно предприятие на трибуните на националния стадион, където се снимат сме??ните кадри. Години по-късно комунистическата върху??ка ще се изгаври със светлите чувства на всички левскари, като сложи на синия клуб същото име. Консултант на култовата лента пък е треньорът на тогава??ния носител на купата Левски Георги Пачеджиев, а в епизодите участват и футболисти на софийския Спартак
??грачите на тима от Софийската окръжна група има от какво да се срамуват. Подобно на героя на Апостол Карамитев, „крилете” сами попадат в комични ситуации в осминафинален мач, игран не пред кинокамерите и съвсем не наужким срещу перни??кия Миньор. 0:10 на „Стадиона на мира” е първото поражение с двуцифрено изражение в мач от турнира от 1941 г., когато пловдивският Парчевич пада с 2:12 от скопския Македония. Осминафиналната фаза се запомня и с друг куриоз – финалистът от преди??ното издание на надпреварата Спартак Пл отпада заради невероятен административен гаф. Плевенчани пристигат в морската ни столица за мач с варненските моряци, но минути преди първия съдийски сигнал става ясно, че са забравили у дома медицинското свидетелство за предсъстезателен преглед. Наредбите са неумолими - спартаковци губят служебно с 0:3 и отпадат безславно, въпреки че месеци по-рано печелят бронзовите медали в първенство, състоящо се от... един полусезон от 11 кръга.
Безкрайните сливания, преобразувания и преименувания на клубове раждат поредния абсурд. Три варненски клуба намират място в схемата на турнира – Спартак, Черно море, който не е сега??ният клуб със същото име, и Ботев, чийто наследник всъщност са моряците. „Ментето” Черно море е създадено през 1957 г. и по онова време се подвизава в Северната Б група. Още в началото на 1959 г., при обединението на местните Ботев и Академик то се претопява в новосъздаденото дружество, което приема названието Черно море. В онова издание на надпреварата и оригиналното Черно море (което все още не носи това име), и ментето, а и третият варненски представител Спартак стигат до четвъртфиналната фаза.
Един друг Спартак, събрал пловдивчани със странни прякори, приковава вниманието към себе си с наказателната операция, която предприема. Капитан им е десният бек Доктора (??ван ??ванов), софиянец, но отдавна пловдивски зет, преместил се да живее за постоянно под тепетата, до него в защита действат Малкия орел (Атанас Манолов) и Джогата (Георги Ботев), в средата на терена снове Врачката (Божидар Митков), подкрепян от повратливия халф Моторетката (Цоньо Стойнов), голямата звезда на единайсеторката е Дорчо (Тодор Диев) – може би най-мощният футболист, който България някога е имала, сила и скорост в атаката добавя здравият Бай Михал (Михаил Ду??ев), а напред действа още Бен Барек (Димитър Василев). Бандата е водена от самоук треньор – Георги Щерев, и практикува експлозивен футбол, предтеча на тоталния. Разучава модната схема 4-2-4, с която бразилците покоряват света, и се опитва да я прилага на родна почва.
Столичните грандове един по един слагат оръжие пред могъществото на пловдивските гладиатори. На осминафиналите край тепетата Локо Сф пада с 1:2, а после на свой терен Славия катастрофира с 1:4 срещу спартаковци, които стигат до разгромния успех и без своя лидер Диев. На полуфиналите някога??ният пловдивски стадион „Девети септември” събира 20 000, които виждат как и най-силният български тим по онова време – ЦСКА, прекланя глава пред домакините. Единствения гол в срещата бележи Бен Барек след пас на Врачката. Ядосан от безсилието в червено, уравновесен бранител като Кирил Ракаров изритва грубо Дорчо и го контузва. При това армейците са в зенита на славата си - в онази година ЦСКА изиграва на високо ниво 20 международни срещи, прави престижно 1:1 с Челси на „Стамфорд бридж” и побеждава лондончани с 2:1 пред 45 000 на „Васил Левски”.
В същото време и актуалният носител на купата Левски търпи горчиво разочарование от провинциален тим. 20 000 в Перник виждат развенчаването на сините. Футболът е игра на превратности - този път бойкият Благой Филипов-Блаже става антигерой за своите с автогола си в 20-ата минута, до??ъл след центриране на голмайстора на Миньор Павел Владимиров-Пальо, който година по-рано безуспе??но е опитал късмета си в ЦСКА. В 62-ата минута след пас на Васил Романов „??илото” на перничани Олег Павлов бележи второ попадение, а до края за гостите се разписва само Христо ??лиев-Патрата – 2:1. Малко по-късно Романов ще измине разстоянието до „Народна армия” и ще остане завинаги в клубната история с хеттрика си срещу Борусия Дортмунд.
Чудо невиждано – два извънстолични тима на финал в София! Спартак срещу Миньор. По тогава??ните критерии зрителският интерес не е особено висок – 20 000 се стичат на националния стадион, близо половината от които са от Перник. Силите на трибуните са неравностойни – от Пловдив пристигат едва 2000 ду??и. На терена обаче превъзходството е за гладиаторите. Мачът е бърз, но не изобилства с голови положения. Достатъчен се оказва само един точен удар в 60-ата минута на Бай Михал Ду??ев, който получава дълъг пас от Моторетката Стойнов, печели единоборството с капитана на миньорци Тодор Евстатиев и с мощен удар в горния ляв ъгъл на вратата бележи гола на победата. На следващия ден спартаковци се прибират триумфално с влак в родния си град, а наградата за успеха вече не е парче плат за костюм, а златни часовници за всеки. Макар и конфискувани на митницата, както се говори под сурдинка.
Датата на финала 7 ноември 1958 г. бележи новото летоброене на клубния ни футбол – при 18-ия опит тим от провинцията най-сетне разбива столичната доминация за купата. ??ма нещо символично във факта, че по пътя към трофея спартаковци преодоляват последователно 3 софийски тима – Локомотив, Славия и ЦСКА, а перничани детронират Левски. Своя дебют във финалния кръг на надпреварата, като обещание за бъдещи триумфи, правят лове??кият Литекс, тогава под името Кърпачев, и разградският Лудогорец, по онова време член на окръжните групи. От 15 декември същата година по киноекраните в цялата страна пък триумфално ??ества комедията „Любимец 13” със злополучните актьори от отдавна несъществуващия софийски клуб Родни криле, бичуваща дълголетната практика столичният футбол да обира каймака от таланти, създадени от клубовете в останалата част на страната.

Очаквайте следващия четвъртък
16-годи??ният Жоро Соколов връща купата във витрината на Левски в битка с бив??ите му съотборници от Спартак Пд.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар