Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Адриано: Стигнах до ада

Адриано: Стигнах до ада

18-07-2021 THE PLAYERS TRIBUNE

Ходехме на тренировки само заради пиенето след това, признава бразилецът

Бившият нападател Адриано (39 г.) направи откровена изповед пред сайта The Players Tribune. Императора, който в най-силните си години игра за Интер, разказа за тежкия път от дъното до върха. И за момента, в който футболът вече му стана безинтересен.

Адриано зарязал кариера за милиони... Адриано е дрогиран... Адриано изчезна във фавелите... Знаете ли колко пъти съм чел тези заглавия? Глупости. Е, ето ме. Усмихващ се пред вас. Искате ли да чуете истината? Лично от мен? Без помия. Дръпнете си един стол и се настанете, защото Адриано има една история за вас.
Фавела. Хората винаги разбират погрешно тази дума. Рисуват тъмната картина. Болка и мизерия. И, да, понякога наистина е така. Когато обаче се сещам

за годините във фавелата

всъщност мисля колко много се забавлявахме. Истинско детство, а не като сега пред екраните. Бях заобиколен от семейството и моите хора. Израснах в общност. Не страдах! Аз живях.
Топката винаги бе в краката ми. Господ я сложи там. Когато бях на 7, семейството започна да събира пари, за да отида в академията на Фламенго. Мамка му, човече! От фавелата до Фламенго? Да тръгваме. Ще обуя обувките. Имах нужда от някой, който да дойде с мен. И тук влиза моята баба. Ако не беше тя, нямаше да знаете за Адриано. Тази жена е легенда. Идваше всеки ден с мен и ме гледаше с часове. Най-забавното е, че никога не можеше да произнесе името ми правилно. Още от бебе ме наричаше "АДИ-РАНО". Дори крещеше: "Дайте топката на Ади-рано". Когато се връщахме у дома, анализът щеше да започне. Ади-рано, защо тичаш така? Защо не отиде от другата страна? Ха-ха-ха. Тя наистина ме натискаше. Беше Мауриньо преди Мауриньо! Напълно безкомпромисна. Правихме тази рутина около 8 години. Всеки ден. Заедно. Мислите ли, че изобщо имах време за учене? Не! Затова не се чудете, че три пъти се провалях в пети клас.

Баба ми си пожертва живота

за да бъда футболист. На 15 години Фламенго щеше да ме освободи, но един от треньорите извика: „Хей, не, не, не. Не и Адриано. Засега остава тук”.
Когато Бог сложи ръка в живота ни, не можем да го обясним. В този момент знаех, че става въпрос за оцеляване. Преместиха ме в атака и знаех, че е последният ми шанс. Удрях с юмруци всички, които ми стояха на пътя. Централните защитници се опитват да те убият. Това не е състезание. По-скоро е борба. Уличен бой.

Удрях всяка голяма гад

която ми се изпречи. Пум! Ха-ха-ха.
Как мога да кажа, че не съм докоснат от Господ? Историята ми няма логика. На 18 години съм, живеейки във фавелата. Само година по-късно отидох в Интер Милано и започнаха да ме наричат Императора. Как да го обясниш? С Божията ръка, казвам ви.
Никога няма да забравя контролата с Реал Мадрид на "Бернабеу". Спечелихме пряк свободен удар и аз се засилих да бия. Казах си: "Защо не?" Но Матераци изкрещя зад мен: "Не, не, не, аз ще изпълнявам". Това голямо подло копеле!
Още не говорех италиански, но разбрах, че не е доволен. Той искаше да изпълнява, но Зеедорф се намеси и каза: "Остави момчето да бие". Никой не се е*аваше със Зеедорф. Затова Матераци го послуша и ми отстъпи. Ако гледате видеото, ще видите как Матераци стои зад мен с ръце на кръста, сякаш очаквайки да се проваля.
Хората все още ме питат как успях да намеря топката по такъв начин. А аз винаги отговарям: "Не знам, брат! Нямам идея! Просто я ритнах с левия си крак, а Бог направи останалото!" Бум!!! Право в горния ъгъл. Получи се.
Това бе началото на

любовна афера с Интер

и до днес това е моят клуб. Обичам Фламенго, Сао Пауло, Коринтианс, но Интер е нещо специално. Още настръхвам от песента на феновете за мен. По дяволите, човече. Момче от фавелата като мен? Аз съм Императора на Италия. Дори още не бях направил много, а се отнасяха като с цар. Спомням си, че цялото ми семейство идваше от Рио, за да ме посети. Бразилски стил! Не говоря само за мама и татко, а за 44 души, братле. Братовчеди, лели, чичовци... Целият квартал се качваше на самолета. Беше време за парти.
Но Адриано, защо си тръгна от футбола? Защо ни напусна? Постоянно ме питат. Знаете ли, понякога си мисля, че съм един от най-неразбраните играчи на планетата. Хората всъщност не знаят какво ми се случи. За 9 дни преминах от най-щастливия ден до най-лошия. Отидох от рая в ада. 25 юли 2004 г. Финалът на Копа Америка срещу Аржентина. Всеки го помни. Губим от тези гадове в последните минути. Не знам какво е, но не е реално. Разбъркване, тела, лакти... Топката влезе в пеналта, не виждах нищо. Вдигам лакът, за да ударя някого. Но изведнъж кълбото бе в краката ми. Подарък от небето. Ще излъжа, ако кажа, че знам къде се целя. Просто стрелях с всичка сила. Влезе в задната част на мрежата и не мога да опиша чувството. После спечелихме на дузпи. Невероятно.

Ние бяхме шампионите

в може би най-щастливия ден в живота ми. И урок за всички. Независимо кой си, можеш да бъдеш Император. Но...
4 август 2004-та. Девет дни по-късно. Бях отново в Европа с Интер. Обадиха ми се от вкъщи. Казаха, че баща ми е починал. Сърдечен удар. Мога да ви уверя, че след този ден любовта ми към футбола вече не бе същата. Когато играех, играех за семейството. Когато вкарвах голове, ги вкарвах за тях. Но когато баща ми почина, футболът вече не бе същият за мен.

Бях на един океан разстояние

от родината. Депресирах се. Започнах да пия много. Не ми се тренираше. Това нямаше нищо общо с Интер. Просто исках да си отида вкъщи. Въпреки че продължих да вкарвам много голове и въпреки любовта на феновете, радостта ми изчезна. Не можех просто да натисна превключвател и да се почувствам отново като себе си.
Не всички контузии са физически. През 2011-а всичко свърши за мен. Експлозивността ми бе изчезнала. Балансът ми го нямаше никакъв. По дяволите, до ден днешен продължавам да куцам. Все още имам дупка в глезена. Същото се случи и когато баща ми почина. Само че белегът бе вътре в мен. Имам дупка в глезена и дупка в душата.
Пресата понякога не разбира, че ние сме просто човешки същества. Отговорността да бъда Императора бе огромна. А аз никога не съм спирал да бъда онова хлапе от фавелата.
Не исках да живея в замък далеч от всичко. Отидох там, където ме познават, но бях тотално извън форма. Физически и психически. Знаех, че ми трябва помощ. Започнах да посещавам психолог, за да се справя с депресията. Обясних на президента на Интер (Морати), че не мога повече.

Трябваше да се прибера

у дома, а той ме остави да го направя на спокойствие. Може би се отказах от милиони, но каква цена бихте поставили вие на душата си? Колко бихте платили, за да си върнете същността. По това време бях разбит от смъртта на баща ми. Не бях на наркотици. Ако тествате урината ми, няма да намерите нещо. Но знаете ли какво? Със сигурност ще намерите алкохол.
Когато се върнах в Рио, за да играя за Фламенго, не желаех вече да съм Императора. Исках да бъда просто Адриано. Да се забавлявам отново. И мога да ви кажа, че ние го правехме. Истината е, че понякога отивахме на тренировки само заради пиенето след това. Веднага щом заниманието свършеше, беше време за купон. Жените ни знаеха да не ни чакат. Щяхме да се приберем в полунощ.
Да, вече не бях същият, но с Фламенго спечелихме първа титла след 17 години. Аз се чувствах у дома. Отново като Адриано. Не станах световен шампион.

Горд съм, че бях Императора

но без Адриано Императора е никой. Адриано не носи корона. Той е обикновено момче от бедните квартали, докоснато от Бог.
Разбираш ли сега? Адриано не изчезна във фавелите. Той просто се прибра у дома.