Адвокат на красивата игра

Брендън Роджърс опитва да изчисти английския футбол от дългите изсипани топки



Той проповядва на тренировъчното игрище на Суонси, а неговата църква е „Либърти Стейдиъм“. Това е Брендън Роджърс – евангелистът на красивата игра в чистия й вид. Философията на мениджъра набира все по-голяма популярност на Острова. По принцип патентът за стилна игра във Висшата лига дълги години се държеше от Арсен Венгер и неговия Арсенал. Има обаче една особеност. Този техничен и привлекателен футбол бе свързван най-вече с чужденците в Премиършип. Очевиден е примерът с Арсенал, където вече дълги години почти изцяло липсват британските играчи. Брендън Роджърс наруши това статукво. Никой от малките отбори във Висшата лига не е играл толкова добър футбол, колкото Суонси. В клуба Роджърс

разполага със скромен бюджет

разходите за заплати са сравнително малки, но въпреки това мениджърът изгради отбор, който не печели точките си с антифутбол. Напротив – в Суонси е изграден колектив, който умее да владее контрола върху топката дори срещу съперници, които на пръв поглед изглеждат по-силни. Това не е типично за британския футбол, където сме свикнали повечето отбори да не играят комбинативно, а да разчитат на физически единоборства, дълги изсипани топки в половината на съперника и прочие… Роджърс обаче е замесен от друго тесто. Израснал в сърцето на Северна Ирландия, той споделя ентусиазма на баща си по отношение на бразилския и холандския футбол, който диктува модата през 70-те години на миналия век, достигайки връхни точки на величие.
Иначе като футболист Роджърс не постига успехи. Минавал е проби в редица клубове, включително и Манчестър Ю в началото на управлението на Сър Алекс Фъргюсън, но без успех. Завършва активната си състезателна кариера едва 20-годишен, осъзнал, че не е достатъчно добър да играе на най-високо ниво.
„Исках да направя нещо различно. Затова отидох в Испания. Бях голям почитател на испанския футбол, а и говорех езика. Прекарах много време в Барселона, работих и говорих с треньорите там. Изучавах модела и философията на клуба. Бях още в Севиля, Валенсия, Бетис. Пътувах и в Холандия. Това бе голяма саможертва в личен план, защото по същото време имах младо семейство. Жаждата ми за знания обаче надделя. Исках да бъда най-добрият.“
Първият голям удар на Брендън Роджърс в професията е през 2004 г. Тогава Жозе

Мауриньо го взима на работа

в щаба на Челси. „Да работиш с Мауриньо е все едно да те приемат в университета в Харвард“, казва Роджърс. Неговият Суонси обаче е по-скоро инспириран от Пеп Гуардиола. Северноирландският мениджър моделира тима си по модела на Барса. Над всичко е здравата организация, моделите на придвижване по терена, ротацията, позиционирането по игрището. В Суонси например не се привлича просто висок вратар. В разбиранията на Роджърс стражът е по-добре дори да е нисък, но да може да играе добре с крака. Така той участва даже и в граденето на играта, има визия за точния пас, започвайки атаките на своя отбор.
Резултатите от работата на Брендън в Суонси се потвърждават и от статистиците. Пасовата успеваемост на тима във Висшата лига този сезон

отстъпва само на Арсенал и Ман Сити

На „Либърти Стейдиъм“ е променен манталитета и това се потвърждава от една ситуация от двубоя с Манчестър Ю. Топката е в Анхер Ранхел от Суонси. На негово място всеки бек от Висшата лига би изритал безцелно кълбото далеч напред в половината на съперника. Но Ранхел не го направи. Вместо това опита да задържи топката, но за негово съжаление червените дяволи отнеха и вкараха гол. „Прощавам такива грешки – казва Роджърс. – Ранхел можеше да изчисти безразборно и да не ни вкарат гол, но аз такъв футбол не искам да виждам. Желанието ми е да задържаме топката, да играем със самочувствие с нея, момчетата да са уверени в способностите си, да не ги е страх. Целта е да контролираме топката, а не само да чистим напред, пък там каквото стане. Играчите много добре знаят изискванията ми и са наясно, че ако има такива грешки като тази на Ранхел, аз поемам цялата вина. Ще ви дам и друг пример. Водим 2:0 на Уулвс 6 минути преди края. Тогава се пречупихме под напрежението. Спряхме да играем футбол. Само млатехме напред без посока. С тези дълги топки нарушихме баланса си, а съперникът ни наказа с два късни гола за 2:2. Това вече трябваше да коригираме. Работихме по въпроса и още следващата седмица срещу Болтън се получи. Водехме с 2:1 в края, усещаха се нервите по трибуните, но този път се справихме. В последните 10 минути не се пречупихме, не дадохме на тротърс да пипнат топката и не само, че не допуснахме изравняване, но и вкарахме за 3:1. В най-напрегнатия момент да извадим съперника от равновесие. Това е моята философия. Искам да контролираме мачовете, а не да рушим играта на съперника, окопавайки се в собствената половина. Ако доминираме владеенето на топката, шансовете да спечелим мача са 79%. Логично е. Няма значение колко си малък или колко си голям. Нямаш ли контрола върху топката, няма как да вкараш гол.“
Другото голямо оръжие на Суонси освен комбинативната игра е пресата дълбоко в противниковата половина. Лебедите не разполагат с най-добрите играчи в дивизията, но това здраво бачкане по терена компенсира техническите недостатъци. Това е истината – Суонси няма най-добрите футболисти, но

има един от най-добрите отбори

В началото Суонси стартира сезона с пет поредни мача без победа, но Роджърс не изневери на своето верую. Вярата не угасна, за да се стигне до мача срещу Арсенал по-рано през януари. При 3:2 за Суонси топчиите бяха настървени да изравнят. Звездите на топчиите Ван Перси, Анри, Тио Уолкот, Окслейд-Чембърлейн кръжаха настървено, а в същото време лебедите хладнокръвно си разцъкваха топката в триъгълник. Много новаци биха се огънали под натиска на топчиите, но не и тима на Роджърс. Това означава, че Суонси вече се държи като голям отбор под влиянието на стреса в последните минути. По южните долини на Уелс се долавя мирисът на популярния около Барселона стил тики-така. Нищо че хората още бъркат имената на играчите на Суонси. Брендън Роджърс осъществи своя кръстоносен поход. Той дойде, за да промени нагласите в британския футбол, посочвайки модерния път на светлината…