Хуан Себастиан Верон: Щастие е, че играх с Марадона и Меси

Втори като Диего няма да роди, Лео уцели с отбора, твърди аржентинецът

Хуан Себастиян Верон е пред последния шампионат в кариерата си. Аржентинецът реши да окачи обувките през ноември, когато получи контузия на глезена. Но съотборниците, шефовете и феновете го принудиха да остане на терена още 6 месеца в любимия Естудиантес, където се завърна през 2006 г. Бъдещето му не е много ясно, вероятно ще стане спортен директор на клуба или консултант в националния отбор. Мнозина виждат Верон като бъдещ президент на Естудиантес и дори на Аржентинската футболна федерация.
Верон, спомняте ли си, че кариерата ви започна по възможно най-лошия начин?
- Така е, изпаднах с Естудиантес. Дебютът ми бе през април 1994 г. и след няколко месеца се разделихме с елита. Личеше си, че нещата в клуба не вървят, струваше ми се че с глави се опитваме да пробием стена. За щастие бързо излязохме от дупката и още следващата година се завърнахме в елита.
Какво си помислихте тогава, че ви предстои посредствена карира?
- Изпадането го преживях повече като фен. Беше много тъжен момент, защото баща ми бе спечелил всичко, а аз още в началото изпаднах. Това бе семейна драма.
В кой отбор бе най-силният Верон?
В Лацио, там позицията бе идеална за мен. Изкарах две много силни години с орлите, без спадове. И в другите отбори съм се чувствал добре, но имах и спадове.
През 2001 г. се спореше, кой от Верон и Зидан е по-добър. Чувствате ли се равностоен на французина?
- Не, невъзможно е да се сравнявам със Зизу. Стилът ни е много различен. Но италианците много обичат фантазистите, както наричат Тоти, Дел Пиеро, Зидан. Така и аз попаднах в тази класация.
С кои съотборници сте имали проблеми през кариерата си?
- На първо място с Кравиото от Естудиантес. След това имах остър


сблъсък с Роберто Манчини


Не сте от тези, с лесен характер, дори един Тевес го потвърждава.
- Тежък ми е характера, но Манчини го имам за приятел. Бяхме съотборници в Сампдория и Лацио, а после ми бе треньор в Интер. Сдърпахме се в Самп през сезон 1996-97 г. на мач срещу Пиаченца. Лошо центрирах една топка и той ми подвикна – „Подай по-високо”. Аз го напсувах. В съблекалнята ми налетя на бой, беше гол до кръста и ме заплашваше. Добре, че го спряха, за да не стане по-голям скандал.
Вие как реагирахте?
- Ясно е, че сбърках и му се извиних. По-късно след загуба от Интер с 1:2 Манчини ме прегърна и ми каза – „Ако демонстрираш класата, която притежаваш, ще се представим страхотно в първенството”. Тези думи бяха много важни за мен.
Какви бяха отношенията ви с Фъргюсън?
- Много добри в човешки план, иначе е голям чешит. Не само с мен се отнася така. Фъргюсън избира едни играчи и гони други. Например Ван Нистелрой вкара над 60 гола за 3 сезона и той му посочи вратата.
Имали ли се спречквания с Фъргюсън?
- Не, никога. В началото се отнася към теб като към дете, глези те. След това все едно, че ти искаш да се махнеш.
Кой е най-добрият треньор, с когото сте работили?
- Не мога да кажа едно име, много са.
А най-лошият?
- Този, с когото съм бил най-малко време – Вуядин Бошков. Той дойде в Сампдория след Меноти.
Не ме гледаше, но


следеше всяка моя стъпка


и ме контролираше – къде ходя, кога се прибирам.
Използваше ли шпиони?
- Не, но ще ви разкажа една случка. Седях си във фоайето на хотела, когато 67-годишният Бошков се скри зад едни растения, за да ме подслушва. Като го видях, умрях си от смях.
Колко пъти сте бягали по време на лагери?
- Няколко пъти, но не много.
Как го правехте?
- Излъгвах и се измъквах с кола. Но сега е много по-различно, има много медии и е трудно да останеш незабелязан.
Кое бе най-впечатляващото ви бягство?
- Едно с Кристиян Карембьо в Сампдория. Духнахме през нощта и се прибрахме рано на другата сутрин в деня на мача.
Бяхте ли пили?
- Не, в противен случай нямаше да играем. Бях на линия, дори вкарах гол. Треньор ни беше Ериксон, който когато научи за постъпката ни, пред всички ни глоби.
Как точно се измъквахте?
- В столовата имаше един голям прозорец, който гледаше към двора. Никак не бе трудно. После цяла нощ танцувахме.
Кои са най-големите ви приятели във футбола?
- Креспо, Ортега, Пиохо Лопес, Кили Гонсалес… Почти всички от Естудиантес, много са.
А врагове?
- Надавам се да са малко!
Не се разделихте по най-добрия начин с Диего Марадона след Мондиал 2010?
- Не е точно така, той се ядоса на думите на баща ми. Искам да уточня – аз не живея с баща си и не го контролирам какво говори. Ако иска нещо да каже, аз какво да правя?
Бяхте съотборник с Марадона и Меси, те сравними ли са?
- Никога няма да има друг, като Диего. Невъзможно е да се повтори. Мнозина са го гледали по телевизията, а аз имаш щастието да играя с него. Фабио Канаваро ми беше съотборник в Парма, когато на един мач с Ювентус, Диего бе на стадиона и ми поиска да му дам фланелките на Тюрам и Канаваро.
Лилиан си помисли, че е някакъв майтап. Подадох телефона на Фабио и никога няма да забравя гледката – стоеше прав в съблекалнята, после седна и започна от емоция да плаче.

ревеше като дете


Диего и Лео в техническо отношение на едно ниво ли са?
- Те успяват в 5 метра да акумулират скорост, с която просто те убиват. Двамата са от различни епохи, късмет е че се засякохме на терена. Лео играе във велик отбор, като Барса, докато Диего дойде при неаполитанските бандити.
Какъв е Меси в частния си живот, вие деляхте една стая по време на Мондиал 2010?
- Първите ни контакти са от 2007 г. по време на Копа Америка. Той беше едно мълчаливо момче, със затворен характер, което не контактуваше с никого. Вече не такъв, но хората, които не го познават се питат – „Какво му е, защо не говори?”. Няма нищо странно, просто такъв му е характерът.