Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Херо на 60: Нямам никаква умора, работи ми се още три-четири години

Херо на 60: Нямам никаква умора, работи ми се още три-четири години

10-06-2019 Желю СТАНКОВ

Един от най-успешните родни треньори през последните 25 години Димитър Димитров-Херо навърши 60 в неделя. По повод своя юбилей специалистът даде интервю за "Тема Спорт".
Намираме Херо в Крайморие, близо до родния му Бургас, докато гледа повторение на мача от световното първенство за жени Франция - Южна Корея (4:0). Димитров стартира треньорската си кариера именно начело на дамския състав на Нефтохимик в средата на 80-те години. Тогава Херо иска да работи в школата на бургазлии, но няма свободно място и временно е начело на женския отбор.
Впоследствие Димитров ще стане шампион с 3 клуба - Левски, Литекс и Лудогорец, а записва и впечатляващи сезони начело на Нефтохимик, Черноморец, Велбъжд Кюстендил, саудитския Ал Насър и казахстанския Иртиш Павлодар. В момента е без отбор, след като напусна Иртиш.

Херо, гледаш женски футбол и направо ни подаваш топката на празна врата. Ти започна треньорската си кариера именно начело на жени. Как се развива нашият футбол в тази област?
- Разликата между нашия женски футбол и този по света е отчайваща, а може и по-силна дума да се използва. Но отстъплението при нас е на всички нива при колективните спортове. Не е само футболът.
Къде те намираме навръх юбилея?
- В момента съм в Крайморие, близо до Бургас.
Помниш ли къде беше на 50-годишнината си?
- Помня, празнувах два рождени дни - единия в България, другия в Русия (б.р. - тогава е начело на Амкар Перм). И на 40 помня. Тъкмо на тази дата - 9 юни, беше последният мач на Христо Стоичков за националния отбор - 1:1 с Англия на "Армията". Тогава останах в сянката на Стоичков (смее се). Кройф също беше дошъл да го уважи...
Може ли да кажем, че на 40 ти е било най-мило и драго да празнуваш?
- Може би. Благодарение на Ицо имах удоволствието

три часа да съм на
гости в къщата
на Кройф

и си говорихме изключително много с него. Опитвах да му задавам по-нестандартни и неудобни въпроси, но той намираше отговор за всичко.
Той ли ти зареди допълнително батериите да се развиваш като треньор?
- Не знам дали е бил той, но останах много впечатлен от разговора с него. Зададох въпроси, на които не съм имал отговор и са ме затруднявали. А той отговаряше с лекота и логика. Правеше го философски, макар да не беше завършил някоя от големите треньорски школи - Кьолнска, Коверчано... Това си е дарба. Спомням си и друго. Бях на специализация в Барселона и Еспаньол за един месец. По онова време треньор на Барса беше Ван Гаал. Журналистите там ме питаха доволен ли съм и беше нормално да кажа "Да". Още повече че Ван Гаал беше треньор. Обаче един от журналистите ми каза: "Тук си почти от месец насам, но да беше провел разговор с Кройф за един час, щеше да си по-доволен". Това ми остана в главата като пример колко ценят и уважават Кройф там.
А как си зареждаш батериите в днешно време - и за футбол, и чисто житейски?
- Няма точна формула. Аз съм от този тип хора, които

не обичат половинчати истории

Като тръгна да правя нещо, го правя с всеотдайност на сто процента. Доколко е успешно, не коментирам. Но като се захвана с нещо, го правя с огромно желание.
Кое те зарадва най-много през последните 10 години?
- В този период имах много сериозен здравословен проблем. Най-много ме зарадва отношението на хората, което видях в този тежък момент за мен. Тогава видях добрата страна на българина. Въпреки че много хора ми казаха, че тези, които са ме подкрепяли, после ще се обърнат и ще ме псуват. Действително така и се случи. Но ме трогна отношението на обикновените хора. Спомням си един мач в Гоце Делчев за купата (б.р. - тогава е треньор на Черноморец). Тогава една 80-годишна жена ме чакаше отвън пред стадиона

да свърши мачът и да
ми даде мед и орехи

Получавах ежедневно десетки писма, понякога бяха и повече. Пишеха ми дори българи от САЩ и Канада. Толкова добронамерени писма, че понякога съм плакал. Може би това е нещото, което ми е останало най-силно в съзнанието през последните десет години. Имало е и хубави, и лоши моменти и в личен, и в професионален аспект. Но аз съм от хората, които гледат да забравят лошото.
През последните 10 години броят на приятелите ти увеличи ли се, или намаля?
- Не мога да кажа, че се е увеличил, но съм щастлив, че се е запазил, защото не са много. За голямо съжаление завистта няма почивен ден в България. Човек, когато вдигне глава малко над средното ниво, веднага му се появяват врагове и неприятели. В този живот не съм направил лошо на никого и се гордея с това. Но тук се появяват неприятели и без да си направил нещо - само на база на това, което си постигнал. Завистта и злобата при нас са доста неприятни елементи.
Затова ли напоследък гледаш да работиш извън България?
- Може би това е една от причините. Представете си само какво ще е, ако съм треньор на някой от нашите грандове с тези резултати. Аз съм си говорил на тази тема с Мъри Стоилов. И стигнахме до извода, че ако аз или той бяхме тук треньори с такива резултати, щяха да ни разкъсат. А за чужденците и другите по-неизвестни имена - няма проблем. Към тях има повече толерантност, отколкото към нас.
И все пак - не ти ли идва да се кротнеш в България, или си в състояние да работиш на високи обороти?
- Не съм уморен. Чувствам се по-опитен в някои неща, а опитът винаги помага. Нямам никаква умора. Работи ми се. Да, липсва ми семейството, близките, роднините в Бургас, но пълно щастие няма. Жалко, че

не можах да видя
растежа на децата ми

Бях си обещал, че ще се опитам да поправя това нещо с внуците, но за голямо съжаление и това го пропуснах. Но така е в нашата професия - едното за сметка на другото.
През последните 10 години колко пъти си си казвал, че е време да се прибереш в България, но после си викаш, че е по-добре да си в чужбина?
- Започвал съм работа в България, но после виждам отношението и негативизма. И си казваш: "Абе, като че ли е по-добре да съм в чужбина, дори да не съм със семейството, но да не виждам тази злоба и завист". Не всички хора в България са такива, разбира се, но...
За колко време най-много си се откъсвал далеч от футбола? Имам предвид - изобщо да не четеш новини, да не мислиш по тази тема?
- О, абсурд,

нямам почивен
ден от футбола

Всеки ден ми се обаждат приятели и познати и 99% от темата е футболът. "Гледа ли този мач, гледа ли онзи мач", "Защо ни биха тези или онези" и така нататък. Това ми е ежедневието.
Коя ти е най-голямата болка в професионално отношение? Може би това, което се случи с Нефтохимик?
- Може би да. Това ми беше първият отбор в треньорската кариера, макар като футболист да започнах в Черноморец. Изпитвах огромно удоволствие начело на Нефтохимик, беше ми много кеф да работя в този отбор. Все пак си беше и от моя град. Ние постигнахме успехи, след като

тръгнахме от нищото,
със селекция от Б група

Постепенно надграждахме и имаше период, в който много се гордеех с играта ни. Не станахме шампиони, стигнахме до второ място (б.р. - през 1996/97 г.), но ми беше приятно да слушам не само ваши колеги журналисти, но и футболни специалисти да коментират, че ние сме най-добрият отбор като качество на играта. Иначе имаше хиляда причини да не станем шампиони. Да не коментирам. Но се радвам, че не сме купували мачове.
Поддържаш ли контакт с Христо Порточанов?
- От време на време. Въпреки че ни се разделиха пътищата, а и той се изключи от футбола. Иначе намира начин да дойде тук, да даде съвет, да каже на жена ми: "Защо направихте къщата така, тази стая трябваше да я затвориш".

Той акъл винаги ще ти даде

(смее се). Има нещо друго, което помня с носталгия от времената в Нефтохимик - стадионът се пълнеше часове преди мачовете. Някои ще кажат: "Да, ама входът беше безплатен". Добре, но и сега да е безплатно, я отидат 300 човека, я не. Спомням си един случай покрай мача, в който победихме Левски с 5:1. Бях забравил нещо в треньорската стая и отидох да го взема в 10:00 часа сутринта, а двубоят беше от 14:00. И мога да ви кажа, че четири часа преди началото на стадиона имаше 150-200 човека, които бяха седнали да пазят места. Едните играеха карти, другите пиеха, но е факт -

200 души на стадиона
четири часа преди мача!

Това в днешно време няма как да стане, без значение за кой отбор говорим.
А сега бургаският футбол...
- Бургаският футбол е умрял много отдавна.
Нефтохимик обаче влезе във Втора лига.
- И какво от това? Това ли е нивото на бургаския футбол? Нефтохимик да играе в Б група? Това ли е критерият?
Все пак е някакво начало.
- Безпаричието това прави. И двата бургаски клуба загинаха. Не мога да си обясня и поведението на общината. Не може футболът в град като Бургас да стигне до това състояние. И не е само футболът, но и баскетболът, хандбалът, където биехме наред, а чувам сега, че и волейболът ще се разтурва...
Къде се виждаш на 70 години?
- Първо да сме живи и здрави. Аз лично за себе си съм казал, че ще работя още три-четири години максимум и оттам нататък ще гледам футбол само за удоволствие. На мен ми е приятно даже и детските отбори да ходя да гледам.