Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Филип Филипов-Фичо: Текучеството в ЦСКА е прекалено голямо

Филип Филипов-Фичо: Текучеството в ЦСКА е прекалено голямо

15-04-2020 Виктор ГЕЦОВ

Бившият бранител на ЦСКА Филип Филипов даде интервю за „Тема Спорт”. Той често може да бъде видян в сектор А на „Армията”, като сподели впечатленията си от представянето на тима и цялостната ситуация в родния футбол. Филипов беше преди десетина години начело на Вихрен Сандански и Калиакра Каварна, но от доста време не е работил като наставник. Филипов говори и за своя баща - д-р Павел Филипов, емблематично име в спортната медицина у нас, който почина през 2017-а.

Г-н Филипов, как сте, как се справяте в настоящата ситуация?
- Като всички хора – гледам да си стоя вкъщи и чакам да отмине.
За последно бяхте треньор преди десетина години, с какво се занимавате сега?
- С други неща. Така се развиха събитията, че не ми се занимава с футбол от 5-6 години насам.
Всъщност съжалявате ли, че кариерата ви като наставник не се разви?
- Съжалявам, защото ми се искаше, но периодът да работиш като треньор е отвратителен.

Треньори вече са
президентите
на клубовете

Те определят кой да играе, какво да правиш и така нататък. Затова и у нас работят съвсем малко утвърдени имена – Херо и Илиан Илиев, а и Загорчич, който се задържа доста начело на Славия. Страшно много ми се работеше във футбола, целият ми живот е минал в спорта, но в България е доста трудно. Всичко рефлектира върху треньора, когато резултатите са негативни. А когато се работи добре, не се вижда приносът на наставника. Заплащането също не е на нужното ниво.
Често ходите на мачове на „Армията”. Какви са впечатленията ви от ЦСКА?
- Да, в сектор А, почти не пропускам мачове. Ходя със свои приятели, сядаме на трибуните, не в ложите. Някак си не могат да се добият трайни впечатления от ЦСКА, защото текучеството е много голямо. Постоянно идват нови играчи, а други си тръгват. В момента отборът не е особено стабилен. Твърде променлив е и често футболистите с качество биват продавани. По този начин не може да се изгради стабилен отбор, който да е конкурентен. За мен Ганчев е перфектният собственик. Осигурил е всички условия, оправи базата в Панчарево. Но трябва да се има търпение, за да се постигнат резултати. Въртят се и много треньори, направо е страшно. Трябва

да се намери
един човек

и да му се гласува доверие.
През миналия сезон отборът беше близо до титла, но сега направи доста голяма крачка назад. Как си го обяснявате?
- Много е трудно да се задържат истински добрите играчи. Постепенно напуснаха Недялков, Каранга, Десподов – като ти излязат двама-трима основни футболисти, после трудно се намират равностойни заместници и не можеш да държиш същото ниво. Освен това
-
- има прекалено
- много чужденци
- в отбора
-
- Не може да са 15-20 човека, аз не им помня и имената на всички. Само ги сменят и водят още. Не може да вземеш чужденец и дори да не влиза в групата. Има си ръководители, които решават нещата, но явно не могат да намерят качествени български футболисти. А такива има. Другият въпрос е, че всяко дете в София иска да е в ЦСКА или Левски. Ако се работи добре, за 4-5 години от школата ще излязат футболисти за първия отбор.
Смятате ли, че Крушчич е удачният избор за треньор?
- Не искам да коментирам треньорите. Много ми е смешно, като ги слушам коментарните студия и започнем да правим

анализи на
Мауриньо
или на Клоп

Трудно се работи като наставник в ЦСКА, защото не твоите качества, а резултатите те определят изцяло. Колкото и да си добър, ако нямаш резултати, способностите ти губят значение. Аз съм сигурен, че Крушчич дава всичко от себе си. Всеки, който работи в ЦСКА, иска да се докаже и да заслужи авторитет.
Очаквате ли процесите около реконструкцията на „Армията” да протекат гладко?
- Доколкото виждам, Гриша Ганчев иска да направи стадиона. „Армията” наистина се нуждае от ремонт, защото се намира на най-хубавото място. Трябва да оставят ръководството да реализира плановете си. Този стадион няма да остане за собствениците на ЦСКА, а за поколенията напред и за държавата. Трябва да им позволят, защото виждаме на онези другите в посока квартал „Хаджи Димитър” как им помага държавата. А в случая ЦСКА си финансира всичко сам. Редно е да им се позволи да реализират плановете си. Още повече че Гриша Ганчев се е доказал като президент във футбола вече близо 25 години. В Ловеч изгради стабилен отбор, с хубава база и стадион. Не си спомням и един негов играч да си е тръгнал със скандал за неполучени суми. А водещите български играчи в момента тръгнаха от академията, която изгради. Трябва да му се гласува доверие на този човек. Сигурен съм, че ЦСКА ще се върне, където му е мястото. А измислените, изкуствени отбори като Разград са ясни. Те там колкото повече титли печелят, толкова по-малко хора им ходят на мачовете в първенството. Публиката отива с две таксита на мачовете. Мъчно ми е, че традиционни клубове като
-
- Пирин,
- Сливен,
- Миньор
-
- не са там, където трябва да са. А в същото време гледаме отбори, на които футболистите са им повече от феновете.
А какво е мнението ви за ЦСКА 1948?
- Те ми изглеждат малко като махленски отбор. Излишна работа. Ако влязат в елита, това само ще доведе до напрежение с феновете на ЦСКА. Голяма глупост. Имат си човек с пари, който ги спонсорира и може би търси публична изява, не знам.
Адалберт Зафиров май се подлъга преди няколко години...
- Подлъга се, да, и видяхме какво стана – използваха го и си загуби авторитета. Те използват бивши играчи на ЦСКА, за да се опитат да се легитимират.
Обратно към ЦСКА, какво е мнението ви за потенциала на Антов? И на коя позиция играе по-добре?
- Антов ми харесва. Много е дисциплиниран. И на двете позиции се справя добре. На него проблем му е бързината и го виждам повече като дефанзивен полузащитник. Но може да бъде полезен и в защита, ако до него има по-пъргав футболист. Той има голямо бъдеще. Въпросът е само да играе. Никой футболист не се е научил на пейката. А най-хубавото е, че е юноша на ЦСКА и сърцето му е червено. В настоящата ситуация с коронавируса най-добрият път е да се дава шанс на българите. Нека да има чужденци, но да са двама-трима, а

не да има по двама
чужденци леви бекове

Вие сте част от отбора, който спечели последния дубъл на ЦСКА, а оттогава минаха 23 години. Кои са първите спомени, за които се сещате от онзи сезон?
- Бяхме много силен отбор и колектив, имахме уникален треньор в лицето на Георги Василев-Гочето. Всичко беше изрядно, тогава „Мултигруп” бяха спонсори на клуба и нямаше никакви забележки. Тренировките, мачовете – всичко вървеше с настроение, затова и имахме тези резултати. Но и бяхме събрани много добри играчи, почти само българи. Имаше двама чужденци – Милосавов и Жаир. А и Гочето е уникален треньор, умът ми не го побира как не го сложиха начело на националния отбор. Кой ли не мина оттам, а него не го назначиха, което е престъпление.
С кого още поддържате връзка от онзи отбор?
- Много приятели имам оттогава. С добри чувства съм към всеки. Няма някой, с когото да не се радвам да се видя. Запазихме си отношенията.
Вашият баща д-р Павел Филипов е голямо име в родния футбол. Какво значение имаше той за вашето израстване във футбола?
- Баща ми беше най-уникалният човек, който може да съществува. Изцяло отдаден на медицината и футбола, много голяма личност. Той не искаше да ставам футболист в началото, но после видя, че имам желание, и не ми се е бъркал. Той ми беше най-големият критик, но градивен. Не виждаше нищо хубаво, но пък
-
- ми подсказваше
- грешките и
- ме насочваше
-
- Уникален човек и неслучайно толкова много го уважават.
Какво си спомняте от двубоите с Нотингам, Ливърпул и Байерн, тогава баща ви е и част от щаба на Паро?
- На всички мачове ходех с дядо. Какво да ви кажа – 70 хиляди на стадиона викат „ЦСКА”. Палеха се вестници и когато мачът завършеше с победа, целият стадион гореше. Голяма еуфория и емоция, нещо много красиво, което едва ли някога ще се повтори. ЦСКА в рамките на две години елиминира два действащи европейски клубни шампиона. Все едно сега да победи Барса и Реал. Не мисля, че такава емоция може да се повтори. Но това показва каква институция е ЦСКА.