Томас Лафчис: Дембеле е новият Бардон за Левски

Излишно е да казваме, че Томас Лафчис следи случващото се в Левски. Той обаче не е от хората, които се подават на всеобщата еуфория поради простата причина, че знае какво е да си в управлението на клуба. С него се уговаряме за интервю, а впечатление прави коректното отношение на ексшефа на сините. Във вчерашното издание на “Тема Спорт” ви предоставихме кратка част от разговора ни с господин Лафчис. Ето и останалата:

Господин Лафчис, какво имахте предвид като казахте, че има какво да се желае в селекцията на Левски?
- Няколко години вече говоря с треньорите и ръководството. Още докато Мъри беше наставник. Казвах им, че на Левски му трябват класни футболисти, които правят разликата в България. Да бъдат не с една, а с няколко класи над родните играчи. Само така може да направим пробив в Шампионска лига или Лига Европа. Класирането не значи нищо, защото погледнете с какви отбори играем. Успехът е да влезеш в Шампионска лига. Когато Левски го направи нямаше шанс при жребия в групите, но истината е, че нямахме и голям отбор, който да се противопостави на съперниците. Това имам предвид когато говоря за селекция. Иво Иванов показва, че е от най-класните защитници в България през последните две години. Стигна и до националния отбор. Десният бек от Холандия (Мулдер) също е класа и поне до този момент показва, че е много по-добър вариант от другите алтернативи, които се обсъждаха за този пост.
Говорихме си за Гара Дембеле...
- Той е като Бардон. Беше футболист от средно ниво във Франция, за да дойде в България и да стане най-добрият играч в А група. Така е и с Дембеле. Дойде от гръцката Б група и с няколко мача в Левски вече е любимец и герой за публиката. Той обаче

не е класен играч

Има потенциал, защото във Франция футбола се развива в правилна посока от ранна детска възраст. Има качества, но по една или друга причина не е могъл да ги реализира там. Вярно е, че и на най-добрия футболист понякога му трябва шанс. Но не смятам, че с привличането на сегашните футболисти проблемите на Левски са решени. Отборът има нужда още от 3-4-ма класни играчи. В защита задължително трябва още един човек. В халфовата линия също. Не може Влади Гаджев да е единственият в средата на терена, на когото да разчиташ. Виждаме, че Тасевски разполага с по-добра класа от българските футболисти. Трудно може да се намери халф в А група на неговото ниво. Оттам нататък обаче какво следва? Трябват още поне 4-5-ма халфове. Минимум още двама нападатели. В Бургас наблюдавах Сержиньо Грийн. Нищо особено, освен че си вее косата, която е на плитки (смее се). Разбира се, не мога обстойно да коментирам момчето, което съм гледал в един мач. За чужденеца не е лесно, защото идва в непозната държава с друг език, култура и манталитет. Невъзможно е човек да се приспособи за един месец. Много са факторите, които пречат. Затова казвам, че тези трансфери трябва да са програмирани. Големите клубове набелязват цел отсега и я атакуват през януари, че и дори през лятото. Първо го виждат във всяка светлина. Сега ги взимаме на килограм. Добре, ама техническото ръководство

познаваше ли
холандците в
края на юли

Съмнявам се. Да, има шанс тези футболисти да паснат, но не смятам, че това е правилната политика на един клуб. Мисля, че отсега ръководството трябва да набележи 2-3-ма играчи за зимната селекция. На “Герена” много добре знаят къде са уязвими. Защото като се контузят двама-трима увисваме. Един отбор е боеспособен, когато има 17-18 равностойни състезатели.
Значи смятате, че в Левски няма равностойни играчи?
- Няма такава конкуренция, каквато би трябвало да има. Къде е конкуренцията в нападение? Кой може да замести Гара Дембеле или Христо Йовов? Колко мача е изиграл Иса? Въпросът е постоянно да има битка помежду им кой да бъде титуляр, ако искаш футболисти и отбор да растат заедно. Мислите ли, че Гара Дембеле е застрашен да остане резерва?! За да се случи това, трябва да направи някой гаф извън терена. Същото се отнася и за Йовов. Ако дойде едно бързо, класно ляво крило Ицо трудно може да намери място…
Там е и Жоазиньо...
- За него имам собствено мнение. Не смятам, че е голямата звезда. Пишат, че е лидер на Левски. Пак казвам трябват класни футболисти, в истинския смисъл на думата. Винаги съм твърдял, че трябва да търсим около нас. Македония, Албания, Австрия, Чехия, Румъния. В тези държави за

по 200-300 хиляди евро
може да вземеш класни

футболисти. И като направиш гръбнака на отбора от 7-8 такива играчи. Но когато разполагаш само с 2-3-ма няма как да стане. Това е проблемът. Да не забравяме, че за международните мачове трябват хора с опит.
Тези футболисти, за които говорите биха ли дошли в България?
- Защо да не дойдат, въпросът е някой да ги търси. Да се ходи, да се гледа. Давам пример – “Съобщава ми треньорът, че му трябва опорен халф. Звъня на колега в Словакия и му казвам, че искам футболист на тази позиция от първите пет отбора до 28 години”. Така стават нещата. Другият вариант е да взимаш млади футболисти на 17-18 години от Африка или Южна Америка., които до 20-годишна възраст вече да са обиграни и титуляри. При това положение вече може да говорим за участие в Шампионска лига и противопоставяне на съперниците. Но трябва да се знае, че за да стане това на един отбор му трябва и класен треньор, както и състав, който да играе заедно между 2 и 3 години. Всичките

успехи на Левски се
базират на тази основа

Ако всяка година продаваш най-добрите си футболисти и взимаш нови на тяхно място, не можеш да стигнеш до някакъв връх. Естествено, всяко ръководство си има виждане. Затова и преди два месеца, когато Наско нападна сегашното управление, казах, че трябва да подкрепим отбора и тези момчета, защото в крайна сметка всичките са чисти левскари. И Ясен, и Гонзо са минали през “Герена”. Трябва да им се даде време да работят спокойно и когато мине полусезона вече да говорим. Ако този отбор се запази и постепенно започне да се надгражда, ще играе добър футбол и ще стигне далеч в евротурнирите. Не говоря за влизане, а за излизане от групите, но само ако отборът се запази. Знам какво е да си в тим, в който се сменят по 11-12 човека. Мечта за мениджърите, но катастрофа за клуба.
Реално ли е Левски да запази отбора си?
- Трудно, дори невъзможно на този етап заради икономическата криза, в която попаднаха и самите собственици. Трябва да се търси решение, дано да го намерят. В Холандия например отборите не са акционерни дружества. Двама от партньорите ми са финансовите източници на Твенте. Те казват следното “Тук сме родени и израснали. Това ни е животът, с удоволствие си харчим парите за отбора”. Единият дава 2 милиона тази година, а другият 5. После пък е обратното. Никой обаче не се сърди, никой не плюе, както се случва в България. “Защо съм дал 1 милион, а другия не е дал? Значи той ме лъже”, си казват тук. С такива чувства не се влиза във футбола. В Твенте хората си намериха един добър менидъжр, от който всички са доволни, че управлява финансите на клуба. Успяха да станат шампиони и сега ще играят в Шампионска лига. Това нещо в България не може да се случи, защото манталитетът на хората е такъв. В момента, ако идем 10 човека и тръгнем да даваме пари на Левски, все някой ще каже “Защо той ще ги управлява, а не аз?”. Така се случи в Пирин. И двамата акционери обичат отбора, но се вдигнаха на нож. Убеден съм, че има десетина човека в България, които могат да заделят по 200-300 хиляди евро, за да подпомагат даден клуб. Ето ви от тях 3 милиона евро за една година. Като прибавим и други приходи бюджетът става 7-8 милиона лева, сума, с която спокойно може да участваме в евротурнирите. Преди два месеца казах, че е много лесно да критикуваме Батков, затова че е закъсал и няма пари. Хубаво де, но ние какво правим тогава?! Който може трябва да помага. Да си купи билет, сезонна карта. Ако Левски продава 20 хиляди абонамента по 100 лева, това прави 2 милиона лева гарантирани приходи преди началото на сезона. Като прибавиш спонсорски, тв права, приходи от УЕФА и ето ги отново 5-6 милиона лева.
В това отношение подкрепяте ли ръководството на ЦСКА, което вдигна цените на билетите?
- Да, разбира се, напълно подкрепям това решение.
Да, обаче повечето фенове си казват “За какво да давам пари, след като футболистите се разхождат?”.
- Ако си обичаш отбора, ще го гледаш и когато се разхожда. Винаги има начин да покажеш, когато не си доволен от играта на футболистите. Но той не е да не идваш на стадиона. Годишна карта от 100 лева, ако я разбиеш ще видиш, че се пада по 7 лева на мач. За да идеш на кино колко плащаш? Близо 10 лева, нали?! А със сигурност не всеки филм ти харесва. За телевизия също отделяш по 20 лева на месец, но за любимия отбор ти се струва скъпо. В съседните държави не е така. В Румъния например билетите за Шампионска лига са от 40 евро нагоре. Тук това е тавана, и то във ВИП-ложите. Трябва промяна в това отношение.
Как може да се осъществи тази промяна?
- Ако Футболният съюз задължи клубовете да определят минимална цена на мачовете. Слагаш 5 лева минимум и решаваш проблема. По този начин ще облекчиш и отборите, които се разправят с привържениците, затова че са вдигнали билетите на 5 или 7 лева. Напълно толерирам това, което направи ръководството на ЦСКА с повишаването на цените на талоните. След като взимат толкова футболисти за отбора, тези пари трябва да се избият отнякъде. Една клубна политика се базира на приходи. Основен такъв трябва да е от билети. Иначе слагаш 2 лева вход, идват 5 хиляди човека и още толкова влизат гратис. Печалба 10 хиляди лева! Толкова са съдийските такси. Как тогава този отбор да купува класни футболисти, след като феновете не искат да плащат и да идват на мачове. В политиката е същото. Много хора казват “Аз няма да гласувам!”. Еми тогава няма да имаш претенции. Стой си да те носи течението, но не се оплаквай. Така е и в спорта. За да има качествен футбол нивото на билетите в България трябва да се повиши. Кризата е криза, но може да си позволиш цигари по 5 лева, кино за 10 лева, да ходиш на заведенията. Но както казах това е работа на БФС. Когато дойдох в Левски през 1991 година на мачовете ни идваха максимум 1000 души. Нямаше пари, футболисти, положението беше много тежко. Впоследствие се събираха средно по 17-18 хиляди на мач. Да, истината е, че хората търсят победителите. При децата особено. Който отбор е силен в определен период, след това цяла генерация расте с него. От началото на 90-те години се появиха страшно много левскари. Става дума за генерацията, която сега е между 25-35 години.
В днешно време обаче е опасно да заведеш детето си на стадиона...
- Да, така е. В България няма предпоставки да отидеш на мач с удоволствие. Няма къде да си паркираш колата дори. Няма тръпка, няма удоволствие да прекараш 3-4 часа, дори и отбора ти да загуби. Нещата са взаимосвързани. В Бургас има стадион и условия, които се отличават от останалите в България. Направено е много в тази посока, там всичко отговаря на изискванията на УЕФА, както и в Ловеч. Но и БФС трябва да направи така, че само при определени условия даден отбор да участва в първенството. Две години гратисен период на клубовете, след което да има санкции. Да видим тогава дали няма да си оправят стадионите.
Подкрепяте ли решението за намаляване на отборите в А група?
- В България няма повече от 10 отбора, които в момента могат да участват в първенството. Ако трябва да съм точен тези, които отговарят на изискванията на УЕФА са не повече от 5. Хайде, да речем, че още 2-3 клуба са близо до тях, така стават общо 8. Пример ще ви дам с Швейцария. Там парламентът се намеси във футбола и това даде резултат. Привърженик съм това да се случи и в България. Трябва да има ред и закони. Всички знаем последните кръгове на миналото първенство как свършиха. Няма какво да се заблуждаваме. Да има подслушвателни устройства, да се намеси и министъра, който е спортен човек и ще видите, че ще има резултат. Елементарно е, стига да имаш воля да го направиш. А не да идват последните 5-6 кръга в първенството и да започнат да излизат нереални резултати и привържениците да скачат и да викат “повече няма да стъпим на стадиона”. Това е нещо, което трябва да се пререже с нож веднъж завинаги, за да се сложи край на уредените мачове. В Гърция има отбори, които се знае, че играят черно-тото. Точно определени тимове. И там обаче нямат воля да преустановят това нещо. Трудно е, но не е невъзможно.