Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Станислав Ангелов: Футболната машина ще стане още по-силна

Станислав Ангелов: Футболната машина ще стане още по-силна

29-04-2020 Желю СТАНКОВ

Бившият футболист и спортно-технически директор на Левски Станислав Ангелов говори обширно пред „Тема Спорт“. Въпросите ни обаче бяха насочени повече към детския футбол – в момента той е директор на школата „Левски-Раковски“.

Г-н Ангелов, как преживяхте рязката промяна в начина на живот и работа, настъпила от 13 март насам?
- Честно казано, вярвам, че всичко е за добро. Предстои хубаво пречистване – и на природата, и на хората, и на мисленето. Надявам се на по-добри времена, когато този стрес отмине. Общо взето, не съм скучал, защото почти всеки ден работя на стадиона (б.а. – на стадион „Раковски“). Завършваме проектите, с които сме се захванали. Говоря по-скоро за физическа работа, която имаме да отмятаме, лека-полека да подобрим условията.
Как подходихте от психологическа гледна точка с децата в първите дни? Предполагам, че не е лесно да им се обясни ставащото…
- Много беше важно да излезем с бърза и адекватна реакция в началото. Групите ни се контролират от треньори – и до ден днешен те поддържат постоянна връзка с децата. Пускат си клипове, гледаме да поддържат ментално и физическо здраве, доколкото е възможно. Но беше много важно в първите дни да ги успокоим психически, да им кажем, че положението не е толкова страшно, въпреки че не можем да предвидим такива форсмажорни обстоятелства. Когато преминем през случващото се, трябва да сме в добра кондиция – първо ментална, а след това физическа.
Може ли да има понижаване на интереса към играта?
- Напротив, смятам, че ще се засили. Мисля, че ще дойдат настървени. Никой не може да спре любовта на децата към играта. Дори и в момента да са леко лениви, когато мерките се поотхлабят, ще се настроят.

Адреналинът
е жесток

и те няма да се лишат от него. Всяко дете обича да играе, тича, спортува.

А как подходихте с родителите?
- За съжаление в началото на карантината имахме сериозна трагедия, случила се на стадиона – оскверниха ни терена (б.а. – бе залят с киселина). Но имаше едно огромно обединяване около нас като школа, като идея. Общо взето, първите дни ги прекарахме в други тематики – всеки се чудеше как да помогне и с какво да услужи. Наистина бяхме като семейство. Искрено съм щастлив, че хората на този свят все още са добри. Намериха се такива, които ни помогнаха – теренът вече е почти готов. Май случилото се извлече хората от карантинните мерки, имам предвид – отвлече им вниманието. Донякъде случилото се бе за добро.
Значи вместо „Клин клин избива“ се получи „Стрес стрес избива“, така ли?
- Точно така смятам, че се получи. Говорихме, че теренът ще се оправи, децата ще се възстановят. Точно като стане игрището и ще дойде пак време за спорт. Имахме положителни мисли и емоции, които пропагандирахме в нашата страница в социална мрежа и в сайта.
В детския футбол винаги има проблеми с родителите. Как се стремиш да ги разрешаваш? Както се казва – всеки баща е треньор без лиценз.
- Винаги казвам: Трябва да се вземе тази власт от родителите, която им е дадена.
Те си мислят, че тя им принадлежи, а не им е дадена.
- С това съм напълно съгласен. Но когато човек отиде на зъболекар, няма как да каже: „Моят син има най-хубавите зъби, пипни тук, оправи там“. Той си оставя детето и стои пред кабинета и чака. Така трябва да стане и във футбола. Все пак ние сме тесни специалисти – това учим и това практикуваме. Ако имат някакви претенции,

да си намерят
точната школа

Но да оставят хората да работят. Нека всеки си направи проверка, преди да си прати детето някъде – как се отнасят към тях, с честни и достойни хора ли работят… Защото преди всичко децата трябва да станат честни, добри и достойни. А дали ще играят футбол, е въпрос на техен личен избор.

Как ще стоят кондиционно нещата след пандемията, ще трябва да има някакво плавно преминаване към пълни натоварвания?
- Това не е само при нас, но ще е голям проблем. Ще има доста контузии, ще трябва внимателно да се навлезе в процеса. Това обсъдихме с колегите – как да се действа при разпускане на мерките. Как всичко да се направи стъпка по стъпка, защото децата не бива да се пресилват. Не че при професионалистите трябва, но те знаят как да пазят режим. А при децата тепърва градим професионализъм.
Ще се върне ли скоро световният футбол до нивата отпреди 2 месеца – като заплати, публика, спонсори, телевизии?
- Според мен футболната машина отново ще се завърти, ще стане дори и по-силна след известно време. В момента има страшна жажда за футбол. Да спреш на хората играта… В България сякаш не го възприемаме така, но на Запад това е начин на живот и мислене. Те нямат друго за какво да си говорят, това им е най-социалният елемент. И фактически емоционалното им състояние зависи от дадения клуб, на който са привърженици. Предполагам, че в по-сериозните първенства нещата ще си продължат – в началото не със същите темпове, но ще си върнат старите нива бързо. Зависи от това как ФИФА, УЕФА и отделните централи ще реагират и какви мерки ще измислят за възстановяването на икономическия гигант, наречен „Футбол“. Предполагам, че здравомислещи хора с добро образование и опит ще вземат верните решения.
В тази връзка в българския футбол децата ще имат ли някога шанс за равен старт с тези в чужбина – говоря за хранене, база, организация? И когато 15-годишно българче застане до свой връстник от Германия, да не си личи кой откъде е – в тичането, в боравенето с топката.
- Горе-долу там някъде започва разминаването – на тази възраст. До тогава смятам, че ние имаме по-добри таланти. Но след това започват да си личат работата с детето, професионализмът, отделените средства и внимание за подрастващите. И започваме да се разминаваме, при това драстично. Аз съм започнал такъв процес, естествено, с възможностите, които имам. Те не са особено големи, но с методични стъпки ще стане. Ето, направихме нов хибриден терен, възстановихме стария. Имаме още един, на който тренираме. Назначаваме квалифицирани наставници, бивши футболисти. Имаме и психолог в школата – той е ментален треньор, всички работим с него. Бавно, но ще придобием и други възможности. Наскоро подписахме договор с клиника за рехабилитация и превенция от контузии – това е изключително важно. Опитваме се да вкараме и нови технологии. Работим с компания за преглед и

статистика за
всеки един играч

Предстои да монтираме техника на стадиона и ще можем след всеки мач и тренировка да взимаме статистиката за това как са се движили по терена, какви отигравания са направили. Искаме да наблегнем и на научната страна на играта, а не само на душевната.
Приготвили ли сте вече обръщение към децата за първия отворен ден след пандемията? Чака ли ги мотивационна реч?
- Смятам, че те в момента най-много се влияят от родителските грижи и от напрежението, което изпитват те. Повечето се съобразяват изключително много. Ще видим отношението на децата – ще идват ли всички в началото, какво ще правят. Според мен всичко ще става стъпка по стъпка и мотивационните речи от моя страна ще са малко след това. Първо треньорите ще си ги подхванат и ще им окажат доверието, което малките заслужават.
Вярвате ли, че българският футбол ще се прочисти – като организация, структура, методи на работа?
- Според мен няма да се промени кой знае колко. Надяваме се да вадим по-добър продукт, който да струва малко повече. На Запад ще има леко кризисни моменти и се надявам евентуално да се обърнат и към нас – за български играчи, които са по-евтини. Но докато българският футбол не започне да работи за децата си, нищо добро не го чака.
Левски ще го бъде ли според вас?
- Левски винаги ще го има. С тези фенове и история няма как да не го бъде. Зависи от ръководителите. По сегашните им действия ще се видят резултатите после.