Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Роберта: Мога да съм като Роналдо за Левски

Роберта: Мога да съм като Роналдо за Левски

23-09-2019 Тема спорт

Матайс де Лигт ме поздравява за головете ми, заяви нападателят на сините



Нападателят на Левски Найджъл Роберта даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. В него той говори за престоя си при сините, приятелството си със защитника на Ювентус Матайс де Лигт и какво прави в свободното си време.


Найджъл, лесно ли се адаптира към Левски?
- Отборът се представя добре и това ме кара да се чувствам отлично.
Чувстваш ли се звезда?
- Не. За един нападател е добре, когато помага на тима, като вкарва голове или дава асистенции. Мисля, че в последните двубои играя силно. Това ме прави щастлив, искам да продължа по този начин.
Смяташ ли се за отборен играч?
- Да, мисля, че е така. Като нападател винаги искаш да вкарваш голове, но в главата си винаги мисля на първо място за това, че отборът ни трябва да спечели. Не бих казал, че за мен не е проблем, че ако тимът побеждава, а аз не вкарвам голове, защото и аз искам да бележа. Но в края на краищата най-важното е да вземем трите точки. Винаги съм готов да се боря – и в защита, и в нападение, затова мисля, че съм отборен играч.
За двата месеца стана голмайстор на Левски…
- Показваме качествен, нападателен футбол. Това много ми помага да вкарвам голове. Имайте предвид, че това не е нещо, което само аз правя добре, а целият отбор. Затова използвам възможността да благодаря на всички в тима.
Феновете на Левски те заобичаха, особено след като вкара гол на големия съперник ЦСКА. Усещаш ли, че се превръщаш в техен любимец?
- Наистина започнах да го усещам. Всеки футболист трябва да прави нещо добро за феновете. И след като си го направил, те са готови на всичко за теб. Още в първия си мач срещу ЦСКА вкарах, но можех да отбележа още два или три пъти, за което още се ядосвам. Феновете обаче бяха фантастични. Харесва ми начинът, по който те ни подкрепят и стоят зад нас.
Как почувства голямото дерби на България?
- Трябва да ви кажа, че е лудост. Никога не съм се чувствал така. Дори в Холандия не е по същия начин. Знаете, че съм бил във Фейенорд и съм загрявал с отбора преди мач с Аякс. Мисля, че холандското дерби не може да се сравнява с Левски срещу ЦСКА. И в Холандия има голямо противопоставяне, голямо съперничество. Но това

тук е истинска война

Имах чувството, че феновете ще се изядат един друг. Това е нещо, което никога не бях виждал досега. И в същото време е зареждащо, дава ти енергия.
Защо избра да преминеш в Левски?
- Разгледах внимателно всеки клуб, който ме искаше, за да разбера кой е най-добрият избор за мен. В първия ден, в който дойдох в София, излязох из града, видях се с директорите, разгледах базата и реших да остана. Всички бяха много сърдечни и ме посрещнаха много топло. Така веднага се почувствах комфортно в София. Ето защо съм сега в Левски.
Треньорът Петър Хубчев е много взискателен и строг. Лесно ли се адаптира към неговите методи?
- Мога да ви кажа, че през първите две седмици беше трудно, защото никога не бях виждал треньор като него. Той е силна личност, характер. Мислех, че не е лесно да се работи с него. Първата седмица ми беше много трудна, втората – също. Мисля, че след това започнах да свиквам. Въпреки че не говори английски, започнах да разбирам какво иска. После почувствах, че

той вярва в мен

Има ли някакъв компонент от играта ти, който той иска да подобрите?
- Не говоря много с треньора. Но в отбора си имаме преводач. Чрез него ми разяснява как иска да се представям. Учи ме къде да тичам, как да се представям. След първите трудни седмици схванах начина на игра на Левски. Мисля, че сега треньорът е доволен от мен и се разбираме взаимно.
Какво очакваш от сблъсъка с Лудогорец?
- Далеч от София ще е, разбира се, че не очакваме да ни бъде лесно. Те неслучайно са на първо място в класирането. Когато имат трудни мачове, успяват да ги спечелят. Но ако ние победим, нещата стават напълно различни.
Кои други са конкуренти за титлата?
- ЦСКА също е силен и се представя добре. Бих споменал и Берое, ние загубихме от тях, добър тим са...
Какво е нивото на българския футбол?
- Мисля, че е по-високо в сравнение с втора дивизия в Холандия, където аз играех. Имам само един официален мач за Фейенорд, но въпреки това смятам, че в българското първенство се играе по-агресивно и по-трудно.

Има много
единоборства

и физика, дори повече, отколкото в елита на Холандия. Не е лесно да се играе тук. Всеки защитник е много агресивен, когато те атакува. Трябва да се настроиш в главата, че и ти трябва да си агресивен и да търсиш различни пътища да го преодолееш. Налага се да играя и с гръб към противниковата врата, но се справям и треньорът е доволен.

Разкажи ни за впечатленията си от Фейенорд, който произвежда много на брой качествени футболисти.
- Когато аз бях там, беше изключително трудно да стигнеш до титулярно място. И въпреки това успях да направя дебют. На нападателите е по-трудно, отколкото на защитниците и халфовете. След това за мен не беше лесно да взема решение да напусна, защото прекарах във Фейенорд 8 години, стигнах и до титулярния състав. Имах договор за още една година, но реших да се съсредоточа върху собствената си кариера и преминах в Камбуур във Втора дивизия. Това беше добър ход.
Един от първите ти треньори е Джовани ван Бронкхорст, който е голямо име. Каква беше неговата роля за кариерата ти?
- Трудно е да се каже. Защото имам противоречиви чувства по този въпрос. Той направи моя дебют във Фейенорд възможен, за което съм му благодарен. Като треньор беше много ангажиран и съсредоточен върху първия отбор. Но там на моята позиция имаше играчи като Дирк Кайт и Елжеро Елия. Осъзнавам, че не му оставаше много време да се занимава с млади футболисти.
Холандия винаги е имала големи играчи, особено сред нападателите. Кой ти беше кумир?
- Мой идол винаги е бил Кристиано Роналдо. Обичах много да гледам, въпреки че е от друга епоха, и другия Роналдо – дебелия. Той наистина е феномен. За нападателите най-важното е да вкарват голове. Но този играч, имам предвид бразилеца Роналдо, беше точно като Кристиано. Той можеше всичко, макар че играе деветка – да вкарва, да подава, да пробива по фланга, да играе един срещу един. Мисля, че на моето ниво мога да правя същото в Левски – не съм такъв тип футболист, който може само да вкарва голове, а също да играя един срещу един... С времето ще израствам и ще ставам по-добър.
В холандския национален отбор за юноши до 17 години сте играли заедно с Матайс де Лигт, който сега е в Ювентус…
- Продължавам да съм в контакт с него. Говорим си понякога. И като гледам какво направи той в последните 2-3 години, колко бързо се разви – това е наистина невероятно. Понякога се замислям и се питам – защо и аз не го направих по същия начин? Това момче още на 16-годишна възраст беше такъв професионалист! След мач беше първият, който отиваше във фитнеса да тренира в 7 часа на следващата сутрин, докато аз спях до по-късно. Когато още на 16 години имаш такова мислене и професионално отношение, ще стигнеш далеч.
Даде ли ти някакъв съвет как да развиеш кариерата си?
- Не съм говорил за това с него. Напоследък общуваме повече чрез социалните мрежи. Но не защото той беше в Аякс, а аз – във Фейенорд. Когато се виждахме в националния отбор, сме говорили повече. Не мога да кажа, че имаме приятелство като това да си говорим всеки ден. Когато вкара гол или направи нещо добро, го поздравявам, както и той мен. Хубаво е да видиш, че той

продължава
да бъде
нормален човек

макар че вече е такава звезда.

Какъв си като човек, имаш ли много приятели?
- Хората, като ме гледат, сигурно си мислят, че съм от онези типове, които имат многобройни приятели и ходят по партита. А аз съм точно на другия полюс. Обичам да съм сам и прекарвам повечето си време вкъщи. Мога да кажа, че съм човек, обърнат към семейството. Когато съм в Холандия и искам да вечерям с някого, първите хора, на които се обаждам, са от моето семейство.

Имам само
един приятел,
който е футболист

- от предишния ми отбор Камбуур. Нямам много приятели. Допада ми да бъда сам. Недейте да мислите, че не си харесвам съотборниците. Напротив. Мога да си прекарам добре с всеки от тях. Но след мач, след тренировка обичам да оставам сам.