Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Радостин Стойчев на 50:   Мечтая да направя нещо в България

Радостин Стойчев на 50: Мечтая да направя нещо в България

25-09-2019 Хари ЛАТИФЯН

Когато човек започне да си брои трофеите, това е началото на края, категоричен е специалистът

Най-успешният клубен български треньор в историята – Радостин Стойчев, днес празнува своя 50-годишен юбилей. Специалистът, който превърна Тренто в институция в италианския волейбол, говори пред „Тема Спорт” за изминалото време, успехите и пораженията, хубавите и тъжните моменти. Той се е прицелил в нов връх, този път извоюван с настоящия му клуб Верона.

Г-н Стойчев, имате ли усещането, че сте в навечерието на 50-ия си юбилей?
- Честно казано, не се чувствам на 50, но за съжаление това са фактите. Би ми се искало и се чувствам на много по-малко, но такава е реалността.
Каква всъщност е реалността за Радостин Стойчев?
- Смятам, че е доста рано за равносметки, тепърва имам проекти, които ще развивам, така че не искам да се обръщам назад и да мисля за това какво съм постигнал. Интересува ме бъдещето. Концентрирам се върху него, а не да пиша мемоари. Всяка година журналисти както от Италия, така и от България ми предлагат да пиша книги, но не е подходящо и е много рано.
Със сигурност ще има какво да се прочете в тях…
- Когато реша да го направя,

ще напиша само истината

Сега е много рано.
Как ви звучи определението „Най-успешният клубен треньор в България”?
- Не ме вълнува. Не ми звучи никак. Аз съм имал възможността да съм на правилното място в точното време и съм добре осъзнат, че резултатите са плод на работата на много хора. Приносът е на много хора. Както ни го показва собствената история, със същите знания и усилия, които влагам, в неподходяща ситуация не се постигат резултати. Така че съм много спокоен по отношение на такива определения. Не се главозамайвам и съм много здраво стъпил на земята. Знам какво ми костват тези резултати и се надявам да ги има и в бъдеще.
Смятал ли сте, когато сте стартирал кариерата си на треньор преди малко повече от 15 години, че всичко това ще стои срещу вашата визитка?
- Абсолютно винаги съм бил убеден, че искам да стана треньор, за да побеждавам. Никога не съм си задавал въпроса дали ще се справя. От самото начало съм твърдо убеден в това, което правя. Резултатите обаче са плод от много фактори. Затова дали съм убеден, че мога да ги постигам – да, убеден съм.
Личността Радостин Стойчев различава ли се от треньора Радостин Стойчев?
- Определено много се различава. Функцията ми на треньор предопределя много отговорности, изисквания и определен вид поведение и отношение. В личния живот съм много по-различен. Много хора ме познават, така че могат да коментират. Така го чувствам – двете неща са много различни.
Казахте, че тепърва предстоят големи проекти пред вас, но ако трябва да теглите чертата сега, успял ли ще се чувствате?
- Всичко е относително. Сравнено с кого и с какво? Повече мисля за неуспехите и нещата, които не съм постигнал. Тези, които не съм успял, много повече мисля за тях и ги анализирам, отколкото успехите. През тях минавам за ден-два, след това не мога да живея с тях.

Загубите ми тежат много повече

В такъв случай кое ви тежи най-много?
- Винаги, когато си близо до резултата, знаеш че си работил много, дал си всичко и накрая нещо ти липсва, тогава е много тежко. Но загубите са здравословни, защото ти показват какво не си направил и какво трябва да свършиш, за да станеш по-силен. Важното е да можеш да анализираш загубите.
Има ли много неща, за които да съжалявате?
- Понеже всичките ми решения са осъзнати, е трудно да съжалявам за нещо. Стоя зад действията си и когато направя нещо, не съжалявам след това. Ако сгреша в отношението си към някого, за това съжалявам, но съм абсолютно способен да се извиня, да кажа „извинявай”, ако знам, че съм сгрешил.
Връщате ли се често към онова бурно лято от 2012-а? И какво би направил сегашният Радостин Стойчев спрямо онази ситуация?
- Същото бих направил, абсолютно, без никаква разлика. Няма какво да мисля, тогава всичко съм направил на трезва глава, без емоция и външна причина. Било е осъзнато и съм го направил, защото съм знаел какво трябва да се стори и че някой трябва да го направи. Това е от нещата, които някога, както съм обещал, ще разкажа.
Тренто ли е мястото, което се превърна във вашия истински дом? Там ли се чувствахте най-на място?
- Със сигурност. Периодът там беше много дълъг, хората ме приеха по специален начин, постигнах страшно много успехи. Това е мястото, което ми е най на сърце. Чувствал съм се добре и в Русия, в Турция и дори в България, когато бях треньор, се чувствах много добре, защото беше много стимулиращо въпреки трудностите. Навсякъде, където съм бил, се чувствам добре. Всеки проект има своя чар, своите трудности, но и своите стимули. Трябва да има стимул, затова си тръгнах от Тренто, защото

всичко започна да се превръща в рутина

а това не беше добре. Имах нужда от нещо ново. Това, което съм могъл да дам на града и клуба, съм го направил, както и съм получил страшно много. Изключително много съм признателен на всички там, защото те ми помогнаха да постигна тези резултати. Продължавам да живея в Тренто – къщата, семейството и приятелите ми са там. Това е нещо, което не може да се промени.
21 титли и купи като треньор. Много или малко са?
- За мен са много малко. Спомням си, както казах, загубите. Искам много повече, по-амбициран съм, знам повече и мога повече. Трябва да мисля за нови победи. Тези 21 трофея не ме интересуват. Когато човек започне да ги брои, това е началото на края. Аз наистина не знам колко са и никога не им обръщам внимание.
В такъв случай имате ли най-ценен?
- Имам някои специални. Едната е победата с Тренто през 2013-а, когато ситуацията беше емоционална, и това е най-хубавото преживяване в живота ми. Титулярният разпределител Рафаел беше контузен и беше изживяване, което никога няма да забравя. Морално бе много ценна. Другото е третата Шампионска лига, която спечелихме като домакини с Тренто (в Болцано). Това са двете най-емоционални неща, които съм преживял в спорта.
Какво сте си поставил като цел с проекта „Верона”?
- В спорта единственото, което има смисъл, е крайната победа. Това ми е целта. Наясно съм колко далеч сме от останалите, знам какво ни предстои и трябва да направим, но целта е една – да спечелим титлата. Невероятно звучи в момента, но

за мен не са празни приказки

искам да го направя. Дали ще отнеме 1, 2 или 3 години, ще стане ясно, но целта е такава. Нямам амбиции да играем плейоф, да влезем в четворката или да играем добре.
Замислял ли сте се за още по-сериозно развитие на проекта Стойчев-Казийски в България и спечелването на титлата при мъжете един ден?
- Абсолютно, даже всекидневно мисля натам. Този проект ми отнема много време и енергия, особено през лятото. Категорично имаме амбиция да го развием, но това минава през изграждане на материална база. Това е най-важното за нас. Ако го постигнем, нямам съмнение как ще стигнем и до спортните успехи. В настоящия момент тренираме в три различни зали и имаме редуцирани часове. Това ни затруднява и мечтата ми е да си построим зала.
Когато този момент настъпи, ще ви видим ли отново в България като треньор?
- Не смятам, че дори е необходимо. Ще продължа да давам много енергия на този проект, но там има хора, които започнаха с мен и Матей и се развиват. Ние ще помагаме, но и други хора заслужават да оберат плодовете на този проект.
А виждате ли се изобщо някой ден обратно в България под формата на треньор, ръководител или пък президент на федерацията?
- Управител на федерацията категорично не, защото

не съм достатъчно богат

и не мога да си го позволя. Това трябва да е обществена функция, а аз не мога да си го позволя. Като треньор или друга форма – да. Много искам да правя нещо в България и за България. Това ми е мечта, но в момента е възпрепятствана от най-различни обстоятелства.
Завръщане начело на националния отбор актуално ли е?
- Не, защото е в далечно бъдеще и трябва да се променят условията.
Какво ви даде волейболът и взе ли ви нещо?
- Даде ми страшно много емоция, приятелства, концентрация и организация, защото в спорта човек трябва да е организиран. Научи ме на много неща, помогна ми да обиколя света и да намеря много приятели. Отне ми много от личния живот, много време от семейството, от тези приятели и много безсънни нощи. Но нещата винаги си имат цена.
Висока ли е тя за вас?
- Висока е, но съм много доволен да я плащам.
Замислял ли сте се дали можете да живеете някой ден без волейбол?
- Мога, стига да намеря нещо, което да ме стимулира по този начин. Лесно намирам стимули и нови проекти. Мога да живея и с тях. Важното е да са на високо ниво.