Пратеният на стаж в Италия Йован Йовановски: Много от видяното ще го приложим и в ЦСКА

"Тема Спорт" потърси кондиционния треньор на ЦСКА Йован Йовановски за обстойно интервю, в което македонският специалист да изкаже впечатленията си от това как преминава престоят му в Удинезе. Както е известно, от три дни помощникът на Радуканов е на стаж в италианския тим.


Мирослав ВЕЛИЧКОВ

Г-н Йовановски, разкажете ни повече за обстановката в отбора на Удинезе и методите на работа в този клуб.
- Вече втори ден съм в лагера на Удинезе и останах много впечатлен. Посещението тук представлява една крачка напред за мен. Хората ме приеха много добре и съм им много благодарен. Дадоха ми възможността да видя как се работи в един от най-добрите италиански отбори. Със сигурност успехът на Удинезе не е случаен. Разполагат с най-голямата лаборатория след Милан. Имат освен много добра база и оперативна възможност за развитие. Това, че са втори в класирането в момента, само по себе си говори за какъв професионализъм става въпрос. Базата им се намира точно до стадиона. Тя включва

седем игрища и
един затворен
комплекс

Имат още нестандартни зали за фитнес, спининг, за индивидуална подготовка, както и зали с тартан. Разполагат със специални помещения за рехабилитация и имат най-модерните уреди за възстановяване. Тук имат и GPS система, която може индиректно да следи показателите на състезателя. Технологията е много добра, защото дава подробна информация за физическото състояние на всеки един играч. За отбора се грижат около двайсет човека, от които пет са кондиционни треньори, още пет физиотерапевти и масажисти, по двама доктори и треньори на вратарите, както и хора, които помагат по друг начин. Досега не бях виждал такава организация. Благодаря на ръководството на ЦСКА, че ми осигури тази възможност. Говорих с треньора на Удинезе Франческо Гуидолин и с Диаманте, който е техният главен кондиционен специалист. Попитаха ме за условията в България и с какво разполагаме тук. Засега присъствам на всяка тренировка на първия отбор. С тях съм и през свободното им време, защото то е много важна част от подготовката на играчите.

Важно ли е как футболистите си прекарват времето за почивка?
- Да, времето за отдих е важна част от подготовката. Тъкмо за това говорих с един от кондиционните им треньори. Той каза, че няма разлика колко технология и труд полагаш в тренировките, ако през останалото време играчите не спазват наложения режим. Много лесно всичко, което си тренирал, може да бъде развалено, ако не си възстановен достатъчно добре. Има специален ресторант за играчите. Ходят веднага след тренировка. Дори директорът на отбора яде там, както и юношите на тима.

Говорихте ли с бившия играч на ЦСКА Никола Вуядинович?
- Да. Имах среща с него и говорихме. Той попита как е отборът. В момента в Удинезе той не играе, но е впечатлен от всичко в клуба. Каза, че са много добър отбор и е много доволен, че е тук, въпреки че в момента не разчитат на него. Не съм запознат какво точно е неговото положение в тима.

Щом не играе, говорихте ли с него за евентуално завръщане в ЦСКА?
- (Смее се.) Не, не сме говорили за такива неща. Защото и аз не съм човекът, който трябва да инициира тези разговори.

Споменахте, че условията в Удинезе са едни от най-добрите в Италия. В България обаче положението е по-различно. Във връзка с това каква част от наученото може да пренесете тук?
- Най-важното е, че разговарях с хора от Удинезе и видях философията на клуба. Един отбор зависи много от философията и комуникацията на треньорите с футболистите. Гледах ги какви методи използват в тренировъчния процес. Казаха ми как работят като тийм билдинг. Имах възможност да видя малките детайли, които са много важни за развитието на един клуб. Наблюдавах методиката им, която също може да се приложи тук, в ЦСКА. Те невинаги използват технология като част от тренировъчния процес. Така че има доста неща, които могат да се приложат и в България.

Да очакваме ли нови революционни елементи в подготовката на ЦСКА?
- Не знам. Моята работа не е да вкарвам революционното в тренировките, а да използваме нещото, което мислим, че дава резултати. Винаги може да вкараш нещо ново, но не е казано, че то ще даде резултати. Ако се опитваме да вървим нормално в модерните технологии и ги преследваме с инвестиции, би могло да се опитат и други методи. Засега обаче трябва да използваме това, с което разполагаме, и футболистите, които имаме. В момента трябва да мислим за позитивните неща и да си гоним целите. В тази посока това е стимул за мен, защото

с информацията,
която имам, ще
помогна и на
моите колеги

Ще се внесе и позитивна енергия в тренировките и ще се подобри комуникацията.


Доколко е голяма разликата между италианските отбори и българските?
- В първенството най-голям фактор е мачът, а не толкова тренировката. Докато тук знаете, че всеки мач е форма на живот, както и стимулацията е много голяма. Един мач тук е на много по-високи обороти от нашето първенство например. Когато ние играем със слаб отбор, не може да се натрупа толкова добра физическа кондиция, колкото може да натрупа по-слабият. Да речем, в първенството имаме десет мача, в които трябва да влагаме още повече усилия и енергия, за да ги спечелим. Тогава отборът се развива. Тук е разликата. Нивото на българския футбол се прави от нивото на футболистите и ако те не разполагат с голяма класа, тогава и качеството на първенството няма да е голямо.

В Италия има доста футболисти, които играят до 36-37 години, и то на много високи обороти. А в България дори младите са по-зле подготвени от тях. На какво се дължи това?
- Да, и аз се замислих върху това. Ди Натале например е по-опитен играч и няколко дни в седмицата не работи с отбора, а сам, изолиран от всички, по специална програма. Много е комплексно и е прекалено трудно да намерим обяснението защо се получава така.

Защо примерно един Зику, който е на 28 години, не може да издържи цял мач на високо темпо?
- Ако познавате нещата достатъчно, ще ви обясня. Например вие имате лични физически възможности. Те могат да стигнат до едно ниво, което би дало други ефекти, но вие все пак носите някои неща генетично и те не може да се променят. Как например ще промените белодробния си капацитет? Не можете. Можете да подобрите някои неща, но всеки един футболист си има различни генетични заложби. Говоря общо за всички играчи, не специално за Янис Зику.

Тогава обаче не трябва ли другите да компенсират заради него?
- Разбира се, но това го преценява треньорът. Той знае, че щом взима този футболист, ще трябва да промени някои неща.


Смятате ли, че ЦСКА е най-добре подготвен физически в България?
- Не мога да кажа точно, защото физическото състояние на един футболист варира. В нашия отбор не можете да подредите играчите по физическото им състояние за един или два мача. Този показател постоянно е в движение и няма как да се определи. Зависи от противника, с който играем, зависи от възстановителния процес, от предходните тренировки, от тренировките преди мача. Има много комплексни неща, които влияят на кондицията на играча. Някои може да казват, че един отбор е по-добър физически от друг, но това може да се докаже само с лабораторни тестове. Сега например ние имаме проблем с контузени играчи. И ако не ги поддържаме на добро ниво и нямат достатъчен игрови ритъм, както се получава с някои футболисти от резервната скамейка, няма да са в добра кондиция.


Прекалено много контузени се събраха наведнъж. Това случайно ли е?
- Контузиите са от друг характер. Там
нямаме
мускулни
травми
а обърнати глезени и единоборства, както и счупена кост. Тези неща са съдба. Просто така се получиха нещата. Затова сме отбор, за да си извлечем поуките в такива моменти. Тук трябва да вземе връх и психическото състояние на другите футболисти, които трябва да поемат отговорност и да покажат какво могат.


Какви неща ще пренесете в тренировъчния процес?
- Тези неща, разбира се, няма да ви ги кажа. Ще ги кажа на щаба, където работя, и там ще решим. Това, което може, ще го използваме, това, което не може, ще оставим настрана. Ще се опитаме да въведем нещо ново в подготовката и да видим дали ще подейства.

Много нови инвестиции ли са нужни в тази посока?
- Излишно е да говоря за това. Просто не може да се прави сравнение между това, с което разполагаме в България, и това, което имат тук, в Удинезе.