Наско Сираков и Станимир Стоилов специално за „Тема Спорт”: Все още я караме само на емоция

В навечерието на старта на европейските квалификиации „Тема Спорт” събра директора на националния отбор Наско Сираков и селекционера Станимир Стоилов на по чаша кафе, при което се пулучи дълъг разговор, чиято първа част публикуваме днес. Започнахме с въпрос за националния отбор, но старта на дискусията премина към клубния ни футбол.
В утрешния брой четете:
- Кое е следващото поколение национали?
- Как ще играе България на „Уембли?
- Възползва ли се Левски от червената лампа на Сираков?
Господа, защо в националния ни отбор има само един футболист от А група?
- (Станимир Стоилов – С.С.) Двама са. Ивелин Попов все още е от А група...
- (Наско Сираков – Н.С.) Да не съм лош пророк, но не са далеч месеците, когато няма да има нито един. Това е показателно за нивото на футбола, който се играе в А група.
Е, нали уж сме в някакъв клубен възход? Поне така се води.
- (Н.С.) Въпросът ви е правилно зададен - “Уж”...
- (С.С.) Игровият потенциал от ден на ден слиза надолу. Прекалено лесно в България се задоволяваме с някакви мижави успехи и се заблуждаваме, че нещо сме постигнали. Дефакто в момнта единственият футболист, който показва ниво за националния отбор е Ивелин Попов. И то със забележки към играта, най-вече в защита, както и в кондиционно отношение. Колкото до клубния футбол – според мен реална оценка може да се даде след като видим представянето на двата ни отбора в групите на Лига Европа. Там те ще срещнат добри европейски състави и всеки може да види докъде е стигнал.
Защо според ваз започваме поредно първенство с 16 отбора в А група, след като всяко лято се повтаря, че те са много?
- (Н.С.) Тази тема няма какво повече да я предъвквам. От десет години съм си казал мнението. Среща се яростна съпротива, не само в по-голяма част от футболните хора, а и в ръководството на БФС. Няма единомислие в тази посока. Плюс това никога не съм казал, че аз съм правия. Може и този формат да е по-правилен. Аз винаги съм бил за по-широк и по-сериозен дебат. Нека се сложат минусите и плюсовете на масата и да видим. Явно е обаче, че няма да стане.
- (С.С.) Според мен проблемът не е в бройката и това дали отборите ще са 3 или 20. Основният проблем, който трябва да се дискутира е започването на работа от школите. Трябва да създадем отбори и клубовете да започнат да развиват игровия си потенциал. Едва след това на базата на изисквания и лицензиране от УЕФА, бройката ще се намали. И да направим А група от 5 отбора, като нямаме ниво и качество ще си е същото. Ако са двайсет и работим и играем добре – какъв е проблемът? Процесът е да наложим качествена работа в детско-юношеските школи, а оттам и в първите отбори. Ако школите ни са добре, всички ще са добре. Защото ще имаме талантливи футболисти. А тук само си говорим ужасяващи простотии вместо реално да се замислим, какво трябва да се направи. В България градим клуб само на върха – първия отбор. И то, за да видим дали можем да бием някой, а надолу какво ще е... Не може българските клубове вечно да разчитат на чужденци и да слушаме след всеки мач интервюта на 13 езика. Ако един клуб иска да е истински трябва да има 7-8 собствени юноши в титулярния състав, които на практика не ти струват нищо, а на вратата да тропат още десет. И едва тогава да вземеш 3-4 качествени чужденци. Тогава и клубът ще се самоиздържа. Продаваш футболисти и развиваш нови млади. Така правят в Холандия, Словакия, Словения и други страни... Гледаме как националните ни юношески отбори не бият никой. Е как да побеждават? Тук три клуба работят, 13 ги осмиват, а останалите 300 въобще не ги интересува какво става.
Дебатът го имаше по телевизията. За един месец в “Ринг” се извъртяха всякакви капацитети...
- (Н.С.) Много неща се чуха там, но 99 процента от тях бяха такива глупости и тъпотии... Даже съжалявам, че ги слушах повечето от така наречените “капацитети”. То в България кой не е капацитет на тема футбол, кой не е такъв на тема медицина и политика?
А кой е най-несъстоятелният коментар, който чухте?
- (Н.С.) Сега и да ме убиете не мога да се сетя. Аз като чуя някоя глупост и гледам да се отърва колкото се може по-бързо от нея. Това горе-долу ми помага да живея нормално.
Забелязвате ли наченки на правилна работа в някои от клубовете ни?
- (С.С.) Не съм навътре в нещата. Отстрани е малко повърхностно, но някои вече започнаха да градят бази...
- (Н.С.) Чавдар Етрополе направи школа. Гледам ги, че постигат добри резултати – даже отлични, защото започнаха съвсем скоро в юношеския футбол. Въпросът е да бъде направена тази стъпка, която липсва в последните 20 години – губим 99 процента от талантите си между 16-тата и 18-ата им година и не успяваме да ги наложим в първите отбори. В Ловеч също работят добре с юношите.
- (С.С.) Няма отбор в България, който всяка година може да си позволи да закупи трима класни играчи. Но почти всички могат да вземат български. Ето например големите ще купят от Чавдар Етрополе, който ще запази и процен от бъдещ трансфер от таланта си. Така ще се завърти колелото.
А защо не се внасят от чужбина треньори, които да работят в школите? Това е сравнимо с Англия, където треньорите са едотипни и вадят праволинейни футболисти за националния отбор.
- (С.С.) Аз не знам кой футболист на Англия е праволинеен. Онзи ден, когато ги разузнавах с Унгария, наблюдавах специално Джерард. Той отнема перфектно, подава още щом вземе топката и завършва атаките, играе добре с глава, в отлична кондиция е. Какво значи праволинеен футболист? Играчът трябва да е в калъп. Може би не се изразихте правилно.
- (Н.С.) Какво значи еднотипни щом английсите футболисти ги искат най-големите отбори в света?
Искат ги, но не могат да сглобят силен национален отбор.
- (Н.С.) Това е съвсем друга работа.
Може би истината е по-средата...
- (Н.С.) Както смятате, че не могат да сглобят отбор, ако не беше съдийската грешка на световното срещу Германия, сигурно щяха да елиминират немците и да достигнат полуфинал. Ставаше 2-2 и знаете каква е реакцията на англичаните, когато са в подем и вземем предвид младостта на Германия.
- (С.С.) Да се върнем на темата как ще вкараме чужди специалисти – това беше направено по наше време в Левски. Взехме холандецът Ян Деркс с една единствена и основна задача – да обучи треньорите.
- (Н.С.) Това му го подчертах още като подписвахме. Задачата му бе не да тренира децата, а да тренира треньорите.
- (С.С.) Точно така. И си струва една-две години да му плащаш на този човек голяма заплата, но от 15 треньори да ти създаде 10 или 5 добри такива. И да се получи стереотип на работа. Така е в Холандия, Испания, Франция. Имат изградени навици на работа. Колкото и да ви звучи смешно – в момента в Холандия 95 процента от отборите тренират по една и съща система.
Там са на другия полюс – прекалено нестандартни...
- (Н.С.) Научени да играят футбол.
Виждаме го при десния бек на Левски Дъстли Мулдер.
- (Н.С.) И ние го виждаме. Но след като е минал през такава школа на него А и Б във футбола са му ясни от осемгодишна възраст.
- (С.С.) Другото е, че ние в момента не можем да разберем, че ни изпревариха държави като Словения и Словакия.
- (Н.С.) Кипър е 100 години пред нас вече. Погледнете им резултатите...
Всичките им отбори отпаднаха в евротурнирите, а ние имаме два тима в групите на Лига Европа.
- (Н.С.) Може да са отпаднали, но в последните години вкараха два различни отбора в Шампионската лига.
- (С.С.) Изпреварват ни защото имат дисциплина и организация на играта. На тази база почнаха да надграждат. Гледал съм унгарския, словашкия и словенския футбол, защото ме интересуваха играчи от тези страни, които искахме да привлечем в Левски. Те преди 5-6 години ми изглеждаха като от Playstation. Играят по една схема, дисциплинирани са и трудно можеш да си харесаш футболист, за който да кажеш – ето това е човекът, който ни трябва. Защото те са колективни играчи. Много пъти сме се отказвали от някой, а той след кратко време биваше продаван във Франция или Испания. Хората имат организация. Големият ни проблем, заради който отпадаме от евротурнирите е, че го караме на индивидуални качества и емоция, а противника, било той БАТЕ, Жилина или Дебрецен действа дисциплинирано и организирано. Играчите им нямат по-добри качества, но побеждават. Ние не можем да станем Испания, но трябва да се опитаме да се организираме.
- (Н.С.) Най-показателно е да погледнете юношеските първенства в Европа. Вижте успехите на австрийци и швейцарци. Тях преди десет години ги нямаше на картата на юношеския футбол. Да не говорим за турци и гърци. А сега са на всички големи първенства. Това говори за начин на работа и натрупване. Резултатът от тази работа се вижда след 10 години, а не още наследващата. Правиш основите и след десет години започваш да береш плодовете. Краси Балъков каза едно много хубаво нещо, ама никой не му обърна внимание. В Щутгарт са направили десетгодишен план за работа с юношеските отбори. Десетгодишен! И са започнали да имат резултати на петата-шестата година. Но сега продават собствени юноши за по 10, 15 та дори и 20 милиона евро. Значи не можем да кажем „правим промяната и след шест месеца ще берем плодове”. Няма такова нещо. Трябва дългосрочно инвестиция, като работа и мислене, за да се променят изцяло нещата в българския футбол.
- (С.С.) Затова и в България нещата са така – една-две години “Ур-Ур” и после “Дур”. У нас собствениците на клубове, които наистина имат идея да финансират, не разберат ли, че трябва да се започне от ниското ниво, няма да стане. Трябва да се тръгне от школите и всяка година в първия отбор да влизат по един-двама юноши. Иначе босът все ще дава пари на скъпоплатени чужденци. 70% от тях ще се окаже, че са за по една-две години... Пари се изкарват от собствени футболисти, които си създал и не ти струват почти нищо. По този начин си улесняваш изцяло финансирането. Това е най-лесното. И като удариш чертата на края на годината ще си на “плюс”. Който си мисли, че в България клубовете не могат да са на печалба, дълбоко се лъже.
Е, добре толкова ли е трудно да се убеждават тези собственици да тръгнат по-правилен път. Имате “ноу хау”, давате примери...
- (С.С.) Те собствениците какво разбират? Гледат и слушат някой разумен човек. В следващия момент обаче го хващат 10 други и му надуват главата как това са глупости. Собствениците трябва да си изберат хора, с които да се консултират и тогава да говорят за футбол. И то не случайни хора. Да ги оставят да работят, да им имат доверие. Естествено, те трябва да ги и контролират, защото вече ще знаят какво искат. Мисля, че собствениците на два-три клуба в България мислят за това какво ще е следващата година, по-следващата. Тогава виждаш и дали даден бизнесмен иска да стои във футбола и желае да създава. Иначе ще се радва на победи един сезон, но следващия ще е лош. И ще започне да казваме този треньор е лош, другият не става.
А колко трябва да си успял и постигнал, за да получиш такова доверие?
- (Н.С.) Е, има примери и случаи, когато съществува такава симбиоза, но са много малко (смее се). Тук според мен се оклоняваме от темата. Не сме се събрали, за да наливаме мозък в главите на президентите. Казвам си моето мнение, но съм далеч от мисълта да ходя да убеждавам този или онзи кое е правилно. Плюс това вече съм на 48 години и съм поизморен малко. Нямам намерение да убеждавам някой как да си харчи парите в България. Всеки си избира пътя. Да се оправят!
Как виждате Левски след две години? В момента тимът има лъскава опаковка.
- (Н.С.) Лъскава опковка – не. Според мен Левски започна блестящо като резултати тази кампания. Сега нито трябва да се хвърлят някакви страхотни фойерверки, но и в никакъв случй не трябва да се обезценява и това, което се направи. Оттук нататък какво се изисква от Левски? Да покаже това, което български отбор много рядко прави – да бъде постоянен. И на Нова Година или след края на първенството вече ще могат да се направят генерални изводи. Тогава ще кажем този отбор върви в правилна посока, на този отбор му липсва това и трябва да се наблегне на еди-кое си. В момента единственото, което може да се отчете е добрият старт на Левски, с една единствена грешка в Бургас. Трябва да се похвали и представянето в евротурнирите, но сега идват мачовете на истината в групата на Лига Европа. Това са отбори, с които някой може и да се заблуждава. Лил миналата година беше с най-добро нападение във френската Първа лига. Това е състав, който преди две години победи Манчестър Юнайтед. Лил при всички положения е класен клуб от силно първенство. Да не говорим за Спортинг. Виждаме и Гент кой отбор отстрани, за да влезе в групите (б.а. – Фейенорд). И за ЦСКА и за Левски идват шест европейски мача, които ще им бъдат мерилото. Едва след това ще говорим за тях. Дефакто ние започнахме от предварителните кръгове и играем с така наречените “индианци”, въпреки че те отдавна вече не са такива. Тепърва идват двубоите на истината.
Преди старта на сезона казахте, че най-голямо доверие заслужава Литекс, защото има добра организация, сработен отбор са. Защо точно те се провалиха?
- (Н.С.) За мен Литекс е отборът с най-сериозен футболен потенциал, заедно с Левски. Но не съм в кухнята на клуба, за да правя генерални изводи. Но е факт, че тимът в евротурнирите игра безобразно като тактическа дисциплина. Имах чуството, че футболистите им са събрани предишния ден и правят каквото си искат. А те имат огромен потенциал. Според мен като качества на играчите, Литекс можеше да е в Шампионската лига, а сега дори не е в тези на Лига Европа. Те са най-големия провал. Литекс е много сериозно организиран клуб, който има ясно изразена политика. Гриша Ганчев, който е болен на тема футбол. Той потроши маса пари през тези години и трябва шапка да му се сваля за това, което направи с футбола в Ловеч. В този град не заслужават такъв президент. Мисля, че Литекс при всички положения с тези футболисти пак ще играе решаваща роля в първенството.
- (С.С.) Може би дорите футболисти понякога не са достатъчни, за да направиш силен отбор. На Литекс му липсваше най-вече организация и тактическа дисциплина. Чуха се приказки, че е трябвало по-голяма селекция, но според мен Берберович и Брату са доказани имена. Литекс трябва започне да изгражда стил и начин на игра. Аз се опитах да го направя като бях там, но провалът срещу БАТЕ, който бе случаен, спря това развитие. Оттам нататък вече не знам какво става. Там обикновено нещата са на двата полюса – или всеки се гали с перце и хвалебствията са големи, или пък всичко се срива. Другото важно нещо е да знаеш какво се изисква, за да участваш в евротурнирите. Имам съмнения, че много хора се заблуждават по тази тема. Сега твърдим, че Левски и ЦСКА са в лесни групи, а не е така.
Въпрос към Сираков – в колко клуба има изградена добра структура? В кои отбори правомощията не се размиват и се знае с какво точно се занимава презицентът, директорът, треньорът?
- (Н.С.) На книга и по изкзванията, които слушам и чета, излиза, че всеки клуб е перфектен в това отношение. Ако слушате собствениците, директорите и треньорите би трябвало отборите да хвърчат. Всички декларират ясно изразени разбирания относно развитието на клубовете си. Казват, че имат пълна совобода на работа, че носят отговорност. Но това е което чувам, а като гледам някои решения, все си мисля, че положението не е розово.
Въпрос към Стоилов – в колко български отбора има някакъв стил на игра? Колко състава можете да разпознаете със “затворени очи”?
- 90 процента от българските отбори мога да ги позная. Всички се ориентират към по-лесния начин и играта в защита, а отпред искат само да излъжат съперника. Може би наистина качествата на футболистите им са малки, но така доникъде няма да стигнем. Най-лесно е да научиш отбор да се защитава и да пречи, но да го накараш да атакува и да се защитава през нападението е трудно и рисковано. Всеки иска да е прибран и да играе на контраатака, но тя и контрата не е изчистена, а се дължи на моментни решения. Засега единствено Левски се опитва да надгражда върху атакуващия си стил, но е твърде рано да му се дават оценки. Но водещите ни отбори трябва да се научат да атакуват. Защото случайно можем излъжем някой, а след това чуваме, че сме избрали перфектна тактика. Така не става.
- (Н.С.) След всеки мач слушаме едно и също нещо – “Момчетата се раздадоха докрай и изпълниха всички тактически указания. Само мога да им благодаря”, или пък “Всички плачат в съблекалнята” (смее се).
- (С.С) Левски започва да гради отбор, който се опитва да прави нещо. Докъде ще се развие ще видим. Иначе при другите ми е ясно. В момента, в който трябва да спечелят мач става страхотия за гледане. Например даден тим гостува в София и стига до равен или победа. В следващия кръг е домакин и трябва да спечели срещу някой от неговатата черга и настава драма, защото не може да го стори. Най-лесното оправдание е, че това ни било нивото. А такова ни е нивото, защото не се работи правилно.
- (Н.С.) Изгледах много български мачове. Има ужасни футболисти в буквалния смисъл на думата. Има играчи, на които левия крак не им служи даже да се качват по стълбите, камо ли пък да ритат топка. Има такива, които като им видиш постановката на тялото и начина, по който тръгнат да я спират, имам чуството, че умират от страх топката да не ги ухапе. Да не говоря за преди 30 години, но и преди 10 години такива нямаше да ги пуснат дори да носят конусите. А сега играят в А група. Ето това е страшно. Виждаме, че опитни футболисти на по 34 години, които са изграждани в друго време, са звезди в отборите си. Има ли млад футболист в А група, за който да кажете, че до една година ще бъде в националния отбор? Видяли ли сте такъв? Един ми посочете...
- (С.С.) Те много чукат на вратата на националния, ама...

(Следва)