Наско Сираков и Станимир Стоилов специално Тема Спорт”

„Тема Спорт” публикува втората част от разговора с Наско Сираков и Станимир Стоилов. Вчера стигнахме до следващото поколение на националния отбор и като цяло в българския футбол.


(Продължение от вчерашния брой)


И все пак, нищо ли не идва отдолу?
- (Н.С.) Ще ви кажа, че в Ловеч имат двама много добри състезатели, но ако продължават да ги мачкат, ще ги унищожат. Говоря за близнаците Миланови. Те са на 18 години, но досега трябваше да имат по 20 мача в А група. Другият от Ловеч е Сашо Цветков. На Сашко Киров от Левски му разгониха фамилията контузиите. Дано сега да тръгне. Той е с качества, но направи дебют в А група преди четири години! Няма нито един младок.... Преди 10 години в Германия само 9 от играчите в Бундеслигата са били под 21 години. Сега са близо 80. И те играят редовно. Помните накъде тръгна след 1994 година германския футбол. Хората обаче взеха решения, защото те никога не си оставят магарето в калта. Резултатът се вижда. И отборът им на световното първенство бе със седем младежки национали. Това при нас може ли да стане?
Съмняваме се...
- (Н.С.) Точно за това говорим – за работата и перспективите. Наистина съм най-черногледия, но казвам каквото мисля, така както виждам нещата. Който иска да чува, който не – няма да ми нагарча повече кафето.
От Левски чуха ли ви, когато им светнахте “червената лампа” преди два месеца?
- (Н.С.) Надявам се. Аз го направих от любов към Левски! А не от други чувства. Направих го защото 30 години си давах здравето и всичко за този отбор. И клуба ми е дал, но и аз съм му дал. Това, което беше Левски миналата година, беше най-голямото безобразие, което можеше да представлява този клуб. Сега виждам друго лице. И мисля, че трябва да стане чудо, за да не спечели нищо, ако продължава по този начин. Виждаме, че има що-годе организация и начин на работа. Друг е въпросът, че в Левски смятат, че съперниците им в Лига Европа са от нашата черга. Мисля, че тук се заблуждават жестоко. Трябва да се подходи доста по-реално към тези мачове, защото после разочарованието за фенове, футболисти, треньори и ръковдство ще бъде двойно. Тези отбори са по-силни от нас и каквото и да спечелим от тях ще е добре дошло.
А колко време му трябва на един тим да започне не да се надлъгва с такива противници, а да се надиграва?
- (Н.С.) Не са се родили такива хитреци във футбола, които само да лъжат. Можеш да излъжеш няколко пъти, но после биваш разкрит. Ако нямаш потенциал и постоянство, идва Видовден. На този етап няма български отбор, готов да се надиграва с тези съперници, които дори не са от най-висока класа. Далеч сме от Лил и Спортинг. Ти трябва да си Колчо Слепеца, за да мислиш друго. Трябва реално да се оценяват нещата. Разбира се не бива да излизаме като обречени. Футболът е интересен, защото стават изненади. Но трябва да се казват реалностите.
В навечерието на квалификациите за европейското първенство България готова ли е да се надиграва?
- (Н.С.) Мисля, че се свърши добра работа. Доколко сме готови, сега колкото и да си чешем езиците, ще видим след по-малко от седмица. Мачовете вече дойдоха. Видях много хубави неща в двубоя срещу Русия. Смятам, че изглеждаме като отбор и като колектив и стоим като такива на терена.
- (С.С.) За националния отбор за време не можем да говорим, защото тренираме малко заедно. Там можеш да вкараш на играчите идеята си, а те да я доразвият и осъществят на терена. Ние можем да се надиграваме, но въпросът е докъде ще ни стигне класата да си реализираме положенията и да не допускаме голове. Всичко зависи от броя играчи, които имаш от високо качество. Ако са здрави всички и играят в клубовете си, няма и отказващи се от националния, имаме добри перспективи. Сега проблемът, който стои след отказването на Иванков и Бербатов, е ясен. И той е, че взимам шестима нападатели, а от тях няма в момента такъв, за който да кажем, че е във форма. Валери Божинов – както се казва, първенството му все още не е започнало. Преди 15 дни спортната му форма бе лоша. Ивелин Ппопов десет дни е между Ловеч и трансфер в Англия и е разколебан. Той беше един от тези, които бяха в някаква форма. Мицански – играеше по едно полувреме за Кайзерслаутерн по време на подготовката, а срещу Байерн дори не бе в групата. Дотук няма минута в официален мач. Димитър Рангелов – има 10 минути за първенство. Мартин Камбуров – играе редовно в Китай, но нивото там не е толкова високо. Не ми харесва и кондицията, в която се намира. Единственият ни нападател, койото в момента играе редовно е Валери Домовчийски. Но той преди това 18 месеца бе резерва. От тези шест ще трябва да избера четирима. В България винаги казваме, че имаме нападатели, но... Имаме, ама не реализираме. Така бе и с Русия. Двама от халфовете Георги Пеев и Благой Георгиев са контузени, добре че Пеев се възстанови. Отделно от това защитата ни е млада – Живко Миланов, Станислав Манолев и Иван Иванов, към тях добавяме и Михайлов. Само Илиян Стоянов е опитен. От халфовете Станислав Ангелов също не играе редовно. Имаме проблеми.
Значи не отиваме за точка, и за да ги “изклатим”, а да...
- (Н.С.) Отиваме с мисълта, че искаме да спечелим мача. Няма да видите отборът ни да играе само в наказателното ни поле и да рита топката по трибуните. Това няма да да стане.
“Уембли” има високи трибуни.
- (Н.С.) Няма да можем да ги прехвърлим (смее се). И да успеем, на мачовете вече отстрани има по 12-14 топки и веднага се пуска друга.
На колко точки бихте бил доволен след есенните три мача с Англия, Черна гора и Уелс?
- (Н.С.) Не правя такива сметки. Естествено най-доволен бих бил от 9. Това е иделаният вариант. Много бих бил доволен и от 7, и бих бил и щстлив ако завършим годината с 6 точки. Защото така ще имаме всички шансове да чакаме пролетта с оптимизъм.
Защо някак си се губи патриотичното в националния отбор? Изглежда, че футболистите приемат тези мачове като досадно задължение. Ето и Иван Стоянов се отказа току-така...
- (Н.С.) Това е единичен случй. В медийното пространство се хвърлят бомби, които не отговарят на грам от истината. Първо, никой никога насила не е каран да играе. Най-лесното за един футболист е да вдигне телефона, да се обади на селекционера и да му каже, че не иска да бъде викан, защото му тежи. Ако го направи въпросът ще е приключен. Разберете, че няма футболист, който да идва за мачовете между другото. Това е несериозно. Това е като “прословутият български дух”. Та нали има и “прословут немски дух”, “английски дух”, “шотландски дух”, “уелски дух”. Кой национален отбор не дава максимума? Това са клишета, които се набиват в съзнанието на хората и се формира негативно мнение.
- (С.С.) Създава се нагативно отношение към играчите и националния отбор. Това малко ги отдръпва. Аз още от първия ден казах, че трябва да има положителна атмосфера в тима и добро отношение към него. Та този отбор е на всички българи. Има трима-четирима човека, които преследват лични цели и започва да се натрупва негативизъм. Пишат се простотии и лъжи. Затова и всички чакат да бием два мача и тогава да идат на стадиона. А трябва да е обратното. Трябва хората винаги да са на трибуните, а пък ако не победим едва тогава да кажем, че треньорът е лош. Има кой да носи отговорност. Ние поставяме под съмнение и малкото, което може да ни донесе радост. Чакаме победите, и след като дойдат хукваме на стадиона. И казваме, че няма билети. А на предния мач е имало само 2 хиляди човека. Това е отражение на нашето отрицание. Трябва да си създадем футболна култура. Нужно е да се разбере, че футболистите искат да играят за България. Даже и най-сигурния титуляр, ако ми постави ултиматум, няма да го пусна на терена. Всеки си преценява. Ако не иска ще чака да се смени треньора. Това трябва да се знае.
Иска ли ви сте да сте на мястото на Фабио Капело и да имате над 30 футболисти, от които да избирате състава? И тогава пресата да ви съсипва, защото сте повикали този, а не онзи?
- (С.С.) Допреди два месеца Капело беше най-големия треньор, а сега стана най-лошия. Него и тима го съсипаха от критики след световното. Но на стадиона си има по 90 хиляди и всички се радват на тима си. Критики има, но трибуните са препълнени. Това трябва да направим и ние. Да пълним “Васил Левски”, хората да подкрепят, а медиите нека си критукуват, треньор, отбори и играчи. Но и медиите трябва да призовават хората да ходят на мачове. Трябва да създадем кълтура на българския запалянко.
Това важи ли за ситуацията в ЦСКА?
- (С.С.) Важи! Сега е в ЦСКА, утре пак ще е така в Левски. Публиката трябва да е на стадиона. И Манчестър Юнайтед миналия сезон не станаха шампиони, не взеха Шампионската лига, феновете им протестираха срещу ръководството, но бяха на стадиона! Не може запалянковците да изхождат от моментната форма.
Да, ама те си казват – “Кой да гледаме? Акуаро ли?”...
- (С. С.) Щом не ходят на трибуните какви претенции могат да имат към него? Хората в Словения или Словакия какво гледат на стадионите? Някой техен “Акуаро”. Всеки тим има нужда да усеща обичта и подкрепата на хората. Един футболист когато е обичан, не играе със страх.
Зависи ли от резултата с Англия посещаемостта на мача с Черна гора?
- (С.С.) Да. Но за Англия не зависи от резултата срещу нас за това, колко хора ще идат на следващия им мач. Гаранция, че “Уембли” ще е пълен занапред, дори сега да спечелим и с 2:0. Може да отидат 80, а не 90 хиляди. Но празните седалки няма да личат...
Притеснявате ли се футболистите да не се шокират от “Уембли” и от обстановката по трибуните?
- (С.С.) Не.
- (Н.С.) Удоволствие е да се играе на един такъв митичен стадион. Може би няма да им се удаде втора възможност да стъпят пак там.
- (С.С.) Англия няма да ни остави да гледаме трибинуте. Играчите ще бъдат доста заети на терена. Ако искаме да постигнем нещо, ще трябва да играем със самочувствие. Каквото и да си говорим Англия е фаворит, но ние не сме се предали и няма да разчитаме само на Господ. Трябва да си извоюваме своето, защото на “Уембли” няма да ни правят подаръци.
Ще можем ли да отговрим на темпото на англичаните?
- (С.С.) Нямаме достатъчно футболисти, които играят в ритъма на английските национали. Ще трябва повече да контролираме топката, да разиграваме.
А след всичко казано дотук, оптимист ли сте за българския футбол?
- (Н.С.) Не! Е как да съм, трябва да лъжа. Нас ни бият Азербайджан и Казахстан при децата и юношите. На каква база да съм оптимист?