Наско Сираков: Ние сме футболни индианци Илиана Раева: Аз съм много луд треньор

Наско Сираков и Илиана Раева са идеални за клишето "не се нуждаят от представяне", защото всеки, който се опита да го направи, ще изпусне нещо. Звездното спортно семейство говори пред "Тема Спорт" за последните си вълнения около футбола и художествената гимнастика.

Г-жо Раева, колко време ви трябваше на вас и на вашия екип да вкарате в пътя художествената гимнастика?
Наско Сираков (Н.С.) - А кой ви е казал, че гимнастиката е в пътя?
Илиана Раева (И.Р.) - Точно две години. От две години работя като треньор. За Олимпиадата в Атина бях само 4 месеца треньор. А сега се занимавах от самото начало. Аз селектирах децата, аз си направих плановете. Две години ни трябваше да изведем този отбор до това положение. Събрах ги октомври 2009-а година.
А правихте ли си сметка, че за тези 2 години ще се случи нещо?
И.Р. - Направих си план в писмен вид. Целта беше медал от Олимпиадата в Лондон. Първата година трябваше да сме между 1-о и 8-о място, през втората 1-о - 6-о място, а в предолимпийската година 1-о - 3-о място. Първата година станахме пети на световното в Москва, сега втората станахме световни шампиони. Честно казано - златен медал не очаквах. Но когато видях момичетата на Световната купа в София, и това ми минаваше през главата. Но не смеех да се надявам, защото спортът ни е такъв, че в него има много лобита и традиции.
Значи в плановете ви е истината. Г-н Сираков, вашият план колко годишен беше, като поехте Левски?
- То стана като 80-те години... Толкова се преекспонираха нашите думи от 2004 година за "План 2007"...
Излиза, че без планове не може, и че "мач за мач" не може...
Н.С. - Да, да. В интерес на истината тогава казах нещо много важно, което много малко хора го чуха и разбраха, или не поискаха да го разберат. Казах им, че титли и купи в България съм спечелил безброй - и като състезател, и като ръководител. И като се върнах през 2004, обявих, че искам да направя от Левски отбор за Европа. Това ме вълнуваше и това беше основното. През първата година изпуснахме титлата по нещастен начин. Още през 2005-а можехме да сме шампиони. Реално отборът заигра така, както всички искахме след година и малко - през август 2005, когато се даде началото на силна европейска кампания и отстранихме Оксер. Макар че след първия мач с Публикум много хора бяха готови да изядат треньорското ръководство. Поставям достигането ни до четвъртфинал на Лига Европа на много по-висок пиедестал от влизането ни в Шампионската лига. Смятам, че този праг няма да бъде преминат от български отбор в близките години.
Спорите ли помежду си кой повече разбира от спорта на другия?
И.Р. - Да.
Н.С. - След 30 години безметежен съвместен живот, то е ясно, че аз разбирам повече (смее се).
И.Р. - Глупости.
Н.С. - Тя е топексперт в гимнастиката. Мога ли да споря с нея? Със сигурност тя разбира повече от футбол, отколкото аз от гимнастика. По простата причина, че тя 25 години беше по стадионите. Била е на голяма част от разговорите и споровете с приятелите ми на тема футбол. Така че...
И.Р. - Кухнята и проблемите ги знам по-добре от всеки журналист в България.
- Аз пък знам такива неща за гимнастиката.
И.Р. - С отбор, който няма място в Шампионската лига, той влезе в нея. Това е плод на усилия, на екип. Той, треньор и футболисти. И на правилна работа. Аз го постигам същото в момента в художествената гимнастика. За мен той е най-знаещият човек във футбола в България и го доказа с работата си като ръководител. Аз имам самочувствието, че страшно много разбирам. Докато той никога не го е казвал за себе си. В момента да направиш световни шампиони в България... Получих най-точния sms за моя успех - "Ти си ненормална". Това държа да го напишеш.
Н.С. - Такъв sms може да получи само ненормален човек от ненормален човек (смее се).
Как си давате "разрешения"? Как единият казва на другия: "Искам да се върна в спорта"?
И.Р. - Когато аз му казах, че искам да работя като треньор, той не беше съгласен. Не искаше, не защото ще му липсвам като съпруга и домакиня, а защото не искаше да се натоварвам. Каза ми : "Това е безумие, ще си скъсаш нервите. Това не ти е едно време. Виждаш, че в спорта ти всичко е лобита". Той разрешение не ми даде и аз си саморазреших (смее се).
Н.С. - Оттогава започна да прави каквото си иска (смее се).
И.Р. - Когато той е почвал да работи... Не сме си искали разрешения. Нашият живот е свързан със спорта. Знаем, че на другия там му е минал животът и може да бъде полезен не само на себе си, а на спорта. Той е социален феномен и когато имаш качества, трябва да ги показваш. Треньорството е най-неблагодарната работа. Може да си свършиш задълженията, да направиш всичко, но някакви обстоятелства да те изхвърлят извън борда и да бъдеш унищожен от критики. Наясно съм с това, защото съм имала пример с него и футбола. Във футбола президент е склонен да си изгони треньора, ако има настроение срещу него в пространството. Това е недопустимо. За да направиш човешки продукт, тоест състезател, се изискват години, защото това е сериозен процес. А да не говорим за отбор. Мъри сигурно щеше да бъде изгонен първата година. Аз съм свидетел. Помня как Наско каза - този човек остава да работи! После постигнаха най-големите успехи. За мен всичко във футбола у нас е абсурдно. Взимат се треньори, за да се успокоят духовете и всякакви безумия. Наско не е такъв човек. Допуснах две фатални грешки в художествената гимнастика като треньор. Той е безкомпромисен, когато работи, и знае, че е прав. Аз не съм така, но от една година станах. Като треньор трябваше да взема две от най-талантливите деца на ЦСКА, да им сменя треньора, защото не бяха в състояние да ги подготвят, а ги провалят. И благодарение на демокрацията и да не кажат "Илиана Раева ни взе децата", не ги взех. И тези деца излязоха извън борда, защото нямаха подходящите треньори. Но когато трябваше да взема решение, а можех да го сторя еднолично, малко се уплаших от атаките и общественото мнение, въпреки че знаех, че не постъпвам правилно. Сбърках. Вече няма шанс да допусна подобна грешка. А той такива не прави. Когато е прав, тръгва срещу всички.
А вие, г-н Сираков, как през години успяхте да си изградите филтър, чрез който да не се влияете от това кой какво е писал за вас?
Н.С. - Мен много повече може да ме развълнува това, което пишат за отбора, който ръководя, отколкото за мен. Казвал съм много пъти моята мисъл "Който не ме харесва, значи няма вкус" (смее се). Уважавам мнението на определени хора. Във футбола колкото по-малко се приказва, по-добре. Няма вчера и онзи ден. Има днес и след 3 дни. След всеки три дни тимът ти е на терена и трябва да се доказва.
И.Р. - Говорила съм му за неговите крайности. И в някаква степен му повлиях да бъде малко по-умерен, особено с медиите. Така ли е?
Н.С. - Не си спомням. Постоянно ми се дудне вкъщи. Толкова отдавна обаче работих като ръководител, че вече не си спомням (смее се).
Защо се стигна дотам на Световната купа по художествена гимнастика в София да има повече публика от мач на Левски, на ЦСКА?
Н.С. - Сигурно защото беше безплатен входът (смее се).
Според вас, ако следващото домакинство на Левски е безплатно, колко публика ще има?
Н.С. - Нямам представа. Това беше в кръга на нещата. Всеки знае, че барометърът за представянето на даден спортист и отбор е публиката. За да не ходят хората на стадиона, е факт, че не изнасяш качествен продукт. Това е оценката на хората за предлаганото от теб. Освен всичко друго - лоши стадиони, недобри условия... Но през 2004, 2005, 2006, 2007 и 2008 години Левски имаше между 10 и 12 хиляди души средна посещаемост на мач. Това е факторът, който показва отношенията на хората.
И.Р. - Но е и обратното. Първия ден в залата имаше 4 хиляди човека, а втория 10 хиляди, когато станахме шампиони. Значи успехите са важни. Май месец е другата Световна купа в София и съм сигурна, че няма да има място в залата след успеха ни на световното.
Н.С. - Само с приказки, лозунги и клишета не става. В спорта излизаш на терена и там показваш...
Кога ще се напълни футболен стадион в България?
Н.С. - Когато има достатъчно качество на терена, когато се събуди интерес у феновете, когато те разберат, че се прави нещо истинско и което заслужава да се види. Само с това можеш да привлечеш хората. По друг начин не става. С приказки не става.
И.Р. - Знаете ли какво съм запомнила? Когато те с Мъри взеха отбора, чух какво си коментираха. Че тимът е бил на 70 процента от резервите на предшестващия тим. И ще ви кажа като зрител какво харесвах. От "стажуването" във футбола - 28 години съпруга на Наско Сираков, много неща са ми ясни... Но ми е било удоволствие да ги гледам, че са научени да играят. Може да са нямали качества. Те влязоха в Шампионската лига и Наско каза на треньора пред мен - "Знаеш, че нямаме качества за там"! Бях свидетел... Моите момичета са на страхотно ниво в момента. Аз ги видях и не можех да повярвам как играят. Помня, като ги взех - те нямаха такива качества. Аз след третия ден с тях се прибрах у нас, хванах се за главата и му казах - "Нищо няма да стане". А съм толкова луд треньор, дето нищо не може да ме уплаши. Много си вярвам, но те не знаеха елементарни неща. Връщала съм ги на А и Б... По осем час всеки ден. Всичко е въпрос на правилна работа, знание, постоянство. Имаш планиране, възстановителен период, в който влизат 100 хиляди неща. Подготвителен период, финансиране, планиране на самото състезание, психологическа подготовка... И не може президенти и собственици да си мислят, че могат да ръководят такъв процес. Това е толкова смешна и жалка история, че нямам думи. Сега съм шашната от футбола. Един треньор губи и го махат. А колко треньори има в тази държава, а сега намерете един. То не останаха. Говорила съм си с Наско и съм му казвала, че след 3 години няма кой да назначат. Аз в момента съм и треньор, и ръководител, търся спонсори, всичко. "Дънди прешънс" помагат много.
Г-н Сираков, като сте я слушали така разпалено да говори, не сте ли й казвал, че е готова за министър на спорта?
Н.С. - Много пъти съм казвал през годините, че всеки трябва да се занимава с нещо, в което е силен. Знам, че има качества за политик и ръководител, но има още какво да даде на българския спорт, за да си мисли за политическа кариера.
Но нали, ако стане министър, ще помага на спорта.
Н.С. - Мисля, че има министър на спорта, който прави много добре нещата. В момента семейството сме се отдали на нейната кауза, до която остават вече 10 месеца. Това е олимпиадата в Лондон. Тя може да донесе много радост не само на нас, а, дай Боже, и на цяла България. Аз смятам, че самото класиране за нея е огромно постижение.
А защо според вас във футбола няма хора, които да откриват треньорите?
Н.С. - Тя казва нещо, което повтарям от много време. Казвал съм го, но никой не иска да чуе. При нас треньорството ни е замръзнало на кота "90-та година". Това е големият проблем. Обаче ако говориш с треньорите, те ще ти кажат - "Абе ние всичко знаем". Те всичко знаят, но хал хабер си нямат от европейски и световен футбол, от тенденциите, от развитието на играта. Футболът отдавна е наука. Не случайно в някои държави учиш за треньор по 5 години. Учиш 100 хиляди неща, а не само упражнения за 1 час. Всяка година играта търпи развитие. А ние стоим на място. Всеки се оправдава с терени... Да, има го и този проблем. Но там, където има бази също се работи допотопно. И затова идват юношите на Ейре и бият нашите с 4 гола. Преди 20 години това беше немислимо. Да не давам конкретни примери, но имам чувството, че вече няма държава в света, която да не ни е победила на юношеско ниво.
И.Р. - Като пророк е. Преди говореше, че Кипър ще ни изпревари и се случи.
Н.С. - Тогава ме иронизираха повечето колеги. Когато с Мъри им говорехме за терени, за стадиони... Сега се поосъзнаха и се правят терени. Но ние се движим с голямо закъснение. Но не решаваме по никакъв начин най-основния проблем - треньорския. Преди 6 години на първия Изпълком предложих на всеки 6 месеца на разноски на БФС да пращаме по двама млади специалисти на стаж в най-развитите школи - в Испания, Германия, Англия, Франция, Италия и Холандия. И да учат! Но не както сега - да пращаме 20 човека за 15 дни до "Коверчано" и да си мислим, че ще научат футбола. Как ще стане тази работа? Нищо не се направи по въпроса. А сега щяхме да имаме 20 подготвени специалисти завършили най-реномираните школи в Европа. А сега нито имаме кадри, оглеждаме се като плъхове у брашно.
И.Р. - В спорта има неща, които не можеш да не ги знаеш. Ние сме раснали едно време. Но защо всичко се отрече? През онези години имаше изключително добре подготвени педагози и треньори.
Н.С. - На тренировките футболистите слагат пулсомери. Ние го въведохме в Левски още при Муслин. Те ти дават изключително голяма база данни. Това не е само да мери пулса. В България вече много тимове слагат пулсомери, но не могат да извадят и 5 процента от цялата информация. Защото не са учили, не знаят как. Има дебел учебник с диаграми и от всяка тренировка трябва да се извадят данните и да се вкарат в компютър. Аз ти гарантирам, че никъде не го правят, защото не го знаят. И като натиснеш копчето, можеш да видиш всичко за футболиста шест месеца назад, как се движи функционалното му състояние. Ние през 2005-2006 години след тренировката веднага знаехме дали даден футболист е спал добре. А в световен мащаб колко напред е отишъл футболът, хал хабер си нямат хората. Затова треньорите в най-големите клубове имат големи екипи. Те се занимават с всичко това. А треньорът получава есенцията и на тази база си взима решенията. Ние сме абсолютни индианци във футбола. Това е истината. Не искам да обиждам индианците, защото те са ми любими от романите. Много сме далеч от истината. По този начин футбол и спорт не се правят. С перчотене пред медиите и лапане на микрофоните спорт не се прави, ей Богу (смее се). Все пак трябва да имаш някаква основа. Ако имаш желание да се учиш, може да черпиш много информация.

Продължава в утрешния брой