Наим Сюлейманоглу пред “Тема Спорт”: Не съжалявам нито за момент, че избягах

Неделчо Колев се нуждае от време, за да оправи българските щанги

Една от най-големите легенди в световното вдигане на тежести – Наим Сюлейманоглу, рядко дава интервюта. Пред българската преса – още по-рядко. Великият щангист, който спечели 3 златни олимпийски медала, обаче се съгласи да коментира въпроси, свързани с миналото му, настоящето и бъдещето на българските щанги, пред “Тема Спорт”. Преди 25 години той избяга от България, след като насилствено промениха името му от Наим Сюлейманов на Наум Шаламанов. В Турция Джобния Херкулес се прекръсти на Наим Сюлейманоглу – име, с което постигна най-големите успехи в кариерата си.


Г-н Сюлейманоглу, радвам се, че откликнахте на молбата ми за интервю. Как сте, как се чувствате?
- Благодаря, добре съм. Малко е студено в момента и има много сняг, но иначе съм добре.
Питам ви, тъй като преди две години имахте сериозни здравословни проблеми...
- Да, така беше, но сега вече съм добре. Възстанових се и нямам оплаквания. Преминах тази криза и сега съм здрав.
Знам, че сте в политиката. С какво друго обаче се занимава един трикратен олимпийски шампион?
- Помагам на щангите. В политиката съм, но отделям внимание и на спорта. Имам бизнес в Истанбул, но не стоя далеч от щангите и следя какво се случва.
Запознат ли сте с това, което се случва в българските щанги?
- Запознат съм дотолкова, колкото чета пресата и си говоря с приятели, които ми споделят. Често си идвам в България, така че имам представа от ситуацията. Знам, че не участвахте на последното световно първенство, тъй като не са били уредени документите за допинг към WADA. Те се правят януари, но явно някой не си е бил свършил работата. Нямате и квота за олимпиадата в Лондон, която наближава. Това знам.
Знаете ли, че в момента президент на федерацията е Неделчо Колев. Той ви беше треньор навремето. Мислите ли, че ще се справи с тежката задача да изведе щангите ни от дъното?
- Неделчо го познавам много добре от времето, когато ми беше треньор в националния отбор. Сега е на друг пост и трудно мога да говоря, тъй като не съм запознат с това какви щангисти има в момента, какво им е състоянието. Със сигурност обаче той се нуждае от време. Много години българските щанги не участваха никъде, нямаше ги изобщо. Трудно ще бъде и ще трябва много работа. Като начало ще е добре България да вземе квота от европейското първенство, което ще се проведе в Анталия след 2 месеца.
От години не сте давал интервю пред българската преса. Случиха се много неща в българските щанги. Как ще коментирате най-големия гаф, когато целият национален отбор бе заловен с допинг преди участието на Игрите в Пекин?
- Наистина това беше голям гаф. Един такъв допинг скандал дава много лош отзвук в целия свят. Да заловят целия отбор е ужасяващо. Няма как такова нещо да помогне на спорта, на държавата. Това е петно, което трудно се измива. Но нека не се връщаме назад. Минаха 4 години оттогава и хората, които се занимават с вдигането на тежести в България, трябва да гледат напред и да работят за връщането на спорта към добрите му години. Ще трябва обаче време, това не става толкова бързо.
Казвате, че е необходимо време. Ясно е, че в Лондон няма как да се надяваме на нещо сериозно. Може ли обаче да таим надежди за олимпиадата в Рио?
- Да, след 4 години може да се очакват някакви хубави резултати. Сега няма как да стане. Тази олимпиада е прекалено близо, а след толкова дълго отсъствие не виждам как ще се получи нещо още в Лондон. Истината е, че трябва да се мисли за по-дългосрочно бъдеще и да не се работи с краткосрочни планове.
Споменахте, че често се връщате в България. Прибирате ли се до родното място в Птичар? Как ви посрещат там?
- Да, най-малко по един път в годината се прибирам. Посрещат ме с отворени обятия. Много добре се отнасят, все пак там имам много приятели. 19 години съм живял в България и съм имал много хубави години у дома.
Вие избягахте по време на възродителния процес през 1986-а. Имало ли е момент, когато да ви е налягала носталгията и да сте съжалявал за нещо?
- Не, никога. Няма как да съжалявам, че съм избягал, след като се отнасяха с нас по този начин. Насилствено промениха имената на 2 милиона души. Беше наистина много тежък период. Хората, които са били свидетели на това, което ставаше по онова време, най-добре знаят. Не бих променил нищо от това, което направих. Дори да се върна назад във времето, пак бих избягал от България. Това беше репресивно отношения спрямо турския народ, който живееше в България.