Мирослав Миронов след разпада на Дунав: Сякаш откъснаха живо месо от мен

От три дни насам Мирослав Миронов е безработен. По всеобща оценка треньорът на Дунав разполагаше с тим, с който най-накрая да върне русенци в А група. Заради безпаричието обаче отборът бе закрит и прекрати участието си в Източната втора дивизия. Потърсихме Миронов, който е и сред легендарните футболисти на Дунав, за да опише чувствата си от последните събития.

Г-н Миронов, какво е усещането отборът, в който сте направили име и като футболист, и като треньор, да бъде закрит по толкова жалък начин?
-Все още имам чувството, че утре пак ще изведа момчетата за тренировка. Сякаш все още съм

в един много лош сън.

Дотолкова съм свикнал с играчите, толкова време изкарах тук… Все едно съм загубил някой близък човек. Всички вложихме в Дунав толкова много труд, смея да кажа, постигнахме и успехи, изградихме страхотен колектив, но сега всичко свърши така внезапно. Чувствам се излъган, измамен. Сякаш са откъснали живо месо от мен.
За кое ви боли повече – че изпуснахте златен шанс да атакувате А група, или че в цял Русе така и не се намери кой да помогне за издръжката на клуба?
-По-скоро за второто, защото от него пряко зависеше и първото. Действително имахме всички шансове да атакуваме промоцията в елита въпреки проблемите. Стартирахме с една седмица закъснение подготовката, не направихме никаква селекция (все пак не мога да лъжа футболисти, че ще им даваме пари). После дойде и стачката, от която загубихме още седмица. Въпреки това колективът ни бе толкова силен, че тръгнахме отлично в първенството. Вярвам, че щяхме да сме в А група, ако имаше поне някаква средна финансова обезпеченост. До вчера момчетата още вярваха, че има надежда. Никак не им се напускаше, искаха градът да ги подкрепи и да му се отблагодарят. Вярваха, че чудото ще стане. Е, в групата имаше и сериозни конкуренти като Черноморец Балчик и някои други, но потенциалът ни бе за елита. Така беше и миналия сезон, където пак пропиляхме шанса си заради пари. Играхме цял втори полусезон без заплати и бе нереално да се очаква от нас само да бием.
Смятате ли, че сега нещата щяха да са различни, ако бяхте влезли в А група?
-Много е относително така да се говори. Все пак през 80 процента от кръговете в миналия сезон бяхме на първо място, ако изключим първите 2-3 и последните 3-4. Защо през цялото това време още тогава не се намери спонсор? И да бяхме спечелили промоция, сигурно нямаше да участваме в елита заради проблемите със стадиона. Напоследък се наслушахме все на такива неща – “Ако бяхте влезли”, “Ако руснакът беше дошъл”, “Ако не бяхте стачкували”… Е, ние не сме деца, зрели хора сме и можем да различим възможните от невъзможните неща.
Какъв е коментарът ви за факта, че кметът Божидар Йотов е на море в този драматичен момент?
-Няма какво толкова да кажа, защото като се обърне колата – пътища много. Все пак обаче

като ти гори къщата, си длъжен да бягаш да я загасиш.

Понe аз така си мисля. Но всичко е възможно, всеки си има право на мнение. На човека сега му е отпускът и е решил да си го вземе.
Звучи невероятно, макар и в условия на криза, вече втора година да не може да се намери спонсор за отбора с най-много публика в Б група...
-И аз мисля, че е странно. Затова ако от една страна кризата е виновна за погубването на клуба, то със сигурност отговорност носи и ръководството. Та вижте само колко по-малки градове успяват да се справят! Една Монтана например си има тимове в А група и във футбола, и в баскетбола, доскоро и във волейбола. Каварна също. А тези населени места не могат да се сравняват с Русе.
Защо в последните 20 години се получава така, че в елита на най-популярната игра у нас често попадат тимове от малки градчета с по 300 човека публика, а традиционни футболни центрове като Велико Търново, Русе, Враца и други още не могат да изплуват?
-Защото в малките общини управлението е по-еднолично, a оттам – по-лесно. Едно е Общинският съвет да се състои от 10-15 човека от една и съща партия, а съвсем друго е да е като този в Русе. Колкото повече съветници, толкова повече разногласия. Но не осъзнавам как

Бяла Слатина например гласува 200 000 лева

за футбола, Силистра – също толкова, Симитли издържа дълго време футболен отбор в професионалния футбол, а Русе – пети или шести по големина в България, не може да се справи. Всичко опира до желание и организация. В нашия град вече и баскетболът е на път да си замине. Сега чета, че Мартенските музикални дни пропадат, режат бюджета на операта... Изобщо какво се прави в Русе, не знам.
Подкрепяте ли идеята на феновете за създаване на нов Дунав, който да не зависи от общината и да няма нищо общо с досегашните ръководители Божидар Йотов и Валентин Христов?
-Идеята е добра, стига да се организира, както трябва. Нещата не се получават само с желание, нужно е да се създадат ясно действащи структури, да се намери финансиране. Виждаме, че в Ботев Пловдив и Спартак Варна това донякъде се получава, дано тези отбори продължат по същия начин.
Кои са мачовете, които няма да забравите – като футболист и като треньор на Дунав?
-О, много са. Никога няма да забравя как бихме Черно море с 4:3 (б.а. – през 1984 г. във Варна с три попадения на Миронов). Но докато бях в състава, имахме много велики срещи и с Ботев. Като треньор обаче завинаги в съзнанието ми ще останат домакинствата на Спартак Варна пред 7000 човека, на Брестник пред 6000, победата в Каварна, добрите мачове с Несебър. Изобщо цялата предходна година имахме поне 20 незабравими двубоя.
Изпадали ли сте в подобни драматични ситуации и с други клубове, които сте водели?
-Да, и със Спартак Варна имаше тежка криза, докато бях в отбора на Николай Ишков. Тогава обаче не се стигна до закриване. Проблеми имаше и в Беласица. Но никога досега отбор, който аз тренирам, не беше фалирал. Няма по-тежко от това да създадеш страхотен тим, който да бъде подкрепян от невероятна публика, и той да бъде погубен по този начин.
Има ли нещо иронично в това, че преди една година се снимахте до купата на Шампионската лига, а сега вече нямате отбор...
-Напротив! След като се снимахме с тази купа, бихме 20 пъти подред. Освен това в цяла България първо тя пристигна в Русе, което е символично. Но явно в живота всичко се случва – да имаш състав за А група, а град като Русе да не успява да го издържа... Важното е да сме живи и здрави.
Какво ще кажете на феновете, за които със сигурност моментът не е по-малко тежък?
-Едно голямо благодаря, че във всички години бзрезервно ни подкрепяха. Такава публика нямат повечето от другите отбори в България, тя винаги заставаше зад отбора. Много им се насъбра, повече от

20 години ни чакаха да влезем в А група.

И когато в понеделник си взехме сбогом с тях, бе много тъжно, много от момчетата плачеха. По-младите от тях си пожелаха, че докато остареят, все пак ще видят тима в А група. Самите те обаче са гаранция, че Дунав не е умрял.