Лео Меси: Обсебен съм от победите

С третата си „Златна топка“ Лео Меси вече е на покрива на света. Френското сп. „Франс Футбол“ посети най-добрия играч в света в дома му в Барселона. По-точно във високата част на шикозното каталунско предградие Кастелдефелс. Местността се свързва с морския туризъм и дългия си плаж, разположен на Средиземно море. Меси пристига с голяма бяла кола. Къщата му е огромна и се намира в средата на градина с палми и прецизно окосена трева. Самата къща не се е променила от предишната визита на „Франс Футбол“, когато Лео отново бе спечелил „Златната топка“. В стаите няма никого, стените са голи. Меси ни предлага на гостите да пийнат по чаша вода, а след това ги кани да опитат от традиционния чай мате. Обаче аржентински, а не уругвайски. На третия етаж качването е с асансьор. Там има витрина, в която са разположени трите „Златни топки“ на Меси. Лео ги гледа като дете любимата си играчка…

Венсан МАШНО
„Франс Футбол“

Лео, вече минаха няколко дни от церемонията. Как се чувствате като трикратен носител на „Златната топка“?
- Вижте ги, и трите уж са еднакви, а не си приличат една с друга. Както се убедихте, последната е по-лека и по-малка в основата. Не знам защо е така. Не съм говорил с Блатер. Иначе, както обикновено, получих много поздравления от приятели, познати и по-малко познати. Марадона? С него също още не съм говорил. Разбира се, тази година за разлика от миналата не бях изненадан от спечелването на приза. Предварително знаех, че имам много големи шансове да съм първи. Затова бях спокоен. Но съм също така горд и щастлив с третата, колкото и с предишните две.
На церемонията тази година изглеждахте сякаш по-уверен в себе си, по-спокоен…
- По принцип бях спокоен и миналата година, защото не очаквах да спечеля наградата. Затова нямаше напрежение. Когато обаче си чух името като победител, станах малко по-нервен, разконцентриран, не можех да намеря думите си, забравих да кажа някои неща, които бях длъжен да кажа. Този път обаче бях много по-подготвен.
Затова и вашето изявление бе похвалено от специалистите…
- Да. Но не мислете, че предварително съм подготвял текстове или нещо такова. Не съм имал някаква специална подготовка за речта си. Просто този път имах възможност предварително да избистря идеите си. Знаех какво да кажа, най-вече по темата за Шави Ернандес и съотборниците ми.
Няма ли да ви омръзне да печелите?
- Не, никога! Шегувате ли се? Печеля „Златната топка“ за трети път и удоволствието е също толкова силно. Всяка награда носи в себе си по нещо специално и различно, но емоцията винаги е голяма. За мен „Златната топка“ е много престижно признание. Трофей, който се печели много трудно. Всички играчи го искат. Само погледнете церемонията. В залата имаше толкова много звезди, световният отзвук е огромен. Също както и при първата ми „Златна топка“,

спечелих с изненадващ аванс.
Все пак да не забравяме Шави и Кристиано Роналдо. Те също разполагат с големи аргументи и ако бяха станали първи, нямаше да е незаслужено.
Прочетохте ли заглавията от каталунската преса?
- Не.
Пишеше неща от рода на Лео Меси - „бог“, „крал“, „най-великият“, най-силният на света“… Смятате ли тези определения за преувеличени? Дразнят ли ви по някакъв начин прекалените суперлативи?
- Не, вижте, такива писания не ме дразнят. Напротив – карат ме да бъда горд. Но гледам да не литвам в облаците. Трябва да знаете, че обръщам също толкова голямо внимание и на критиките. Двете неща, критиките и хвалбите, трябва да се приемат по един и същ начин. Разбира се, предпочитам да чета за себе си хубави работи…
Често ли ви критикуват?
- (Тежка въздишка.) Да, в Аржентина.
В Испания по-малко, така ли?
- Да, защото все пак с Барса вече 2 години преминаваме през чудесен, дори велик период . Това е уникален момент, печелим всичко наред. Но не винаги е било така. Имаше един период, в който Барса две години не бе спечелил нищо. Тогава никой не ни жалеше. Но вижте, дайте да не правим нещата по-важни, отколкото са. Така трябва да бъде винаги. Посветен съм изцяло на своята игра и когато има работи за подобряване, работя много, за да постигна резултат.
Изказахте се ласкаво за Шави. Явно вашето приятелство излиза извън рамките на футболния терен. С другите съотборници как са нещата?
- Отношенията ми са добри с всички. Имам късмета да съм в една рядко срещана съблекалня, защото в нашия отбор са събрани големи играчи, но също така и големи личности. От дълго време в Барса градим задружен колектив. Виждаме се всеки ден, приемам всички съотборници като приятели. Най-важното е да имаме взаимен респект помежду си.
Миналата година казахте, че няма да говорите много и че ще оставите приказките на другите. Но няма как човек като вас да няма влияние. Позволявате ли си да командвате в Барса от време на време?
- Не, няма такова нещо. Това са глупости. Не мога да си го позволя. Ако го направя, това ще е липса на тотален респект към треньора Пеп Гуардиола. Като специалист той е спечелил всичко. Той има фундаментална роля в нашите успехи. Именно Пеп е човекът, който ни изведе до върха. Затова няма как аз да си позволя да командвам вместо него или каквото и да било. Тези слухове са напълно грешни. Аз съм

играч като всички останали

и си върша работата.
Все пак не може да отречете, че вече сте по-влиятелен играч в сравнение с предишни сезони. Вече сте капитан и в националния отбор на Аржентина. Това е доказателство, че вашата дума вече тежи много повече, нали?
- Не, повтарям ви, аз нямам никакво влияние. Не командвам никого. Единствено Пеп Гуардиола е човекът, който взима всичките решения. И то го прави абсолютно сам.
Кои играчи адмирирахте като малък?
- Бразилецът

Роналдо е най-големият нападател

когото съм виждал в действие. Дори играх срещу него, когато той бе в Реал М. Харесвам го и като човек. Видяхме се на един благотворителен мач на Деко, прекарахме цял ден заедно. Кройф? Не го познавам. Засичали сме се няколко пъти на мероприятия, но нищо повече. Не сме си говорили директно. А и той нещо се губи напоследък. Не сме го мяркали често. Горд съм, че изравнявам рекорда на Платини за три поредни „Златни топки“. Научих, че той се е отказал точно когато аз съм се родил - през 1987 г. Двете събития са само с месец разлика. Никога не съм го виждал как играе, гледал съм само кадри от престоя в Ювентус. С Пеле е същото. Не съм го гледал, знам само головете, които се повтарят по телевизиите. Що се отнася до Ван Бастен, по време на силните му години съм бил едва 5-6 годишен и не съм му обръщал внимание.
Мишел Платини каза, че по принцип сте добро и симпатично момче, но пред гола вече ставате като убиец…
- Не обичам много това определение. Звучи твърде агресивно. Предпочитам да говоря за душевна сила, защото тя е много необходима в опитите да се поддържа едно и също високо ниво дълго време. Виждате, че става все по-трудно, конкуренцията е все по-голяма.
Усещате ли завист около вас и около Барса като цяло?
- Не. Смятам, че хората по-скоро ни се възхищават на това, което правим. Харесват играта, която практикуваме. Ние в Барселона също подхождаме с респект към всеки един опонент. Няма значение кой е срещу нас. Винаги играем по един и същ начин и с един и същ манталитет.
Разчитате ли да спечелите „Златната топка“ и през 2012 г.?
- Има много време. Но все пак тази година е европейското първенство. Това е много голям турнир и затова е нормално този път някой европеец да се превърне във фаворит.
Кои са основните ви конкуренти?
- Винаги са едни и същи. Бензема? Защо не. Той е много добър в момента и шансовете му ще нараснат, ако Франция се представи силно на европейското. Кристиано Роналдо, Рууни или някой италианец също имат шансове…
Ако предположим, че трофеят ви се изплъзне в бъдеще, кой искате да го спечели вместо вас?
- Много бих желал това да са Шави или Иниеста. Така трофеят ще остане собственост на нашия клуб Барселона.
Имате достатъчно време да спечелите „Златната топка“ още пъти. Но ако трябва да спечелите още само една, коя година ще изберете? Може би 2014-а… Или 2018-а? Знаете защо споменавам тези години.
- Да прав сте. Още съм млад и имам много хубави години пред себе си. 2018-а е много далеч. Затова да бъде носител на „Златната топка“ през 2014 г. ще е върхът! Върхът на върховете! Ако взема наградата през 2014-а, това ще означава, че Аржентина е станала световен шампион през същата година. Стига това да се случи, готов съм да се лиша от „Златната топка“ през следващите две години, за да я спечеля през 2014-а.
Вие сте четвъртият играч с три „Златни топки“ заедно с Платини, Кройф и Бастен. Нито вие, нито който и да било от останалите трима обаче не сте печелили световна титла с националните си отбори. Смятате ли да прекратите това проклятие?
- Да, много се надявам!
Каква е тайната да запазвате дълго време това толкова високо ниво. Може би тайната е в главата, в психиката?
- Имаме големия късмет да играем мачове на всеки три дни. По този начин не ни остава време да се отпускаме, непрекъснато сме в ритъм.
Вие лично изиграхте 70 мача за годината. Не е ли това твърде много?
- Не съм сигурен. Със сигурност е много, но по-скоро не е твърде много! Да, накрая на сезона се чувстваме скапани. За щастие тази година нямам големи ангажименти с националния отбор през лятото. Така ще мога да се възползвам почти от двумесечна почивка. Ако не се лъжа, само на 2 юни имаме да играем квалификация с Еквадор. Веднага

след това се отдавам на плаж

Ще прекарам по-дълго време в родината си. Отдавна не съм имал такава възможност за почивка.
В мача срещу Еспаньол (1:1) по-рано този месец изглеждаше, че не играхте добре. Това ли беше най-слабият ви мач в личен план през годината?
- Ами да, нали това беше първият ни мач за първенство през годината… Няма как да имам по-слаб, тъй като не сме играли други… А сега сериозно. Не смятам, че срещу Еспаньол бяхме толкова слаби. По-скоро срещу себе си имахме един много добър отбор. Срещу Еспаньол винаги става въпрос за специални дербита. Този път не извадихме късмет. Ясно е, че и аз самият не бях на обичайното си ниво. Но това се случва понякога, нормално е.
Да, все пак не сте машина…
- Точно така. И аз понякога имам случаи, когато не играя толкова добре. И съм щастлив, че ми се случват и слаби мачове! Защото така се подсещам, че

нямам право да се отпускам

а трябва да продължавам да работя здраво, за да поправям грешките.
Изглеждате така, сякаш амбициите ви нямат край. Искате ли да покорите света?
- Не. Просто искам да печеля титли и трофеи - за мен, за Барса и за националния ми отбор. Ако говорят добри неща по мой адрес, още по-добре! Но чак да завладявам света… Това не отговаря на моята същност. По-скоро мога да кажа, че съм тотално обсебен от победите. Те са моята мания. Да побеждавам, да побеждавам, да побеждавам! За да може, когато един ден приключа кариерата си, да бъда горд с всичките си постижения. Да изпитвам удовлетворение, че съм постигнал своя максимум и съм задоволил личната си страст. Това е реалността, вярвайте ми.
Чувствате ли се вече като част от историята?
- Знаете отговора, нали? Осъзнавам, че вече съм оставил сериозна следа, че съм изминал доста хубав път дотук. Ако наистина смятате, че съм написал история, останал съм с постиженията си в историята или нещо подобно, напишете го. Няма да ви се разсърдя.