Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Клоп: В Англия не помня скучен мач

Клоп: В Англия не помня скучен мач

06-10-2019 Жоаким Барбие, SO FOOT

През миналия сезон не станахте шампиони на Англия, въпреки че имахте 97 точки. Съблазнява ли ви идеята, че имате още нещо за печелене, или пък се страхувате, че играчите ще загубят апетит след триумфа в Шампионската лига?
- Не мисля, че сме в ситуация, която ни позволява да избираме. През настоящата кампания ще се опитаме да спечелим всичко, което можем. Не ми се налага във всеки момент да проверявам концентрацията на играчите. Но може би в даден момент от сезона те ще имат нужда от напомняне. Все пак сме хора и всички имаме слабости. Когато животът е прекалено лесен, рискуваш да заспиш. Но при моите играчи не е така. Техният живот не е никак лек... По време на ваканцията със сигурност всеки ги е потупвал по рамото, но новото първенство дойде бързо. Завръщаш се в реалността още от първия мач и осъзнаваш, че дори срещу отбор като Норич трябва да се трудиш доста. В началото на сезона гледах Астън Вила. Интензивността бе немислима. Да спечелиш всеки един метър беше жестока битка. Уау! На Тотнъм и Нюкасъл се случи същото нещо.
Как си обяснявате това прословуто темпо на Висшата лига?
- Причините са много. Най-напред е големият залог. Имаш 5-6 отбора, които се борят да се класират в Шампионската лига. После още няколко искат да влязат в Лига Европа, а всички останали се борят за оцеляване. Искам да кажа, че винаги имаш много за печелене и губене. Добавете към това качеството на треньорите и играчите. Културата на самата страна е такава. В този шампионат печелиш или губиш. Няма място за средно положение! Въпреки че понякога едно равенство също може да бъде приемливо. Това прави шампионата толкова интензивен, напрегнат, екзалтиран, емоционален. На ум не ми идват други думи, с които да го опиша. От началото до края е едно и също.

Уникално е

Ето защо говорим за продукт, който се гледа в цял свят. Откакто съм в Англия, не си спомням нито един скучен мач. Вероятно понякога тактиката минава на заден план - това си личи например при вкарването на твърде ранни голове. Отбори като Сити например са способни да нанижат 5 или 6 попадения. От тактическа гледна точка това вече няма никакво значение. Но в по-голямата част от времето e много напрегнато, бориш се непрекъснато, за да спечелиш педя терен. Казвам това и с очите на страничен наблюдател.
В Майнц прекарвахте много време в дискусии с играчите, които искате да привлечете. Правите ли го още?
- Да. В Ливърпул качеството на футболистите вече е много по-високо в сравнение с Майнц, но аз продължавам да правя едно и също нещо. В началото питах всеки един какво иска да прави. Вътрешно в себе си аз вече бях взел решение по отношение на играча, но наред с това има други критерии. Личността на терена не казва всичко за характера. Преди да подпиша с някого, винаги комбинирам моите впечатления от видяното с нещата, които чувам. Когато се говори, всичко добива смисъл. Това е като един актьор и неговите персонажи. Понякога характерът на артиста не кореспондира с ролите, които му дават. Затова аз предпочитам да се убедя лично

какви хора се крият зад играчите

с които искам да работя. Когато ги разбереш, можеш да ги менажираш по-добре.
Може би във вашата работа често трябва да се адаптирате към различни характери?
- И тук не става дума само за играчи. Трябва да правя същото с 80 души, които работят тук. Сред тях има такива, които не играят футбол. Отношенията с хората е нещо много важно в живота. Аз тръгвам към тях и обратното, защото те също трябва да се адаптират към мен. Пътят към другия е взаимен. Самият аз не съм прекалено догматичен. Няма да отида да им кажа: "Ето, аз съм такъв, това е за взимане или за оставяне". На немски имаме един израз: "Яж или ще умреш от глад". Аз обаче поне не мисля така. Предпочитам да се адаптирам към другите, защото по този начин извличам много ползи. Всеки може да бъде такъв, какъвто иска, докато всичко е наред.
Можете ли да използвате един голям играч, който от човешка гледна точка не струва толкова?
- Да. Не бих казал, че ще е с голямо желание. Това може да проработи в краткосрочен план, но не и в дългосрочен. Така че може да се окаже пълна загуба на време. В един колектив никой няма толкова голяма важност, за да игнорираш неговото поведение или начина му на държание спрямо другите. Честно казано, рядко ми се е случвало да попадам на мръсни типове. Имал съм може би един или двама, но дори не си спомням за тях, защото не си струва. Мисля, че всеки човек на Земята иска едно и също нещо - да бъде подкрепян в това, което върши. За мен най-важно е обкръжението и следствията от него. Когато с един играч нещо не се получава, трябва да се гледат обстоятелствата и заобикалящата го среда, а не толкова самата личност. Трябва да се създаде обстановка, в която всеки да извлича своята полза. Това е един постоянен процес. Аз лично не диктувам нищо. Не казвам: "Това е положението, оправяйте се с него". По-скоро всички създаваме тази среда заедно.
Защо се занимавате с тази професия?
- Защото не мога да правя нищо друго. Пробвал съм 2 или 3 неща, когато бях млад. Но така или иначе това е работата, която винаги съм искал да върша. Още от много рано. Беше вътре в мен. На 25 или 26 години вече сбъдвах този сън, който можеше да бъде и кошмар. Сякаш някой дойде и ми каза: "Слушай, ясно е, че

не ставаш за футболист

но за сметка на това можеш да се пробваш да тренираш някой отбор". В истинския живот се случи нещо подобно. Трябваше да чакам до 33 години, за да взема Майнц, но се случи. Можех да го направя по-рано, защото обожавах тази игра, но не и футболиста, който бях. Мразех моята техника и липсата на умения. Мозъкът ми работеше, пращаше съобщения, но тялото не ги изпълняваше. Бях разочарован, но продължавах да играя, защото обичам футбола. Беше много изнервящо, когато си помисля: "Защо не мога да направя това? Пффф". Затова не съжалявам. Или по-скоро нямах време да съжалявам. Моята кариера свърши в неделя и в понеделник станах треньор (февруари 2001). За 24 часа всичко се обърна към повече мислене, въображение, планиране на тренировките и начертаване на планове.
В началото гледахте тренировките от един хълм, защото от високо по-добре се вижда движението на играчите...
- Да, качвах се на един хълм и имаше едно правило. Когато свирна, всички спираха. Аз тичах 100 метра, слизайки до терена, в същото време играчите ме чакаха. После им обяснявах: "Тук има прекалено голяма дистанция между вас, а тук - не е достатъчно". Все пак всички бяхме приятели в онази епоха. Бяха супермоменти. Но трябваше да се уча много бързо. Спомням си

първия мач срещу Дуисбург

на 28 февруари (2001) - само 2 дни след назначението. Беше много важен двубой, защото трябваше да спечелим. Без значение как. На никой не му пукаше какво правим. Просто трябваше да се спасим от изпадане. В крайна сметка спечелихме с 1:0. Беше невероятно облекчение. В лудницата трябваше да давам интервюта, да правя анализи. Не си спомням какво казах, но, честно казано, просто трябваше да отговоря така: "За анализ ми трябват поне 2 часа, защото на пръв поглед видях само играчи, които тичат". Чак след това се научих да гледам мачовете. Затварях се в офиса и гледах тонове с дискове. Не исках повече да изпадам в ситуация да не разбирам какво ме питат след мач.

Следва продължение