Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

??лиан ??лиев: Ако е лесно, значи не е за мен

??лиан ??лиев: Ако е лесно, значи не е за мен

29-06-2015 Жоао Тиаго Ф??ГУЕЙРЕДО, Maisfutebol.com

Горд съм, че помогнах на отбора на Еузебио в труден период

През 90-те един българин изкара два сезона в Бенфика. ?? тъкмо когато бе готов за водеща роля в отбора, бе освободен.

През 1982-а Ваньо Костов пристигна в Португалия, за да облече екипа на Спортинг Лисабон. Тимът от „Алваладе“ не само си осигури солидно попълнение, но и отвори нов пазар: България. По-късно, когато в началото на 90-те златното поколение на тази страна стана 4-и на Мондиал 1994, португалските клубове доста повече инвестираха там. Порто заложи на Емил Костадинов, Спортинг взе Балъков и Йорданов, а Бенфика избра ??лиан ??лиев.
През лятото на 1995-а настроението на „Лу??“ не бе добро. Преди??ния сезон Артур Жорже се провали в битката за титлата, а критиките към него валяха отвсякъде. Клубът няма??е право на нови гре??ки, а уволнението на треньора дойде малко след старта на кампанията. Но това е друга история.
По-интересна е съдбата на ??лиев – талантливия халф, до??ъл от Левски. В момента той е в родината си, завърнал се преди месец от друг континент. В Ангола той води близо година ??нтерклубе Луанда. „Пристигнах в Бенфика първоначално на проби. Тренирах една седмица, Артур Жорже ме хареса и скоро подписах договор за 3 сезона“, спомня си ??лиев. Оказаха се обаче два сезона.
В Бенфика е доста по-различно от Левски. „След като излязох за пръв път на „Лу??“, разбрах величието на този клуб. Дотогава знаех доста за клуба и за трофеите му, но на място е нещо различно“, натъртва българинът.
Халфът преминава през „труден период на адаптация“ най-вече заради езика. А португалският е труден за учене. „Само слу??ах, не съм взимал никакви уроци. След четири месеца вече можех да кажа доста неща на португалски“, казва ??лиев. Помни ги и до днес.
Заедно с него идва още една звезда от ??зтока – румънецът Ника Пандуру бързо му става приятел на “Лу??“. „Винаги бяхме заедно. Бе??е ми най-добрият приятел, а дружбата ни продължава и до ден дне??ен“, признава ??лиан. Куриозното е, че двамата играят на една и съща позиция, борят се за титулярно място. ??лиев трябва да се примири с това, тъй като в отбора е и бразилецът Валдо, макар и към края на кариерата си. „Ако е лесно, значи не е за мен“, ??егува се ??лиев.
Артур Жорже, който го взима в отбора, обаче си тръгва след третия кръг на сезон 1995/96. „Бе??е стриктен, изисква??е много от играчите. Това е нормално, особено щом си в Бенфика“, признава българинът. Трудното начало – две равенства със Салгейро?? и Гимараи?? и измъчена победа в Санто Тирсо за купата развалят и без това крехката основа, изградена от Жорже. ??лиев гледа отстрани двете равенства, титуляр е само срещу Тирсензе. „Бе??е трудно време за клуба, а за мен това бе нов старт. Знаех, че няма да е лесно, когато подписвах, но винаги съм играл под напрежение и при големи очаквания“, признава ??лиев.
За третия кръг на мястото на Артур Жорже идва Марио Уилсон. ??лиев е титуляр отново в ??естия кръг и постепенно убеждава новия треньор да разчита на него. Не се превръща в идол на феновете, но качествата му са признати. „За две години изиграх повече от 40 мача, вкарах 4 гола. А ако не се бъркам, по това време може??е да играят само трима чужденци. Мисля, че се справих добре“, казва сега ??лиев.
След Марио Уилсон треньор става Пауло Аутуори, а после идва този, който променя съдбата му. „Мануел Жозе ме освободи. Не само мен, а също Пандуру и Валдо, а взе Ервин Санчес от Боависта. Напуснах Бенфика, защото треньорът ре??и така“, съжалява халфът. А нищо не го е подсказвало. „Три месеца по-рано Пауло Аутуори и спортният директор Тони ми предложиха да удължа договора си. ??мах още една година, но бях съгласен да преподпи??а. Всичко приключи с идването на Мануел Жозе“, спомня си ??лиев, който тренира известно време отделно от тима, докато си намери нов клуб. „Това със сигурност не бе най-добрата опция за мен. Пандуру ре??и да изчака и след като Жозе го уволниха, се върна. Аз обаче не исках да спирам.“ Връща се за кратко в България, за да играе в Славия, после отива в турския Бурсаспор.
От Бенфика му остават само спомените. „Най-паметен бе първият ми мач на „Лу??“. Бе??е през лятото на 1995-а, играхме контрола с Милан пред 90 000 зрители (2:1 с голове на Валдо и ??лиев; Уеа – б.р.). Атмосферата на стадиона бе фантастична – спомня си ??лиан. – Аз съм горд, че бях в Бенфика дори в такъв труден период. Та в този отбор е играл Еузебио. В същото време съм и тъжен, че не спечелих почти нищо, исках да стана ??ампион, а взех само една купа“. Орлите ликуват с 3:1 над Спортинг на финала за Купата на Португалия през 1996-а в скандален мач, а ??лиев влиза едва в края на мястото на Кенеди.
В Португалия ??лиан създава доста приятелства. Не само в Бенфика, но и в Маритимо, където рита от 1999-а до 2002-а, а и в Салгейро?? – последния му клуб в страната. „Мариньо, Мауро Айрес, Кенеди, Жоао Пинто, Марсело, Йоканович, Сержиньо“, изброява ги той. ?? списъкът не свър??ва дотук.
Престоят му в Мадейра – три години след като си е тръгнал от „Лу??“, е напълно различен. „Вече бях по-опитен, знаех езика и бе??е доста по-лесно. Прекарах три чудесни години в спортен и личен план“, признава той. През този период е твърд титуляр в Маритимо, където треньор е Нело Вингада – още едно важно име в кариерата му. „От всички специалисти съм взел много. От някои доброто, от други – ло??ото“, ??егува се ??лиев. Преди да отиде в Мадейра, той достига върха на кариерата си – представя България на Мондиал 1998. „Това бе огромен опит“, признава той. Спортно-технически тимът е сянка на този от преди??ните финали в САЩ. ??лиев е титуляр срещу Парагвай (0:0) и при загубата от Нигерия (0:1), а при разгрома от ??спания (1:6) влиза резерва.
Състезателната му кариера приключва през 2004-а в родния Черно море, когато е на 36. Две години по-късно започва треньорската си кариера там, после минава през Берое и Левски, след което се отправя към Ангола. Дали няма да дойде и в Португалия скоро? „??двах няколко пъти в страната, за да гледам играчи, докато водих Левски. Обичам да посещавам Португалия със семейството си, двете ми деца са родени тук – дъщеря ми в Лисабон, синът ми в Мадейра. Дори само заради това винаги ще остана свързан с Португалия“, завър??ва ??лиев.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар