Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Иван Зафиров: Целият ми живот мина в ЦСКА

Иван Зафиров: Целият ми живот мина в ЦСКА

10-05-2018 Тема спорт

Много се зарадвах да видя на юбилея Цецо Йончев
и Марио Вълков, които пристигнаха от чужбина

Големият бранител на ЦСКА Иван Зафиров бе един от славните ветерани, които присъстваха на 70-годишния юбилей. Десният бек, известен с прякора Копата - по френската легенда Раймон Копа, говори пред „Тема Спорт” по повод честването на клубния празник. В края на миналата година самият Зафиров навърши 70 години - на 30 декември. Той е сред новаторите в българския футбол, като на практика е първият модерен десен бек у нас - с усет към атаката. Зафиров е и сред първите юноши на ЦСКА, като е в клуба още от 1957 г. и играе там до края на кариерата си през 1981-ва. Единствената пауза е между 1966 и 1968-а, когато е част от Сливен. Зафиров има 50 мача и 1 гол за националния отбор, записва 340 мача и 8 гола за ЦСКА в елита. Вдига 9 титли и 5 купи, участва при елиминациите на действащите европейски клубни шампиони Аякс през 1973 година и Нотингам през 1980 година.

Г-н Зафиров, бяхте на стадион „Васил Левски” за честването на юбилея на ЦСКА на 5 май. Какви бяха емоциите, докато вървяхте по пистата, заедно с останалите ветерани под бурните аплодисменти и скандирания на публиката?
- Хубави бяха, разбира се. Събрахме се, видяхме се и почетохме един велик клуб.
Какво за вас означава ЦСКА?
- Всичко означава. Родил съм се в ЦСКА, минал съм през децата, юношите, целият ми живот премина в клуба, пенсионирах се тук... ЦСКА за мен е емоция, преживявания, радост и тъга. Имали сме славни моменти по европейските и световните терени, после и с националните отбори. Всичко ми е дал футболът. Е, няма да се подценявам - и аз съм му дал много от себе си. Но това е ЦСКА - живот. ЦСКА си беше абсолютно подредена организация на високо европейско ниво. Няма това-онова. Целият клуб - и футболът, и другите спортове, бяха перфектни.
С кого ви беше най-приятно да се видите?
- С много хора, но особено се радвах да видя Цецо Йончев, дошъл специално от Америка. А също и с Марио Вълков, който пък беше пътувал от Англия. Доста се поразпръснахме. Но с други се виждаме по-често - с Никодимов, със Стоян Йорданов, с Пламен Янков. Жалко, че Георги Димитров-Джеки го нямаше, исках и с него да се поздравим. Беше приятно да се срещнем и със спортистите от другите дисциплини, с които сме били по едно и също време в ЦСКА - баскетболисти, волейболисти, лекоатлети, хокеисти... Почетохме и доста починали, спомнихме си за тях - като Кирил Станков, Йордан Филипов... Беше хубав повод да си припомним славните моменти.
Този празник не смятате ли, че бележи край на лошите години за ЦСКА, каквито бяха последните?
- Може би да. Наистина, в последните години съсипаха клуба. Разни Лупита-мупита и други подобни герои. Бяха го докарали до гроба. Но виждаме, че ЦСКА вече надига главата. Феновете ясно показаха зад кого застават. Където е къщата, там е семейството. Който ЦСКА е на „Армията”, това е ЦСКА. Показателно е и колко много привърженици бяха на юбилея и каква атмосфера създадоха.
Кой е най-паметният ви момент с ЦСКА?
- Първото ми дерби с Левски, в което вкарах гол (б.р. - при 3:0 на 28 април 1966 г.). Тогава още играех дясно крило и на практика си бях част от юношеската формация. Това ми беше вторият мач в представителния отбор. Стадионът беше претъпкан - имаше 60 хиляди зрители, палеха се вестници, огньове, а аз открих резултата. По-паметно от това накъде? Бях на 18 години и бихме Левски. Но тогава футболът ни беше нещо невероятно, това беше радостта на народа. А хората как ни обичаха... И шампионските титли си спомням - само аз 9 спечелих, макар че в последните години намаляха. Но помня и загубите, защото и тях ги е имало, не са били малко. Това обаче те изгражда като човек. Аз съм играл може би най-много за ЦСКА - 340 мача в елита и като прибавим за купите и в евротурнирите сигурно отиват към 400 (б.а. - има 38 мача в Европа). Заедно с Борис Гаганелов ние сме рекордьорите. И в тези мачове са побрани много емоции.
А в Европа кой ви е най-паметният момент?
- Ами няма как да е само един. Ние си правехме фурор в Европа. Та ние биехме всичките колоси по онова време! На никой не му се размина - Байерн, Аякс, Ювентус, Нотингам, не се дадохме в София и на Бенфика с Еузебио (0:0)... Не сме се класирали винаги за следващата фаза, но да запишеш такъв успех си остава за историята. За жалост тези времена не вярвам някога да се върнат. Вече няма класни футболисти. То няма и играч, когото да го запомниш. Просто не се отличават, а навремето какви фигури имаше...
През този сезон ЦСКА вървеше доста добре, но през последния месец се провали в най-важните мачове. Как си го обяснявате?
- Отборът не е лош, но Лудогорец засега е с малко класа над останалите. И като организация, и като парите, които раздават. Просто са пред останалите клубове и в момента е трудно да ги гониш.