Златан Ибрахимович: Не съм пример за подражание

Златан Ибрахимович използва паузата в Серия А, за да представи в Стокхолм автобиографичната си книга “Аз, Златан”. Шведският нападател на Милан даде по този повод обширно интервю пред пратеника на “Гадзета дело спорт”.


Ибрахимович, сега, когато излиза книгата, ако в Милано изчезне някое колело, ще го потърсят у вас?
- Крадях ги като малък, но това беше в един друг свят. Адреналинът и днес ме подтиква към някой и друг хубав номер, но съм на 30 години. Умея да се владея.
Но етикетът на лошо момче си остава и днес.
- За първи път ми го лепнаха шведските журналисти, дори да не правех нищо. Може би гледаха откъде съм тръгнал. Аз правя това, което чувствам. Може да извадиш момчето от гетото, но не и гетото от момчето.
Агентът ви Мино Райола е наречен мафиот и дебелак.
- Той прави пици. Първия път, когато го видях в неговия ресторант, помислих, че е някакъв майтап. Но после веднага усетих – този човек ще ми помогне. Не мислеше само да печели от мен, а ме канеше да ям от кухнята на майка му, телефонираше ми, за да разбере как съм. За такъв приятел си давам сърцето. Дори да е луд. И да вдъхва страх.
Тоест?
- Винаги се страхувам, че ще провали преговорите. Както тези между Аякс и Юве. Имаше голямо напрежение. Помолих го – “Мино, приключвай, приключвай...”. Той взе една топка и започна да жонглира. Топката удряше холандските адвокати, облечени в костюми срещу Джираудо и Моджи (бивши шефове на Юве – б.р.), застанали сериозни. Мино ги подканваше – “Хайде да поиграем...”. А накрая той ги надцака. И в крайна сметка ми издейства едно ферари, моята мечта. В Италия бяха останали 3.
Много важна се оказа срещата ви с Капело.
- Той ме промени от футболист, който играе, във футболист, който вкарва. “Ще ти изтръгна Аякс от тялото!”, крещеше ми той. И ме пускаше на Итало (Галбиати, помощник на Капело в Юве), който ме караше да стрелям 100 пъти към вратата сам-самичък. После ме накара да наддам и ми даде касета с головете на Ван Бастен, за да я изуча. Той не искаше да се мотая много извън наказателното поле, а да бъда ефективен.
Бившият ви съотборник Зебина харесваше живописта, той не беше като вас от гетото на Малмьо.
- Между нас нямаше никакъв личен конфликт, просто един тренировъчен инцидент. И всичко приключи там.
С един красив удар с глава, след който Зебина дълго налагаше на удареното място торба с лед.
- Стана светкавично. Не като с онова животно американеца (Ониеву), едър колкото мен. Сборихме се на земята и там ми счупи едно ребро.
След скудетото последва епохално напиване.
- Виновен е Трезеге, който ме накара да обръщам водки една след друга. И заспах във ваната. Ако спечелим Шампионската лига, няма да се случи повече. Вече
-
понасям много по-добре водката
-
-
“Аз съм с Моджи”, казвате в книгата си.
- С мен винаги се е държал добре и ми даде много. Винаги се стремеше да направи максимума за отбора.
Прекалено много, според съда.
- Аз не зная дали са истина нещата, които му приписват, и не държа да го зная. Мъчно ми е за Лучано и аз съм с него. И зная, че спечелихме всичко на терена. Съдиите никога не са били мои приятели. Ние бяхме най-силните.
Не искахте ли да останете в Ювентус след наказанието? Нямаше ли да е геройство да извадите Старата госпожа от гетото на Серия Б?
- Не, моята кариера току-що започваше. Не можех да изгубя една година в Серия Б, после още една за завръщане в Шампионската лига...
Лятото на 2006 година Дешан влиза в стаята ви и казва: “Очакваме те в автобуса”. А вие му отвръщате: “Благодаря, заминавайте, аз оставам тук да играя плейстейшън!”
- С моя агент бяхме решили да тренирам, но без да участвам в контролите от подготовката. След наказанието тогавашният спортен директор Секо ми каза: “Намери си друг отбор”.
Колко близко бяхте тогава до трансфер в Милан?
- Милан не беше сигурен, че ще играе в Шампионската лига. Писна ми и казах на Мино – подписвам първата оферта, която дойде. Берлускони ме покани на вечеря и ако бях отишъл, сигурно щях да подпиша с Милан.
Обаче Райола телефонира на Морати, че ще вечеряте с Ил Кавалиере.
- Появи се много бързо Бранка (технически директор на Интер) и аз станах интерист. За нерадзурите се спрягаше Лука Тони, но Бранка искаше мен.
После поискахте от Морати да дава по-малки премии на отбора.
- Премията за титлата е едно, а съвсем друго за един мач. Това е погрешно послание. Нашата работа е да побеждаваме. Мнозина звъняха в Интер, за да искат премии, а аз – обратното. Поисках от Морати и да премахне групичките в отбора – на аржентинците, на бразилците.
Как ви омагьоса Мауриньо?
- С sms. Още не бе пристигнал, аз играх с Швеция и след мача получих “Браво”. Никога досега треньори не са ми изпращали послания. Той знаеше всичко за мен, за семейството ми. За Моу бях готов на всичко.
Сезон 2007/08 Интер е елиминиран от Ливърпул в Шампионската лига и Манчини обяви, че напуска?
- Не можах да проумея тази простотия. Манчини бе супер, отборът го искаше и бяхме във възход. Защо ги каза тези думи – така загуби доверието на всички.
Година по-късно последва елиминация от Юнайтед и сега вие решихте да напуснете.
- Така е, след отпадането от Манчестър Юнайтед казах на Мино: “Трябва да продължим напред”. Имах

нужда от ново предизвикателство

от нова среда.
Бяхте много развълнуван от плаката на един фен на Интер по повод раждането на сина ви Максимилиан. Но само след 5 минути в Барселона целунахте новия си екип.
- Почти ме изнудиха да го направя. Отвсякъде ми повтаряха непрекъснато – “Целувай, целувай...”. По принцип правя нещата по своя си начин, но бях подвластен на емоциите да съм в клуб като Барселона. Наясно бях, че с Интер не бях спечелил Шампионската лига, а сега шансовете ми се увеличаваха. На раздяла последните думи на Мауриньо бяха: “Сега ще спечелим ние”. И той удържа на думата си.
Но когато напуснахте Барса, отборът пак спечели трофея. Така че...
- Лошият късмет да е в мен? Не мисля. Когато Интер триумфира на “Бернабеу”, бях доволен най-вече за Морати, а после за останалите приятели. А когато напуснах Барса, казах, че този отбор ще спечели следващата Шампионска лига.
Благодарение на стабилния Мино и магьосника Галиани, които кацнаха в Барселона с мисията да спасят редник Ибра…
- Милан трябваше да играе на “ Ноу Камп” на 25 август, а на 31-и се затваряше пазарът. Обсъждаше се възможността, но нищо не бе решено. Никога няма да забравя усмивката на Роналдиньо, когато дойде в нашата съблекалня и ми каза: “Здравей Ибра, дойдохме да те вземем”. Съотборниците ми от Барселона го изгледаха с насмешка.
А тези от Милан как ви гледаха?
- Както тези от Интер. Мисля, че ми казаха нещо от сорта: “Виж, сега с теб ще се забавляваме и ще започнем да побеждаваме”. Копнеех да чуя нещо подобно. Нуждаех се от такова отношение след Барселона и Гуардиола.
Дебютът ви в Чезена можеше да бъде и по-добър – изпусната дузпа, загуба и най-слаби оценки.
- Върнах се бесен в съблекалнята, всичко ми бе черно. Дори строших една масичка в стаичката за допинг контрол. Окей, трябваше да се въздържа. Но не исках да започвам по такъв начин.
А миналата неделя отбелязахте дузпа срещу Катания и се забавлявахте с приятеля си Робиньо.
- Двамата много си приличаме. И той е имал своето гето, както и вечните обвинения, че дриблира прекалено много. Но пък от цялото му тяло се излъчва радост от играта. Още в Барселона Галиани ми каза: “Освен теб, ще привлечем и Робиньо. Ще можете ли да играете заедно?”. Аз му отвърнах: “Той е феномен! Вземете го незабавно, а после ще му мислим как ще играем заедно”. На терена и извън него се разбираме отлично, приятели сме.
Алегри е различен от Капело и Мауриньо, харесва ли ви?
- Той ме прие добре, без да ми поставя условия като Гуардиола. Спокоен е и винаги знае какво иска. През първата си година постигна много. Сега трябва да се развива, както и да е наясно какво трябва да направи, за да прогресира и Милан.
Нека си представим, че Гуардиола се появи на “Сан Сиро”, държейки “Аз, Ибра” и поиска автограф.
- Ще му дам.

Аз не търся битките

Казах, каквото исках да кажа, и баста! И не ми пука, ако съм разочаровал Шави.
Да предположим, че Гуардиола ти каже: “Аз бих Мауриньо 5 от 6 пъти. А ти с Юве, Интер, Барса и Милан си играл 8 сблъсъка в Шампионска лига (2 пъти срещу Ливърпул, Реал Мадрид, Арсенал, Валенсия, Юнайтед, Интер и Тотнъм), без да отбележиш гол. Кой тогава от двамата е по-добър?”
- Писна ми все това да се тръби. Освен това срещу Тотнъм вкарах, но ми отмениха гола.
А “Златната топка”?
- Повече не мисля за нея, тя е за младите.
Нещо странно – избягахте от болницата, където оперираха стомаха на новороденото ви дете?
- Изобщо не е странно. Мога да понеса моята болка, колкото и да е силна. Но е ужасно да си безпомощен пред едно бебе на 1 месец. В болницата буквално полудях.
Не се ли притеснявате от присъдата на хората, когато разберат, че сте се върнали в хотела при своя плейстейшън?
- Жена ми ме познава добре, помолих я да ме държи в течение. Напрежението ме побърква. В хотела, очаквайки новини, направих това, което му успокоява най-много – играх. Написал съм всичко, както си беше. В книгата си съм такъв, какъвто и в живота.
Тази книга е посветена и на децата. Сигурен ли сте, че те получават добър пример? За да успеят, те трябва да пресичат на червено, да се бият, да крадат велосипеди...
Никъде не съм написал в книгата си – правете като мен. Макар че правилата трябва да се спазват. Аз казвам – момчета, ако ви смятат за аутсайдери, ако сте различни, ако сте в гетото, ако събират подписка, за да ви изхвърлят от отбора, както направиха с мен, то трябва да сте много корави, за да осъществите мечтите си. Както го направих аз.
Ибра, от какво се притеснявате повече – синът ви да стане мениджър или журналист.
Определено – журналист.