Емануел Пти:Тази Барса е като Бразилия от 1970-а

Франция играе по-силно, когато е в ролята на аутсайдер, смята бившият халф

Легенда във Франция от момента, в който вкара гол на „Стад дьо Франс” на 12 юли 1998 г., Емануел Пти има зад гърба си една изключително успешна футболна кариера. В онзи ден полузащитникът оформи победата над Бразилия с 3:0 на финала на Мондиал 1998 с мощен спринт от собствената половина. След това получи слава и на Евро 2000. На клубно ниво Пти също има впечатляваща колекция от титли, спечелени при престоите му в Монако, Арсенал, Барселона и Челси. След като окачи бутонките през 2004-а, Ману се превърна в един от най-уважаваните телевизионни коментатори във Франция. По-рано този месец той бе анализатор при обявяването на финалния списък с кандидати за спечелване на „Златната топка”, като говори за тримата претенденти за отличието.

Шави, Меси и Кристиано Роналдо са тримата кандидати за спечелване на „Златната топка”. Съгласен ли си с този списък?
- При подобен род надпревари не е лесно да си обективен, но мисля, че списъкът с тримата кандидати за „Златната топка” е резонен. В момента испанците имат известно превъзходство пред останалите първенства.

Имаш ли свой фаворит сред това трио?
- Според мен всеки един от тримата заслужава да спечели „Златната топка”. Шави промени позицията на опорния халф, сега той има повече атакуващи функции. Той е жокерът на Барселона: изнася топката напред от дълбочина, организира атаки, отбелязва голове и създава положения. Колкото до Меси, той добавя магия към колективната работа на Барселона. Той е изключителен, като онези от PlayStation игрите. Като казват това, ще уточня, че Кристиано Роналдо ще получи моя глас. Бог знае колко много харесвам другите двама, но в Реал Мадрид средата е може би малко по-сложна, отколкото в Барселона, а там Роналдо може да се похвали с впечатляващи резултати. Въпреки че доминираше в Англия, той не се поколеба да изпита отново своите способности, отивайки в Мадрид. Перфектно изпълнява своите задължения, а може би е по-добър с глава, отколкото Меси. Може би португалецът има леко предимство пред аржентинеца, но все още чакам двамата да покажат своите възможности в националните си отбори, за да преценя кой е по-добър.

По време на кариерата си ти си се срещал с куп носители на „Златната топка”. Кой от тях те е впечатлил най-много?
- Харесвах Марко ван Бастен, Мишел Платини и Зинедин Зидан. Според мен един играч трябва да притежава цял списък с качества за да заслужи „Златната топка”. Едно от най-важните е да служи пример не само на, но и извън терена.
Атакуващите играчи печелят най-много гласове при подобни класации. Като играч, който е имал по-дефанзивна роля, смяташ ли, че това е несправедливо?
- Да. Играчи като Паоло Малдини, Лилиан Тюрам, Франко Барези и Марсел Десаи бяха истински гиганти в защита. Те всички бяха достатъчно добри, за да спечелят „Златната топка“. Може би трябва да има по една „Златна топка“ за всяка позиция.
Какво ви харесваше най-много в това да сте опорен халф - един неблагодарен пост?
- Това е една позиция, която е много важна и не е за егоисти. Това е основният играч в халфовата линия, през него минават всички топки, той е като на кръстопът е решава какви да са отиграванията. Ако халфовата линия не работи добре, целият отбор го усеща. Аз обожавах футболисти като Фернандо Редондо и Франк Рийкард, които играеха на същата позиция, въпреки че те бяха доста различни като стил. Щастлив съм, че имах възможност да играя срещу тях. Това си беше опасно, защото можеше да се захласнеш, докато ги гледаш и да станеш за смях.
Новият селекционер на Франция Лоран Блан опита няколко различни варианта за тази позиция, давайки шанс на Йохан Кабайе, Йоан М’Вила, Алу Диара и Максим Гоналонс. Виждаш ли някой от тези играчи като следващия Емануел Пти?
- Аз играя с левия крак, което е едно от нещата, които липсват в сегашния отбор на Франция. Сините са склонни да избират едната страна на игрището повече от другата. Кабайе подобрява своята игра в Нюкасъл и се надявам да добави още качества във Висшата лига. Той не бива да се ограничава с ролята си в защита, а напротив - трябва да се стреми да участва повече в атаките. Това ще изисква от него да има по-добра физика, тактическа яснота в действията, а също така и повече финес във техниката. В Англия отборите разиграват топката много бързо и това означава, че имаш много по-малко време за реакция.
Ти прекара 6 години в Англия и само 1 в Испания. Защо престоя ти в Примера бе най-неуспешен в сравнение с това в другите първенства?
- Аз пристигнах в Барселона в може би най-лошия възможен момент за последните 20 години. Сега се смея, като си спомня, но тогава не ми се струваше толкова смешно. По това време Барселона беше на края на една ера. Ривалдо, Гуардиола и братята Де Бур бяха фантастични играчи, но те вече „залязваха”, както и аз. Това обяснява случилото се.
Барселона имаше впечатляващия брой от 23-ма играчи в първоначалния разширен списък с кандидати за „Златната топка”. Това ли е най-добрият отбор в света?
- Те са отборът, който печели всичко. Те демонстрират по перфектен начин модерния футбол. На мнозина вече им е омръзнало да ги гледат как си подават топката, но техните играчи дадоха нов живот на термини като „пресиране на противника”, „да спечелиш обратно топката” и „притежание”. Според мен този отбор на Барселона в момента е олицетворение на най-доброто във футбола. Те са един от тези редки случаи, в които отбор успяват да издигне играта до най-високото възможно ниво, както бе Бразилия през 1970-а.
Ти си играл за Монако, Арсенал, Барселона и Челси. От кой отбор си останал с най-добри впечатления?
- 1998 година с Арсенал и националния отбор на Франция бе върхът на моята кариера. Да спечелиш 6 титли за една година е нещо наистина невероятно.
Като бивш национален състезател как бихте оценили квалификационната кампания на Франция за Евро 2012?
- Не мисля да попадам в популярния капан на патриотизма. Смятам, че в момента отборът на Лоран Блан не притежава нито умствения капацитет, нито футболните качества, за да бъде един от фаворитите на Евро 2012. Франция разполага с редица топ играчи, но нито един от тях все още не е успял да покаже своя пълен потенциал в националния отбор. Въпреки това би било много хубаво, ако успеем да се включим в групата на фаворитите. В приятелските срещи с Англия и Бразилия показахме, че сме по-добри, когато сме поставени в ролята на аутсайдери.
Какво определяш работата на твой бивш съотборник в националния отбор Лоран Блан като селекционер?
- Той прави най-доброто, което може. Справя се добре - в момента петлите са в дълга серия без загуба. Колкото до играта, смятам, че имаме право да очакваме много повече, но и Лоран Блан би казал същото нещо. След събитията в Книшна (на Мондиал 2010 – б.р.) и ужасното представяне на френския тим в ЮАР, за него беше чисто самоубийство да поеме този отбор. Треньорът трябва да е доста разтревожен от факта, че някои играчи са далеч от своята най-добра форма. Вероятно го притеснява и смяната на поколенията. Футболът все повече се превръща в спорт за индивидуалисти. Като има това предвид, мисля, че Лоран Блан върши много добра работа начело на Франция.
Виждаш ли се и ти в ролята на треньор?
- В момента имам други приоритети. За да бъдеш клубен или национален треньор, трябва да се посветиш 200% на тази работа. Към този момент не смятам да правя такива големи жертви в моя живот.