Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Евра:  Футболът бе моето бягство

Евра: Футболът бе моето бягство

05-08-2019 Оливър ХОЛТ ДЕЙЛИ МЕЙЛ

Имам 24 братя и сестри, като малък просех и крадях от магазините, но бях щастлив

Патрис Евра обяви наскоро края на своята кариера. Най-дългият му период бе в Манчестър Ю (2006-2014), записа 81 мача за националния отбор на Франция и носи екипите още на Марсала (1998-99), Монца (1999-00), Ница (2000-02), Монако (2002-06), Ювентус (2014-17), Марсилия (2017) и Уест Хем (2018). Спечели Шампионската лига и стана 5 пъти шампион на Англия с червените дяволи. Бившият ляв бек, който сега е на 38 години, даде интервю пред "Дейли мейл", в което се върна и към скандала с Луис Суарес от Ливърпул през 2011-а. Тогава уругваецът го обиди на расистка основа и бе наказан за 8 мача.

За скандала със Суарес

Получих много смъртни заплахи след скандала с Луис Суарес. Налагаше се в продължение на месеци да имам охранителна кола пред дома ми в "Олдърли Едж". 24 часа в денонощието. Не беше лесно за семейството да преживее това, но за човек като мен, който е израснал в предградията на Париж, всъщност се случи нещо напълно нормално. Дори моят брат обаче ме съветваше да внимавам.
Нямам представа дали Суарес е расист. Не познавам неговото семейство и неговото минало. В онзи ден обаче имаше обиди по мой адрес. На изслушването казах, че не искам да наказват Луис, но така или иначе той използва онази расистка дума. Не го мразя и никога не съм го ненавиждал. Когато се случи, исках да го ударя на момента, но за мен да мразя някого е невъзможно. Омразата няма място в моето сърце. Това е твърде силна дума. Дори сложих Луис Суарес в Топ 11, когато ме накараха да споделя моята идеална единайсеторка. Той просто бе най-добрият нападател тогава. Нямаше как да не призная неговия талант. Дори да не е добър като човек... А не знам дали наистина е така. С него имахме просто един епизод. Да, разбира се, не бих отишъл с него на почивка, но и не го мразя.

За проблема с расизма

Проблемът с расизма в последните години дори се задълбочи. Евра бе наказан за 7 месеца, след като удари фен на Марсилия, който го обиждаше и заплашваше неговото семейство. Челси пък изхвърли завинаги един от своите привърженици заради обиди към Рахийм Стърлинг на "Стамфорд Бридж" през декември миналата година. По този въпрос Евра си спомня: „Когато за първи път пристигнах в Англия през 2006-а, Дидие Дешан ми каза, че ще намеря много отворена страна. Хората по улиците носят жълта или червена коса, но на никого не му пука. Наистина видях много различни хора, които носеха луди облекла, но това не е проблем, защото всички се чувстват свободни. Когато обаче си футболист, не можеш да носиш руса коса. Ако го направиш, хората ще използват това, за да сеят омраза срещу теб. Без значение дали се представяш добре на терена... Проблемът е в английската игра, защото черните играчи получават обиди по стадионите, но не и по улиците, когато се разхождат. Затова аз обичам Англия. Живял съм тук много години и не мога да кажа, че хората са расисти. В Италия е същото. Когато обаче отидеш на стадиона, започват да се държат като зверове. Използват всичко срещу теб, за да имаш лош двубой. Мога ли да ги наричам расисти заради това? Не зная. Има различни начини да нараниш един футболист, но нямам представа защо трябва да говориш за неговия произход или цвят на кожата. Не мисля, че играчите трябва да поведат сами битката срещу този проблем. По-скоро зависи от лигата. Ако шефовете на футбола го допускат, някой ден наистина ще се случи нещо лошо. Отговорът не се крие в кампании от типа "Кажи не на расизма". Не искам да нося фланелка с такъв надпис. Молят ме да участвам, но аз отказвам, защото тези инициативи са фалшиви. Играчите дори не знаят за какво става въпрос. Аз се боря срещу расизма по свой начин. Може би съм луд, но това е добра лудост.

За тежкото детство

Патрис Евра има над 20 братя и сестри. Споделя, че често е виждал плъхове в апартамента си. На един матрак са спали по четирима души, а самият Евра споделя, че е правил кражби, за да оцелява: „Не харесвам да ме наричат гангстер, но правех лоши неща. Крадях храна от магазините, крадях дрехи, видеоигри, колелета и обувки. Такива неща... Молех се и просех пред магазините, за да си купя сандвич. Бях на 7 или 8 години, когато просех от хората едно евро, а те ми отговаряха, че парите не падат от небето. Имам 24 братя и сестри. Баща ми се разведе с майка ми, когато бях на 10. Взе си канапето, телевизора, дори столовете. Не беше никак леко. Но аз бях щастлив. Нямах нищо, но живеех все едно имам всичко. Още от първия ден се наслаждавах на играта. Футболът се превърна в моето бягство. Затова не харесвам бившите легенди, които се взират в колите или дрехите на играчите. Те все пак не са откраднали нищо. Напротив - заслужили са го”.
„Играл съм в Италия, където хвърляха банани и издаваха маймунски звуци – продължава Патрис. - Когато си силен отвътре, тези неща не ти оказват влияние, а те правят по-силен. В моя живот съм минал през много, затова не могат да ме наранят с маймунски звуци. Но пък мога да се вбеся, ако някой посегне на семейството ми. Вече сме 2019 година. Много е лошо, ако се примирим с дадено нещо. Можем да говорим за тероризъм и бомби и просто да ги подминаваме, защото в обществото, в което живеем, всичко се превръща в навик. Ако не кажем "стоп", аз се притеснявам да не се случи нещо наистина голямо”.

За бъдещето

Патрис Евра вече няма да е футболист, но се надява скоро да вземе треньорски лиценз. Освен това той има модна марка и тесни връзки с Манчестър Юнайтед. Близък приятел е с Пол Погба, чието бъдеще на "Олд Трафорд" е под въпрос. „Боли ме сърцето, когато говоря за Манчестър Юнайтед. Ако кажа истината, много хора ще се почувстват наранени, а аз не искам да го правя. Ще има нужда от време, за да се завърнат там, където трябва да бъдат. Бебетата на Бъзби, отборът през 1999-а и поколението от 2008-а буквално "умираха" за този клуб. Трябва да жертваш своето семейство, за да играеш в Манчестър Юнайтед, но вече не виждам хора, които го правят. Не зная и какво е бъдещето на Пол Погба. Знам само, че той се чувстваше наистина обичан в Ювентус. В Манчестър обаче не усеща същата любов. Ние винаги забравяме какво трябва да прави един играч. Неговата работа е на терена. Убийте го, ако не играе добре, но се концентрирайте върху играта. Не завиждайте заради хубавите коли и големите къщи. Бих посъветвал Пол да спре, ако омразата започне да оказва влияние на играта му. Нека не се опитва да бъде войник, а просто да каже "стоп". За мен парите никога не са били нещо важно в живота. Дори в училището, когато даваха пари за обяд, аз ги връщах на майка ми. Харесва ми да споделям нещата. Парите помагат за някои неща, но не те правят щастлив. Те няма да те излекуват. Парите не са всичко. Бях също толкова щастлив, когато нямах пари. Те обаче могат да те подлудят”.

За лошия дебют

Патрис Евра спечели ШЛ с Манчестър Ю, но моментът, който го беляза, е неговият дебют, когато бе сменен още на полувремето срещу Манчестър Сити: „Това е моментът, с който най-много се гордея. Мачът бе обеден, а аз се почувствах зле и повръщах в моята стая. Нямах куража да кажа на сър Алекс Фъргюсън, че не мога да играя. Чувствах се много зле, но бях притеснен, че мениджърът ще ме помисли за страхливец, ако откажа да играя. В един момент бях на корнера при корнер и си мислех: „Трябваше да си остана в Монте Карло, тук футболът е прекалено бърз и мощен”. В същото време сър Алекс ми крещеше на полувремето. Каза ми, че трябва да спра и да науча английския футбол. Прибрах се у дома. Моят агент дори ми се извини, че ме е довел в Юнайтед. „Трябваше да си останеш в Монако”, каза ми той. Следващите 6 месеца не бяха най-добрите, но в почивките работех здраво. Пропуснах световното първенство през 2006-а, завърнах се за лятната подготовка и започнах отново. Бях избран за най-добър играч на един турнир в Амстердам. Тогава помощникът Майк Филъм дойде и ми каза: „Добре дошъл в отбора. Сега вече наистина си играч на Манчестър Юнайтед". Това е най-гордият ми момент, а не трофеите, които съм спечелил”.