Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Добри Карамаринов: Логично е да се кандидатирам  за шеф на европейската атлетика

Добри Карамаринов: Логично е да се кандидатирам за шеф на европейската атлетика

26-04-2020 Хари ЛАТИФЯН

Спортистите ни се притесняват най-вече от липса на изява, а не от финансовото измерение на кризата

Преди точно месец президентът на родната и балканската атлетика – Добромир Карамаринов, оглави и европейската централа. Той бе назначен временно начело на федерацията, след като председателят й Свен Арне Хансен получи инсулт. В резултат българинът ще заеме поста до провеждането на общо събрание, което ще се случи следващата година. Той говори пред „Тема Спорт“ за решението да се отмени европейското първенство в Париж, както и по други важни теми, касаещи най-вече българските атлети.

Г-н Карамаринов, първо как сте, в България ли сте?
- Да, в България съм. На 15 март се прибрах и работя само с видеоконферентни връзки. Сега ситуацията е такава – сложна и всичко е през интернет, по отношение на европейската, световната и балканската асоциация. В нашата федерация все пак се виждаме.
Доста отговорности ви се събраха, особено след инцидента с шефа на европейската федерация. Как се справяте в тази обстановка?
- Вижте, специално в европейската съм втори мандат първи вицепрезидент и през първия ми се е налагало много пъти да замествам, но не и така. За съжаление Свен първо получи инсулт, след това и доста усложнения, като е трайно извън федерацията. До следващия конгрес аз ще изпълнявам длъжността на президент. След като съм се нагърбил да съм първи вицепрезидент, значи съм бил

готов и за такова нещо

макар и не по този начин. Освен че работим дълги години, той ми е и добър приятел, така че за мен случващото се с него е тежко. Другото е работа – нагърбил съм се и я върша.
Сам казахте, че сте бил готов, заемайки тази длъжност, но догодина има избори – ще се кандидатирате ли и за президент?
- Конституцията ни е такава, че първият вицепрезидент заема поста, ако той се освободи, до следващото изборно събрание. Догодина има конгрес, на който ще има избори и логичното е да се очаква да кандидатствам.
Затова ви и питам.
- Да, логично е. Но нека все пак като дойде времето, ще го обявя официално. Има много време, дори това което се случи с него, буквално ден преди това бяхме заедно в Монако на заседание на световната федерация, стояхме един до друг и на следващата вечер той получи инсулт. Така че, нека живот и здраве да има, логично е да се кандидатирам, но нека да дойде времето. Засега само казвам, че е логично.
През седмицата обявихте, че няма да има европейско първенство в Париж. Защо се стигна дотам?
- Ние се мъчихме до последно да съхраним европейското първенство. В последния месец обаче оптимизмът ни стихваше, защото виждахме каква е реалната ситуация във Франция, а и не само. Това беше логично и

нямаше как да стискаме повече.

Дори да не бяхме взели решението в четвъртък, щяхме да го направим другата седмица. Но френската държава вече бе категорична, че няма как да проведем такава масова проява. Билетите ни вървяха изключително добре, стадионът щеше да е пълен. Но само след три месеца във Франция не могат да си представят такова нещо. Дори да имахме възможност, а ние нямахме, надали щяхме да поемем такъв голям риск, който да ни върне далеч назад при инцидент.
Обмисляли ли сте вариант за друг домакин?
- В началото имаше такъв вариант, но отпадна. В ситуацията, в която се намираме, никоя държава не може в такива кратки срокове да се организира, а и няма нито една страна, която да може да поеме този риск. Стандартът за организиране на европейско е много висок и дори в нормална обстановка са малко страните, които могат да отговорят на него. Да не говорим, че икономически, нещата не стоят добре.
Какво да очакват атлетите? Тази година ще се говори ли за лека атлетика?
- Може и трябва да се говори, но под условие, че нещата се нормализират. Това е непредвидима ситуация. Виждам, че някои страни правят крачки към нормализиране, което е чудесно. Ако животът се нормализира, искам да дам кураж на българските атлети, защото имаме амбицията

да си направим целия календар

естествено с променени дати. Освен това, балканската асоциация също мислим да направим пълния си календар, отложен във времето. Едно балканско първенство не може да се равнява с европейско, по-лесно се организира. Всички турнири мислим да ги проведем. Има и още една европейска проява, която засега не е променяна – европейското първенство по крос кънтри, което е в Дъблин, в началото на декември.
Себастиан Коу каза, че не иска лека атлетика пред празни трибуни. Ще има ли такива състезания все пак?
- Атлетиката пред празни трибуни е нонсенс, не е редно и не е истинска атлетика. Но докато европейското първенство е на пълен стадион, то балканските прояви са с по-малък интерес. Балканиадата за мъже и жени е на стадиона на Клуж, който е за 50 хиляди зрители. Ако я направим в края на август, на това място, публика от 5-6 хиляди, което е нормално за такъв турнир, може да се позиционира на достатъчно голямо разстояние, за да отговаря на изискванията.
В този ред на мисли, какво ще представляват турнирите от Диамантената лига? В Осло решиха състезание в рамките на един час с друг формат…
- Каквото и да стане, нищо няма да е същото. Поне някои от състезанията ще се проведат, с разредена публика, с по-малко дисциплини, но ще се запазят. Форматът на Диамантената лига

няма как да остане същият

защото вече доста състезания се отмениха. Осло е нещо различно, но е много смело и заслужава адмирации. То ще бъде малко бутиково, но е добре, че се прави. Надявам се, че ще се проведат повечето надпревари, без значение дали с повече публика или по-малко. Важно е атлетите да устискат и да покажат воля и характер, защото следващата година ще им бъде много наситена.
Предполагам поддържате контакт с нашите атлети. Имат ли те притеснения, най-вече от финансов аспект, защото повечето от тях нямат големи спонсори, които да ги подкрепят сега, по време на изолацията?
- Към момента това не стои на дневен ред пред тях. Те нямат притеснения от това естество. По-скоро става въпрос за липсата на изява. Те няма къде да се състезават. Ако всички знаем, че на 15 май животът се подновява, добре, но това е под въпрос. И това надделява като притеснение. В контакт съм с водещите ни атлети, но не това е приоритетна тема за тях в момента.
Тоест – притеснява ги най-вече липсата на изява и възможност да трупат резултати за класиране на Игрите в Токио?
- Точно така. И знаете, че спортният живот на един атлет, все пак е лимитиран в годините. И когато една година ти изчезне, това не може да не те разтревожи и да не те ядосва. Това надделява и с него трябва да се преборят.
В този ред на мисли, притеснявате ли се от броя на спечелените ни квоти за олимпиадата, ако изобщо се проведат Игрите?
- Да, промъква се и такава новина, но дано не се случи, защото тогава вече наистина ще бъде много тежко. Ако всичко е наред, бройката сега е малка, но не идва от слаби резултати, а от новата система. Защото вдигнахме значително нормативите, а другите квоти ще се раздават по ранглиста. МОК е стриктен към общата бройка на спортистите. В олимпийското движение има разрастване и по харта не могат да участват повече от 10 хиляди спортисти, от които 2 хиляди са лекоатлети. Ако нормативите са по-приемливи, тогава може да се вдигне тази бройка, което няма как да се допусне. Затова нормативите са по-високи и с наближаване на олимпиадата, по ранглиста ще влязат още спортисти. Тогава и българските атлети ще стигнат тази бройка, която беше в последните 1-2 олимпиади. Новата система е такава, че ще излязат още наши спортисти. Да кажем един Тихомир (Иванов), който няма резултат, но ще влезе със сигурност по ранглиста.