Димитър Пенев: Благодарение на ЦСКА постигнах всички успехи

Вярвам, че скоро ще има яснота около треньорите, каза Пената

Почетният президент на ЦСКА Димитър Пенев бе награден със собствена витрина в музея на спортната слава на клуба. В нея са изложени много от отличията на извелия ни до четвъртото място на световното през 1994 в САЩ треньор. Пенев получи и нова награда от Венци Живков, която също предостави на клубния музей. Ето какво каза той след церемонията, на която присъстваха съсобственика Димитър Борисов, старши треньора Милен Радуканов, както и капитана на армейците Тодор Янчев:


Г-н Пенев какво ви накара да дарите трофеите си на музея на ЦСКА?
- Единият от поводите, който ме накара да даря отличията си на музея на ЦСКА датира може би от 1963 година. Тогава бях в казармата за седем-осем месеца и го реших. Другият повод е, че бях обещал на родителите си, че това което съм постигнал и спечелил с ЦСКА, и националния отбор някой ден ще остане тук в музея. Няколко пъти имах предложение от националния музей да им предоставя наградите ми и те да ги изложат, но аз не се съгласих. Казах им, че ще поделим отличията между двата музея. Вкъщи все още имам десетки добри сувенири. Най-вероятно някой ще отидат там, а други ще допълнят селекцията тук. Ако бате Сашо (б.а. – Сашо Манов) и ръководството разрешат ще бъде отворена още една витрина и там ще бъдат изложени другата част от сувенирите.

Имаше ли отличие, с което ви беше трудно да се разделите? Видяхме във витрината и бронзовия медал от САЩ 94.
- Нямам друго, с което да се разделя. Важното е да съм жив и здрав. Иначе аз целият съм тук на Армията. Та за сувенирите ли да съжалявам. Благодарение на основите, които съм поставил като професионален футболист в ЦСКА съм постигнал тези успехи и съм дал каквото мога и на национално ниво. Това най-вече ме е карало да давам най-доброто от себе си в клубните отбори Локомотив и ЦСКА. Пенев винаги се е старал да бъде на ниво в тренировките и в мачовете. Някой от вас сигурно знаят, че имам доста интересна статистика като футболист погледнато от спортно-техническо естество. Изиграл съм 90 срещи за националния отбор и над 400 на клубно ниво. Разбира се тук прибавям и тези мачове, които са били за купата на страната и в приятелски срещи. Ако направим сравнение с Пеле и Марадона, които сумирано имат около 1000 мача, говоря от деца до мъже. Моята статистика отива към такава цифра. Не мога да кажа колко точно са, но ако тръгнем да ги вадим тези срещи поне до 800 ще стигнем. Няма как да не се съгласите, че това е един пример за младото поколение. Те трябва да се мобилизират и да играят много по-добре и на клубно, и на национално ниво. Не желая да критикувам ЦСКА, защото вярвам, че ще има яснота около треньорите и останалите легенди на клуба. Нека сега минат изборите и да има по-добър поглед към спорта от страна и на президента, и на премиера. Не говоря само за футбола, а като цяло за спорта в България. Надявам се, че ще има по-добро отношение от тяхна страна, защото средства и пари ще се намерят. Трябва обаче отношението към спортистите да бъде по-добро. Благодаря за отношението на ръководството на ЦСКА към мен, благодаря и на вас. Пожелавам всички да сме живи и здрави още дълги години.

Има ли носталгия и тъга, че скоро подобен футболист и треньор с кът като вашия няма да има?
- Пожелавам на младите да играят по-добре и да постигнат много успехи. Вероятно някой ден ще се появи и конкуренцията. Тогава ще можем да направим сравнение. Трябва да питаме някой от миналото, защото много често се случва да се изговорят много приказки, в които добавят или измислят някой неща. Може обаче и да е случайно. Не бива да се говорят такива неща. От друга страна младите трябва да знаят, че винаги трябва да дават 100 процента от себе си. Винаги съм казвал,че във водещите клубове има футболисти, които в един сезон правят пет добри и десет слаби мача. Тези играчи трябва да се замислят и да си дадат сметка дали заслужават да играят в този отбор. Смятам, че когато това се случи нивото на футбола ни ще се вдигне. Всички говорят, че няма условия, но трябва да погледнем реално, че и младите не искат толкова много да се напрягат и да бъдат постоянни в тренировките. Не трябва да разчитат само на родителите си да платят и те да станат състезатели. Моето мнение е, че трябва да има много бягане и умения, преди това да стане. Разбира се, те трябва да са редовни в спорта и в спортния си живот. За другите странични неща всеки сам за себе си решава и да си прави сметка, дали може да издържи. Много често се казва, той не спазва режима, онзи ходи там, но и те са нормални хора. Всеки трябва да си прави преценка, когато ходи на спортните площадки и на стадиона. Не трябва да забравят професията си. Все пак винаги имат договори, нали след като вече не са юноши сключват професионални договори. Донякъде самия контракт контролира играча, но има и самоконтрол. Тогава те трябва да подходят отговорно. Учудвам се от някой спортисти. Не говоря само за футболисти, а като цяло. Все още се ослушват и не влизат в правия път, в който трябва да влязат, за да подобрим игрите си и да подобрим резултатите си. Мисля, че това ще помогне на страната ни, за да тръгнем нагоре. Трябва правителството независимо кой е на власт, дали Бойко Борисов или някой друг да отворят нова широка страница за спорта. Смятам, че всички имат интерес към това.