Димитър Димитров: За Литекс най-големия съперник е Левски

Димитър Димитров е един от треньорите, които са водили Левски и Литекс и знае много за обстановката в двата клуба преди мача помежду им. Херо, който в момента е наставник на Ал Кадисия в Саудитска Арабия бе потърсен и по повод на нападките на съдията Антон Генов към него, Вили Вуцов и Миодраг Йешич. Тримата бяха дадени от рефера като примери за истерично държание край тъчнилията.


Какво се случва в двата клуба в седмицата преди дербито?
-Винаги има напрежение. В Левски само вечното дерби има по-особена тръпка, Литекс е едно стъпало надолу, а останалите клубове са съвсем рутинни като нагласа. Докато за Ловеч не е така.
Защото Гриша Ганчев мрази повече Левски ли?
-Той никога не е криел симпатиите си към ЦСКА, но поне докато аз бях в Ловеч отбора е искал еднакво да победи и двата столични гранда. Така е навсякъде в провинцията, да победиш Левски или ЦСКА е преди всичко за авторитет и самочувствие.
Като треньор на Литекс ти имаше неприятна случка с тогавашния президент на Левски Томас Лафчис, защо ти изгърмяха бушоните?
-Винаги ще си признавам, че това бе глупава постъпка от моя страна. Осъзнах грешката и намерих сили да се извиня на Лафчис. Казах му “сори, така и така стана, за което съжалявам”. Стиснахме си ръцете и сега отношенията ни са съвсем нормални. Една от слабостите ми е, че изпушвам понякога и никога не съм го криел. Стремя се да не допускам повече такива неща, но когато емоциите вземат връх, се получават и такива ситуации.
После пък като треньор на Левски забърка допингскандал след един мач срещу Литекс, как така все ти беше в центъра на вниманието?
-Пак простотии, пак нерви... Настина тогава се получаваха някои неща, че все едни и същи футболисти на Литекс отиваха на допингпроби след мач. Но аз пак се изпуснах, а трябваше да покажа повече уважение към клуба, в който съм работил и дето се вика съм ял бял хляб. Аз в прав текст не казах нищо, но думите ми се преиначиха, всеки си ги тълкуваше както намери за добре и тотално си развалих отношенията с някои хора от Ловеч. Съжалявам. Важното е човек да осъзнае грешката си и да се извини. Някои хора обаче си остават злопаметни. В момента отношенията ми с определени хора от Ловеч си остават добри, с други – не съвсем, докато с всички в Левски съм окей.
Доколко треньорският фактор е определящ за мача между двата отбора?
-По принцип най-трудно в един отбор е да се изгради стил. Иска се много дълго време. Сигурно има магьосници, които за три-четири месеца променят коренно физиономията на даден отбор, но аз още не съм ги виждал. По принцип 70 процента от цялостния продукт зависи от потенциала на футболистите и останалите са от треньора. А когато в отбора няма качество, става обратното, приноса на треньора става по-голям. Когато двата съперника имат изравнен потенциал, от изключително значение е какво ще направят в случая колегите Ангел Червенков и Георги Иванов. Не трябва да се допуска футболистите да развалят тактическа дисциплина, въпреки че мачовете са изнервени и невинаги тактическите идеи успявят. Сега съм на много километри, но от това, което чета в медиите се усеща напрежение и в двата лагера.
Явно си чел и какво каза за теб Антон Генов?
-Да, видях във вашия вестник, че съм пример за истерично държание. Не е той човека, който ще ми дава оценки. За него много хора говорят, че е най-корумпирания съдия, нали? Аз в живота съм различен, отстъпчив и дори мекушав човек. А на терена се паля, само когато има несправедливост. Генов на един мач в Бургас даде дузпа срещу нас, но ние спечелихме мача. Нямаше никаква дузпа, протестирах и бях изгонен от пейката. След време го засекох в едно кафене и съвсем човешки го попитах за оная дузпа и той ми каза, че по-скоро е нямало дузпа. Не по-скоро, изобщо нямаше, липсваше какъвто и да е допир между футболистите. Такива са съдиите. Преди един мач Локо Пловдив – ЦСКА на техническата конференция реферът, който е международен и е от Северна България казал на помощника ми аз да не скачам, а той щял да се реваншира. Така значи, сега ще ми отреже главата, а друг път да ми помага, а на съперника да отреже главата. Познайте какво стана, изгони ме от пейката. Ето такива са българските съдии. Техен началник трябва да е неопетнен човек и да ги вкара в пътя. От един частен разговор с Димо Момиров ме изкараха Ван Дер Любе. Казах му, че всички рефери трябва да се вкарат в една яма и да им се драсне клечката. Това беше метафора, аз не съм убиец. Вижте, Генов е добър съдия, сигурен съм в това. Но е изцапан и обвързан към силните. Един път е с Чорни, после с Жоро Илиев, след това с Гриша Ганчев, мине към Васил Божков и така прескача. На моя отбор може да са ми помагали, но не съм го искал аз. С леки прекъсвания общо взето от две години и половина съм извън България и досега не само не съм гонен от пейката, а дори не съм предупреждаван. Дали аз съм истеричния? Невинаги преценките са ми точни, но не мога да търпя гавра с отбора, който водя. Нали и от тук чета какво става след всеки кръг в България. Илиан Илиев е прав, че футбола ще спечели, ако Генов спре да свири.