Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Гълъбинов: Най-лошото  бе, че Любо напусна

Гълъбинов: Най-лошото бе, че Любо напусна

13-11-2017 Тема спорт

Една от мечтите ми е да играя на голям форум с България


Нападателят на Дженоа и националния ни отбор Андрей Гълъбинов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. В общо 244 мача в кариерата си той е вкарал 74 гола, два от които и за националния отбор на България. Първият му за Дженоа бе във вратата на Буфон срещу Ювентус, макар и от дузпа.

Андрей, играеш първи сезон от кариерата си в Серия А. Как се чувстваш в елита на италианския футбол?
- Комфортно. Доста време ми отне, докато стигна до елита на италианския футбол, но съм щастлив, че успях да го направя.
Какво е чувството първият твой гол в елита да е точно срещу великия Джанлуиджи Буфон?
- Чувството е невероятно. Особено да вкараш първи гол за твоя нов отбор пред собствена публика срещу Ювентус и легенда като Джиджи Буфон. Бях много щастлив. За жалост загубихме мача (б.а. - 2:4).
Предполагам си видял, че той пусна и снимка в социалните мрежи как парира твой удар…
- Да, казаха ми. С него малко си говорихме за мача. Коментарът там беше относно новата технология в Италия, която не се понрави много на Буфон.
Има ли шанс някой да спре Ювентус този сезон? Интер и Наполи сякаш започнаха с грешките…
- Ние играхме и срещу трите отбора досега. Според мен най-силният отбор в момента като игра е Наполи. Но Ювентус има славата, че накрая успява да победи всички.
Как върви Дженоа?
- В момента не преживяваме много хубав период. Липсват резултати. Играта я има, но както казват – във футбола най-важни са точките и победите. Засега те липсват, но според мен с течение на времето ще дойдат и резултатите.
В ход е смяна на треньора. С какви чувства се разделяш с хърватина Иван Юрич?
- Смесени чувства. В първите два мача ме пусна да играя като титуляр, защото Джанлука Лападула имаше проблем и аз си извоювах място в състава. В третия мач, точно след гола срещу Буфон и хубава изява срещу Ювентус, незнайно защо попаднах на скамейката. Не в един двубой ме е оставял резерва. Така че, ако съм честен, чувствата са смесени.
Кой според теб е №1 сред нападателите в Калчото?
- Интересен въпрос. След Игуаин и Дибала човекът, на когото не му се дава толкова много кредит в момента, е Мауро Икарди.
Започнал си в школата на ЦСКА. Фен ли си на червените?
- Честно казано, не следя много българския футбол. Гледам най-вече класирането и говоря с момчетата, когато се събираме в националния отбор. Бях много малък, когато бях в школата на ЦСКА. Имам бегли спомени. Като всяко дете трябваше да избирам между Левски и ЦСКА. На мен ми беше по-удобно да ме запишат в школата на ЦСКА и там започнах.
На мачовете на кой отбор повече обичаше да ходиш – на футболния или волейболния ЦСКА?
- Повече съм гледал волейбол на живо. Ходих на всички мачове на баща ми. Дори и когато бе треньор на националния отбор. Може би съм бил на един мач на футболния отбор на ЦСКА. Ако паметта не ме лъже, беше с Галатасарай. Бяха ни избрали да подаваме топките на футболистите. Тогава Хакан Шукур беше централен нападател на Галатасарай. Това е може би най-силният ми спомен от присъствието ми в ЦСКА.
Почти всяко дете мечтае да играе централен нападател. Така ли беше и при теб? Винаги ли си бил „деветка“?
- Винаги е била тази моя мечта, но като малък започнах като халф в ЦСКА. Две години играх на всяка една позиция в халфовата линия.
Дебютният ти гол за България беше срещу Канада в контрола в Австрия. После вкара и на Малта, но това беше един много злополучен мач. Стигна се и до раздяла с Любо Пенев. Кажи нещо за тази ситуация…
- Да вкараш гол при втората ти повиквателна за националния отбор е много хубаво чувство. Но вторият гол, който вкарах срещу Малта, донякъде бе без значение, защото 1:1 беше като загуба. Най-лошото беше раздялата с Любо Пенев. Аз наистина се чувствах много добре с него. Играх във всеки един мач. Според мен имаше хармония между играчите. Показвахме хубав футбол. Но за жалост при треньорите е така – когато няма резултати, те са хората, които отговарят за целия отбор и носят последствията. След този мач най-лошото нещо бе, че Любо Пенев напусна.
Националният отбор е дълго време отворена рана за българския фен. Ще се класираме ли някога за голямо първенство?
- Бих си го пожелал, защото това е една от моите мечти – да играя на голям форум с България, на европейско или световно първенство. За съжаление в тези квалификации попаднахме в убийствена група с Франция, Швеция и Холандия. Дори успяхме да победим Холандия и Швеция вкъщи и имаме само една загуба у дома в тези квалификации. Мисля, че е крачка напред. Надявам се на предстоящите квалификации за европейското първенство да покажем играта, която демонстрираме в момента. Ако не сбъркаме вкъщи, всичко е възможно.
На кой централен нападател се възхищаваш най-много?
- Обичам да копирам всичко от всеки един централен нападател. Но нападатели, които играят с подобен на моя стил, са Ибрахимович, Дрогба, Хари Кейн, Икарди.
Освен с Петър Хубчев и Любо Пенев от „златния“ отбор на България познаваш ли се по-близо с някой друг? Имаш ли любимец от тази генерация?
- По-близо се познаваме с президента Боби Михайлов и с Данчо Лечков, които почти винаги са с нас, когато има сбор.
Лесно ли се работи с този „директен тип“ Лечков?
- Да, наистина е директен. Може би съм имал само един разговор с него.