Георги Чиликов: Тепърва ще вдигаме нивото в Черноморец

Присъствам на много мачове на „Герена”, миналата година бях на поне 5-6, признава бившият нападател

Георги Чиликов започна футболната си кариера в Черноморец Бургас. Оттам той премина в градския съперник Нефтохимик, след което заигра за Левски, а накрая завърши в ЦСКА. Преди трансфера в червените бе играч и на португалския Насионал. Сега, след тази богата кариера като футболист, Чиликов отново е в родния Черноморец като помощник-треньор на Димитър Димитров – Херо. Ето какво каза бившият нападател пред „Тема Спорт” за акулите, Левски, националния отбор и още други интересни теми:


Георги, можеш ли да ни кажеш каква е разликата между това да си футболист и треньор?
- Разликата е огромна. Приемам отговорно и съвестно позицията си като треньор. За мен е щастие да се уча от специалист като Димитър Димитров – Херо. Обстановката е добра. Не бързам да правя някакви нови решения. Концентрирал съм се изцяло върху работата си в момента. Навлизам във всякакви детайли, за да помагам. Приятел съм с всички футболисти до един. Давам 100 процента от себе си. Това искам и от футболистите. Който тренира е ОК, който не, става „враг”.
Има ли промяна в Черноморец от идването ти насам?
- Когато дойдох не видях клуба в добро състояние. Имаше пропуски. Друго е да гледаш нещата отстрани, да не си част от играчите. Положението беше зле. Сега съм задоволен на 90 процента от ситуацията в клуба. Събрали сме се добър треньорски екип. Има повече уважение и доверие от всички хора. Ясно е, че не разполагаме със супер футболисти. Може да се иска повече. Търсим и други, които да вдигнат нивото. Някои от играчите са изостанали, дали заради контузии или някакви други причини.
Идва мач с Левски. Клуб, който много добре познаваш. Какви са ти очакванията?
- Приемам го като един мач от първенството. Черноморец ми е роден клуб. Четири години от живота си съм изкарал в Левски. Дали са ми много и там. В добри отношения съм с хората от „Герена”. Уважавам всички там, но това няма да ми попречи да съм им противник за 90 минути в неделя. Всички искаме да победим.
Поддържаш ли контакти с някой от хората в Левски?
- Присъствам на много мачове на „Герена”. Миналата година бях на поне 5-6 срещи. Поддържам връзка с президента на клуба, с директора, вчера (б.а. – в събота) се видяхме с Христо Йовов по партийна линия. От другите, които познавам май остана само Божката Митрев.
Какво ти е мнението за сегашното положение в Левски?
- Много неща ми харесват, други не, но не искам да коментирам. Има футболисти, които имат място в отбора, а други все още не са показали достатъчно качества. Най-важното е да се намери синхрон между самите тях.
Ти си най-скъпият трансфер за Левски в историята (б.а. 2,5 милиона лева). Какво ти е мнението за трансферните политики на българските клубове в момента?
- Трансферната политика е свързана с финанси. Излишно е да говоря за моето преминаване в Левски. Имали са парите, решили са да ги дадат. Това не ме интересува, зависело е от други хора. Нямах участие в тази част от сделката. Естествено цената ми се изтъкваше, когато не вкарвах голове. Сега приемам това много по-спокойно. Осъзнал съм, че най-важното е да се концентрираш на терена и да работиш здраво за развитието си.
Как се справят чужденците в Черноморец?
- Разполагаме с играчи на възраст до 25-26 години. Такива трябва да продължаваме да търсим. За момента съм доволен. Може да вземем още един-двама подобни футболисти. Нужни са играчи, които да подлежат на развитие, за да си вдигнат и цената на пазара. На някои им липсва игрова практика и трябва да свикнат с методите тук. Чужденците се взимат, за да играят редовно, иначе няма смисъл. Имаме някои по-опитни футболисти като Кишишев, които помагат. Против съм да се привличат чужденци, които са на над 30 години. Щом на тази възраст идват да играят в нашето първенство, значи са грубо казано приключили.
Какво мислиш за случващото се в националния отбор?
- Случва се това, че има изтървани поколения. Трябва да се работи по клубовете, за да може да има резултати в националния тим. Той е огледало на отборите в България. Тук ще се стараем за развитието на Терзиев. В другите тимове трябва да работят за бъдещето на други играчи. Няма големи мачове, от които футболистите да се учат. Не може да искаме да бием Украйна. Виждаме къде и как играят Динамо Киев и Шахтьор Донецк и къде сме ние. След 10 срещи с по-голям натиск и напрежение, на единадесетата вече ще има разлика. На нашите играчи им липсва практиката в такива сблъсъци.