Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Георги Денев: Срамно е, че не ме избраха за Футболист на годината

Георги Денев: Срамно е, че не ме избраха за Футболист на годината

21-04-2020 Виктор ГЕЦОВ

Именитият нападател на ЦСКА Георги Денев навърши 70 г. в събота, 18 април, и по този повод даде интервю за „Тема Спорт“. Той говори основно за годините на терена и актуалната ситуация около клуба.

Г-н Денев, как сте, в какво здраве ви намираме навръх 70-годишнината?
- Стоим си вкъщи със семейството. Не може да се излиза, което е много неприятно, но... Дано отмине по-бързо тази ситуация. Вече и не ходя на мачове, преди няколко години получих инсулт и докторите не ми разрешават да съм на стадиона.
Популярният спортен журналист Георги Атанасов ви описва като „червен гладиатор с атомен заряд в краката”. Съгласен ли сте с подобна оценка на играта ви?
- Не че съм скромен човек, но по-добре хората да говорят за теб, отколкото да се хвалиш сам. Може и да има истина в това, което е казал.
Комитата, Кучето - харесвахте ли прякорите си?
- Как да не ги харесваш. Комитата идва по бащина линия, а Кучето ми казваха, защото съм бил

много зъл на терена

В живота съм много добър, но всичко забравях, като излизах на терена.
Известен сте с енергичната си игра. Имахте ли специален метод на подготовка, или ви беше вродено?
- То си е ген. Не са ме долюбвали особено, но винаги съм играл със сърце. Това ми беше в кръвта. Много обичам да тичам, да се раздавам, отвътре ми идваше.
С кого се разбирахте най-добре?
- С Петър Жеков. Златен, добър човек. С него най-много се разбирахме на терена.
И двамата сте създавали доста проблеми на защитниците на Левски...
- Имаха страх от мен, години наред се усещаше. Имаха добри защитници като Ивков, Жечев, но и ние в ЦСКА бяхме доста добри. Нали знаете какво казват – футболът е проста игра за тези, които мислят.
Кой ви е най-паметният мач за ЦСКА? Елиминирането на Аякс или пък победният гол срещу Байерн?
- На първо място за мен е, като елиминирахме Аякс, бяха пълни със звезди, само Кройф вече го нямаше в тима. Радостта беше страхотна, нещо немислимо. Подобни неща никой друг български клуб не успя да постигне и едва ли ще успее някога. На второ място са ми мачовете с Левски, често им вкарвах, включително на рождения си ден (през 1975 г.). И на трето място – турнирът в Майорка, който спечелихме с ЦСКА, а мен ме избраха за играч номер едно на надпреварата (1970 г.).
Как се проучваха съперниците в евротурнирите тогава?
- За Аякс, доколкото си спомням, беше изпращан човек на място в Амстердам. Основно с гледане на живо и записки се събираше информация, имаше по един командирован човек за тази задача.
Милан Милянич ви иска в Реал Мадрид, а Бекенбауер в Байерн, със сигурност съжалявате, че не се е стигнало до трансфер...
- Съжалявам много, разбира се. Ако знаех, че така ще се отнесат с мен и ще ме „пенсионират“ рано от ЦСКА,

нямаше и да
помисля
да се върна

в България. Но не знаеш какво ще се случи. А и тогава беше много трудно да те пуснат да играеш в чужбина. Комунистическият строй не ни даваше да излизаме и искам, не искам, по задължение си останах тук. Все пак съм щастлив, че после бях един от първите, които излязоха в чужбина – в гръцкия Етникос, с договор и всичко, както си му е редът.
Какво беше нивото на футбола в Гърция, а и в Кипър, където завършвате кариерата си?
- В Кипър ние ги учехме да играят, имаше много български треньори и играчи. В Гърция пък си беше професионално, добър футбол, имаха си стил на игра. Парите в Гърция бяха по-добри, докато в Кипър бяха още аматьори и не плащаха толкова.
С кого сте си разменяли фланелката, чия цените най-много?
- С Нетцер, Бекенбауер, имам доста, пазя си всичко. Трябва да ги извадя и да ги покажа на хората. Да показвам какъв играч съм бил и срещу кого съм излизал (смее се).
В един момент сте напът да преминете в Левски, след като става ясно, че няма да останете в ЦСКА. Тогава бившият шеф на международния отдел на ЦСКА се хвърля пред колата ви с думите: „Кралю, не ни оставяй“. Съжалявате ли, че бяхте тръгнали към Левски?
- Илия Илиев покрай тази история стана известен. Преди това мисля, че беше полицай. Много има да ме черпи, че го направих известен. Иначе

не съжалявам за Левски

Аз така го разбирам живота – като не си желан в един колектив, защо да не опиташ в друг? В годините след това доста футболисти бяха в двата клуба. На Запад как си сменят отборите постоянно? Но комунистическият строй тогава много пречеше и не позволиха такъв трансфер. След това отидох в Гърция. Но така е било писано. Якимов го освободиха от ЦСКА на 28 години. Мен на 29. В ЦСКА никой не можеше да се задържа след 30-ата си година. Смяна, смяна, смяна - такива бяха навиците тогава.

Вероятно сред разочарованията ви е, че така и не ви избират за Футболист на годината?
- Това е срамна работа, как да не се ядосваш. През 73-а и 74-а играех много силно. Бях сред най-добрите в квалификациите за световното, вкарвах голове. Хората, като ме срещаха, казваха, че аз и Бонев сме класирали България на мондиала. С ЦСКА пък отстранихме Аякс. Обаче направиха Кирил Ивков номер едно. Аз на него не му се сърдя, но тогава много неща се решаваха от журналистите левскари.
Какво е мнението ви за представянето на ЦСКА този сезон?
- Няма как да се постави висока оценка, все пак сме четвърти. Преди да спрат мачовете, като че ли се усети да има някакво подобрение. След това прекъсване ще видим какво ще се случи. Нивото на футбола ще падне вероятно по цял свят. Но такъв е животът, нямаше как да го предвидим.
Кой смятате, че трябва да е треньор на тима?
- Не искам да се меся, но по принцип винаги съм държал да е българин. И това го казвам, защото знам колко е трудно да си чужд човек. Чужденецът дава всичко, което може, но на него се гледа с по-друго око. Местните играчи пък често не могат да го възприемат като достатъчен авторитет. Затова моето мнение е, че

ЦСКА винаги трябва
да е воден от българин

а и по принцип нашите водещи клубове. Имаме добри треньори, но ръководителите нямат никакъв подход към тях. Махат ги по повод и без повод, може да те уволнят след два-три по-слаби мача. Какво е това нещо?! Няма как само да биеш, дай малко време. Но тук нямаме търпение.
Кой отбор ви е най-приятно да гледате?
- Реал Мадрид, те отдавна са ми любимци. И Ливърпул играе силно, но нямам същата тръпка. Аз съм привърженик на испанския футбол, по-техничен е и ми допада повече.
Какво се случва със сина ви Георги, преди време тренираше в ЦСКА?
- Той се контузи, поуплаши се и вече не иска да тренира. Карах го до едно време да продължи, но отказваше. Както си реши в крайна сметка.
Какво ще кажете за финал?
- Искам да пожелая на целия народ много здраве и щастие. Нека по-бързо да отмине този вирус, че и на мен ми писна да съм всеки ден у нас. Да се оправим бързо и да бъдем по-добри и сполучливи в живота.