Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Виали: Красотата на футбола  ще ни върне към живота

Виали: Красотата на футбола ще ни върне към живота

16-04-2020 Маурицио КРОЗЕТИ, La Repubblica

Не искам служебна титла за Ювентус, признава бившият нападател

Бившият италиански национал Джанлука Виали даде интервю пред в. „Ла Република“, в което обяви, че се е преборил с рака на панкреаса. 55-годишният славен ветеран, който игра за Ювентус, Сампдория и Челси, е преминал два цикъла на лечение, описвайки диагнозата не като битка, а пътешествие. Но дори във време на мрак и страх гласът му звучи все така красиво, докато се смее и разказва за живота си. По телефона чуваме и неговите малки момичета. В момента Виали е в Лондон, но не крие, че би искал да е близо до хората в страдащата си родина.

Джанлука, за вас въпросът „Как сте?“ изведнъж доби съвсем друг смисъл...
- Така е, добре съм. През декември завърших 17-месечна химиотерапия. Първо един цикъл от осем месеца и друг от девет. Беше трудно дори за някой корав човек като мен! Не само психически, но и физически. Тестовете сега показват, че съм здрав. Няма следа от болестта. Щастлив съм, въпреки че още не смея да го казвам на висок глас.
Какво означава завръщането на здравето за вас?
- Означава отново да се видя в огледалото, косата ми да расте и вече да не се налага да си рисувам веждите с молив. Точно в този момент може да звучи странно, но се чувствам почти късметлия в сравнение с много други хора.
Вашата Ломбардия сега е тежко ранена и заради коронавируса...
- Изпитвам

голямо чувство за вина

че сега не съм там, но беше невъзможно да си го позволя. Сега мисля най-вече за онези, които бяха докарани в болница и останаха да умрат сами. За техните близки, които бяха заключени у дома и не можаха да ги погребат подобаващо. Ужасно е! Това е екстремно изпитание и мъка. Тази криза ще остави огромни белези на страната – емоционални, морални и икономически. За всеки животът ще се промени, а за мнозина това вече е факт.
Как един човек се бори със страха от смъртта?
- Мислиш си за своите мечти и желания. Концентрираш се върху това, което наистина обичаш и колко много искаш всяко нещо да се върне в живота ти. Няма нужда да се чувстваш егоист и да позволяваш на мозъка да тръгва в друга посока.
Много хора говорят за битка, дори за война...
- В моя случай това не беше битка, а пътешествие. С най-голямо удоволствие бих пропуснал възможността да се разболея от рак, но се случи. Затова се опитвам да се възползвам максимално и да се превърна в този, който съм.
Сякаш световната пандемия с коронавируса също ни накара да търсим нови места вътре в самите нас?
- Това е огромно предизвикателство, но не и безполезно. В невероятната тишина, която ни заобикаля, се усеща почти дзен атмосфера (дълбока хармония). Сякаш сме в друг свят, може

да чуем пеенето на птиците

дори в мегаполис като Лондон. Прекарваме повече време с хората, които обичаме. Чета много, говоря с приятели и се уча да пиша на компютър с 10 пръсти.
Какво означава за милиони хора да се откажат от спорта в момента?
- Ще разберем, когато всичко това започне отново. Красотата на спорта, емоциите и спомените ще ни помогнат да се върнем обратно към живота, да бъдем отново живи в пълна степен. Ще бъде невероятно красиво, но трябва да оставим повече място за солидарността и да я разширим още повече. Да не вдигаме по-високи огради, а да слагаме по-дълги маси. Клубовете нека станат платформи за социално развитие и споделено място, от което да тръгнем всички отново.
Ако изключим естетиката, не мислите ли, че пренебрегвахме твърде дълго време значението на нашите тела?
- Да, така е. Искам прословутата фраза „здравето е най-важно“ наистина да стане централна. Да не приемаме повече никакви съкращения в здравната сфера. Искам повече да не се рушат мостове по градовете, сигурността на хората да стане приоритет. Да се разбунтуваме срещу мръсния въздух, който ни убива.
Научихме се и да уважаваме повече здравните служители. Вие със сигурност сте го направили отдавна заради вашата диагноза?
- Те са професиите на истинска съпричастност. Лекарите

влизат в главите и душите на страдащите

стават част от техните проблеми, защото са много щедри хора. Надарени са с невероятна физическа и психическа сила. Не бива да го забравяме, когато кризата приключи.
Между Юве и ШЛ сега се появи дори още една пречка - вирусът. Вашите ръце ли ще останат последните, които са вдигали трофея с екипа на бианконерите?
- Надявам се да не е така. По мое време беше още по-трудно да докараш европейската титла у дома. Първо трябваше да спечелим скудетото, за да получим билет за ШЛ.
Говорите, все едно са минали 10 минути, а не 24 години?
- Бяхме млади, това прави всичко по-хубаво. Но тръпката още си е същата, не се е променило нищо. Изпитваш световъртеж от нещо фантастично, което никога не избледнява.
Представете си, че бяхте сега играч на Юве. Щяхте ли да приемете служебна титла, ако сезонът не бъде доигран?
- Не, не и след всичко, което се случи. Ако сезонът може да бъде довършен, това ще е супер. В противен случай изобщо не трябва да се обявява шампион.
В момента италианските клубове изглеждат разединени относно рестарта на кампанията?
- Сега е времето да забравим за личните интереси и егоизма, макар че и президентите ги разбирам. Те са изправени пред голяма и невиждана криза. Някой със сигурност ще загуби. Но сега

не бива да бързаме

това ще бъде голяма грешка. Нека оставим експертите да кажат кога ще бъде възможно да се играят отново мачове. Аз съм първият, който иска да гледа футбол, но сега се изисква акт на колективна отговорност, която минава извън пределите на системата.
Система, която се пречупваше още преди пандемията...
- За съжаление италианският футбол не показва голяма способност да поема ударите. Ще е необходимо нещо повече, но дори аз съм наясно, че този път ще бъде много трудно да се поддържат сметките.
Една от мерките е намаляване на заплатите...
- Всички трябва да направят саможертва, не само футболистите. Интересно е това, което се случва в Англия, където играчите си създадоха фонд за солидарност. Той е подхранван от приходите на самите футболисти и те ги разпределят директно в здравеопазването.
-----------
Печели ШЛ в последния си мач за Юве

За да не забравим чудото на спорта по време на пандемията, по телевизията повтарят стари мачове, включително такива на Виали с екипите на Юве и националния отбор: „Радвам се, дано така мога да дам поне малко емоционална помощ на някого. Красотата на калчото е в това, дори на мен ми се случва да гледам черно-бели кадри на моите идоли“.
Преди дни бе излъчено как Виали вдига купата в Шампионската лига през 1996-а: „Това бе моят прощален мач с Юве (1996). Исках да се спася от манията за трофея, защото със Самп бях на губещата страна и сега знам много добре какво ще изпитат Киелини, Буфон и Бонучи, ако сега успеят да спечелят. Дали купата тежи? Много тежи, но точно в този момент над главата ти сякаш се превръща в перце. Трябва да я вдигнеш и да я държиш здраво, за да не отлети“.
--------
Хвали Манчини
за работата в
скуадра адзура

2020-а без спорт означаваше и отлагане на Евро 2020. Виали коментира дали това е по-добре или по-зле за Италия: „Играчите ще имат повече време, за да се почувстват по-силни. Мисля, че още година растеж ще им се отрази добре“.
Джанлука също се завърна на работа в скуадрата като тийм мениджър. Роля, която преди се изпълняваше от Луиджи Рива. „Това означава много за мен. Виждам че, селекционерът Роберто Манчини върши работата си с авторитет, взе отбора в деликатен момент, но донесе игрови идеи, без да усложнява твърде много нещата. Избра млади момчета и няколко ветерани, но всички имат четирите основни характеристики. Те са безкористни, смели, последователни и гладни. Президентът Гравина създаде семейна атмосфера. Когато някой има контузия, не бърза да се прибира в клуба си, а предпочита да остане при нас. Това е добър знак“, завършва Виали.