Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Ван Дайк: Моята цел е съвършенството

Ван Дайк: Моята цел е съвършенството

16-08-2019 FRANCE FOOTBALL

Върджил ван Дайк, който бе избран за най-добър играч във Висшата лига през миналия сезон, даде голямо интервю пред сп. "Франс футбол", в което говори по всички теми.

Видяхте ли се с Том Брейди (куотърбек на Ню Инглънд Пейтриътс, 6-кратен победител в Супербоул), когато бяхте в Бостън преди месец с Ливърпул?
- (Усмихва се.) Не. Вярно е, че харесвам много Брейди, но не съм много наясно с американския футбол. За мен той просто е пример, който трябва да следват всички професионални играчи, без значение в какъв спорт се подвизават и каква е тяхната възраст.
Вие сте казвали, че Брейди и ЛеБрон Джеймс са били вдъхновение за вас... Защо?
- Най-вече заради тяхното постоянство. Те са на най-високото ниво повече от 15 години. Това е изключително постижение. Освен това е страхотен начинът, по който се справят с напрежението и отговорността, която тежи постоянно върху техните рамене. Лесно е понякога за хората да забравят всичко това, но всъщност в спорта на високо ниво изискванията са много големи.
Но двамата не са футболисти...
- Каква е разликата? Ние ритаме топката с крака, а те си я подават с ръце. Окей, ако изключим това, ситуацията е същата. Подложени сме на еднакво напрежение, критикуват ни по същия начин. Затова можем да научим много от такива спортисти.
А вие как се справяте с напрежението?
- Опитвам се да слагам нещата в перспектива. Футболът е голяма част от моя живот, но не е най-важното нещо. Знам, че мога да бъда много тъжен, когато нещата на терена не вървят, но семейството ми помага да гледам от друга гледна точка.
Говорейки по тази тема, как преживяхте края на миналия сезон, в който спечелихте ШЛ, но изпуснахте титлата във Висшата лига за една точка?
- Ще бъда честен. Когато загубихме с 0:3 от Барса на "Ноу Камп" в първия полуфинал, бяхме напълно съсипани. Морално паднали много ниско. Не разбирахме нищо. Загубихме, въпреки че играхме добре. Смятахме, че сме заслужавали много повече. Цял свят се убеди в това. Бяхме паднали на земята, защото допуснахме 3 гола и останахме с чувство на несправедливост. Имахме

нужда от чудо

на реванша, но беше възможно да се случи, ако вкараме бърз гол. Същевременно през уикенда имахме гостуване на Нюкасъл, което спечелихме много трудно с 3:2. После всички гледахме как Ман Сити победи Лестър с онзи невероятен гол на Компани (1:0). Сити нямаше намерение да бърка, а нашият сезон можеше да приключи само 2 дни по-късно с реванша срещу Барса. Бяхме длъжни да правим чудо. Пристигайки на стадиона, започнахме да вярваме, че то е възможно. Видяхме атмосферата и всички фенове, които ни подкрепяха. Това бе решителният момент! Дадохме си сметка, че можем да изживеем една магическа вечер. Но дори след победата над Барса ние не оставихме шампионата в Англия на заден план. Запазихме надеждата, духа и динамиката. Продължихме да побеждаваме. Заради това беше много тежко накрая. Трудно е да загубиш първото място във Висшата лига за толкова малко.
Трудно ли е сега да започнете от нулата и да се концентрирате отново?
- За мен няма проблем, защото нашият успех в Шампионската лига доведе до голяма еуфория. Това още повече ни зареди психически. Казахме си, че нямаме причина да не вярваме в крайния успех. Това е целта, която не успяхме да постигнем. Сега трябва да се поправим.
Какъв е вашият приоритет на старта на сезона?
- Нямаме такъв, защото искаме да спечелим всичко! Дадохме си сметка колко е трудно да се вдигне един трофей. Има голям брой параметри, които влизат в играта, най-вече физически. Не е лесно да бъдеш на ниво цяла година и да се раздаваш максимално всеки мач. Но попитайте останалите играчи. Те също ще ви кажат, че искат да спечелят всичко. Аз лично не обичам да правя сметки...
Ливърпул не е ставал шампион на Англия от 1990-а. Усещате ли напрежение заради това?
- Не, аз съм тук само от 18 месеца. Познавам историята, не е тайна, че Ливърпул иска титлата повече от всеки друг отбор, но не усещам напрежението. Знаем какво трябва - просто да се представим по-добре.
След като загубихте финала в ШЛ през 2018-а, спечелихте следващия такъв през 2019-а. Как успявате да се вдигнете?
- След разочарованието винаги трябва да се мобилизираме отново. Трудно е понякога да забравиш за всички усилия, които си хвърлил напразно, но така или иначе през новия шампионат сме длъжни да направим нещо малко повече. Да тичаме още, да вкарваме още и да се защитаваме по-добре. Трябва ни още малко от всичко!
Не станахте шампиони, но вие бяхте избран за най-добър играч във Висшата лига. Какво е чувството?
- Огромна чест. Гордея се. Но не почивам на стари лаври. Да спечелиш един индивидуален трофей не означава, че си си свършил работата. По-важно е да помагаш на своя отбор.
Не мислите ли за "Златната топка"?
- Честно казано, не. Това е гласуване, върху което аз нямам влияние. Не мога да направя нищо, за да променя мнението на хората. Хубаво е, че съм сред кандидатите, но в момента не трябва да летя в облаците. Целта е да се опитам да се справя още по-добре.
Ще бъде много трудно...
- Да, но целта е същата всяка година. Така работи главата ми. Искам да се подобрявам през цялото време. Поставил съм си цел - съвършенството. В момента се наслаждавам на най-силния период в моята кариера. Това ме мотивира, защото никога не знаеш къде е върхът. Единственото нещо, което иска всеки играч, е да отиде възможно най-нагоре.
По-трудно ли е за един защитник да получи признание?
- Не зная. Просто е факт, че малцина са бранителите, които са признати в последните години.
Може би не вкарвате достатъчно голове?
- Това ли трябва? Разбирам, че спектакълът дава предимство на хората, които вкарват, а не на онези, които им пречат да го правят. Знаете обаче, че едно спасяване на гол също може да предизвика възхита. Това е колективна работа. За мен да спасиш сигурен гол е същото, като да вкараш такъв! Емоцията не се различава. Спомням си една ситуация срещу Тотнъм в шампионата, когато бях сам срещу Сисоко и Сон. Беше 1:1 в края на мача. Ако бяха вкарали... В крайна сметка мога да ви кажа, че след подобна намеса се чувстваш много важен за отбора.
До миналата седмица бяхте най-скъпият защитник в историята. Беше ли това прекалено тежък етикет, който задължава?
- Не точно. В Ливърпул всеки трябва да играе на ниво, без значение дали струва 10 или 80 милиона. Напрежението е едно и също.
Изглеждате спокоен като натура, така ли е?
- Не мога да кажа, че не обръщам внимание на стреса, но все пак гледам да се пазя максимално. Мисля, че съм добър в това отношение. Животът ме научи. Когато станах баща, започнах да гледам под друг ъгъл на нещата.
Вие се изградихте като защитник в Холандия, където пък се залага предимно на атака...
- Имах трудно развитие като кариера. Не съм бил винаги този, който виждате днес. Изобщо не бе така в началото... Във Вилем II

често бях на пейката

пускаха ме десен бек. Трябваше ми доста време да се наложа. Когато отидох в Грьонинген, започнах да прогресирам. Научих се да гледам играта, да се ориентирам, да науча тънкостите. Но беше много трудно. Работих здраво. На втората година в Грьонинген започнаха да се виждат резултати. После отидох в Селтик...
Гледайки Матайс де Лигт, който бе капитан на Аякс на 19 години, може да се каже, че вие се забавихте спрямо него...
- Така е, на неговите години аз още бях в резервите на Грьонинген. Нямах нищо общо с него. Той е невероятен играч, а аз трябваше да бачкам здраво. Отборите от Висшата лига се страхува да рискуват с моето привличане. Само Роналд Куман дойде да ме потърси, когато бе начело на Саутхемптън. Но всеки върви по своя път. Може би трябваше да мина през всички тези трудности, за да стана този човек, който съм сега.
Какво научихте в Ливърпул?
- Да се защитаваме, атакувайки. Да пресираме, да изнасяме високо отбраната, да играем с топката и да го правим спокойно. Да следим играта и да избираме най-добрите опции.
Какво да очакваме от отбора този сезон?
- Да бъде един интензивен тим, срещу който на всеки ще му бъде трудно да играе. Отбор, който ще превръща в ад живота за другите. И ще играе атрактивен футбол!