Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Вальо Михов: ЦСКА ще изживее периода  и ще се върне на върха

Вальо Михов: ЦСКА ще изживее периода и ще се върне на върха

04-05-2020 Виктор ГЕЦОВ

Бившият президент на ЦСКА (1990-1993), БФС (1993-1994) и ПФЛ (1996-2010) Валентин Михов даде интервю за „Тема Спорт”, в което говори основно за престоя си на „Армията” като ръководител. Той разказа любопитни моменти от онзи период, а коментира накратко и настоящата ситуация в клуба. Михов е президент на червените от 1 септември 1990 г. до юни 1993 г., след което е избран начело на БФС. Преди и веднага след него шеф на ЦСКА е Борис Станков.

Г-н Михов, как сте в сегашното положение, с какво се занимавате?
- По-рядко излизам и това е, но и не сме се ограничили толкова много. Каквото е писано, това ще е…
Какви са впечатленията ви от ЦСКА?
- На ЦСКА не му е мястото там, където е, но ми е трудно да коментирам, защото съм пристрастен.
Как си обяснявате това, че тимът вече 12 години не е ставал шампион?
- Всичко ще си дойде на мястото. Нека да мине пандемията, според мен

ще има нова
стратегия, с
нови играчи

ще дойдат повече момчета от школата. Ръководството си знае. Едно време в ЦСКА всичко друго освен първото място не се признаваше, но сега времената са други, много по-трудни. Аз съм сигурен, че ЦСКА ще изживее този период и ще се върне на мястото си.
Разкажете как се стигна до вашия избор за президент на ЦСКА през 1990-а?
- В основата беше Пената, той даде първоначалната идея. Аз работех в „Кореком”. Така се случи, че Пенев го смениха и реално Паро Никодимов дойде за треньор и той ме покани. Пита ме дали държа все още да отида в ЦСКА и в крайна сметка бях избран. Не бях толкова известен в спортните среди, но започнахме да вършим работа. Тогава ЦСКА беше структуриран с Управителен съвет, начело на който бе генерал Петър Илиев. Еднолични решения не се взимаха, президентът не можеше да управлява самостоятелно. Тогава клубът беше обществена организация с идеална цел, а базата се поддържаше от Министерството на отбраната. Държеше се много на школите, бяха безплатни тогава. Имаше и много добър щаб, с Паро Никодимов, Стоян Йорданов и Цецо Йончев, а Емо Данчев беше шеф на международния отдел. Много добър екип. Имаше и качествени играчи за онова време, спечелихме титлата през 1992-а и купата през 1993-а. И да не забравяме отстраняването на Парма за Купата на УЕФА, което бе много добър резултат.
Каква беше обстановката в ЦСКА тогава?
- Беше спокойна. Годините ми там бяха доста приятни. Аз имах нещо в главата си от това, че се бях занимавал с външна търговия, а ЦСКА си имаше и футболните специалисти.

Обединихме
си усилията


всеки действаше по своята стратегия и в онези трудни години се представяхме достойно. Президентът трябваше да играе обединителна роля, да е дипломатичен, да е склонен да отстъпва. Аз съм бил повече приятел с хората в клуба, отколкото ръководител. И решенията не се взимаха еднолично, а с колективно решение с Управителния съвет.
А в какво финансово състояние се намираше ЦСКА?
- Много се говореше за парите, но фактът е, че приходите от трансферите на Любо Пенев и Емил Костадинов вече бяха свършили. Чакахме три транша за Ицо Стоичков, като по мое време използвахме два от тях. Всичко останало се надграждаше от други дейности, но тогава имаше доста публика на стадиона. Спомням си мача с Хамбургер (през ноември 1991 г. за Купата на УЕФА), когато обявих свободен вход... Всеки греши и си прави изводите после.
Има и идея за смяна на името на клуба на Централен спортен клуб Атлантик...
- Искахме да правим акционерно дружество и да станем наследници на АС-23. Стигна се до решение с обсъждане в Управителния съвет, беше съгласувано и с Клуба на привържениците, не е било индивидуално. Имаше идея от едната страна да е ЦСКА, като да се грижим за издръжката на клуба, отбора, школата, а, от друга, държавата да поддържа базата. Изписаха се

40-50 страници
стратегия

но тогава взеха, че ме избраха за президент на БФС. Мисля, че беше грешка, че не довърших това, което бяхме започнали. Съжалявам, че не останах по-дълго.
Как се стигна до трансферите на първите чужденци в ЦСКА – колумбийците Редин и Пимиенто?
- Треньорите имаха нужда. Емо Данчев беше активен с мениджърите, имаше контакт с Рибейро, с Мингея и така се осъществиха трансферите. На сам човек щеше да му е трудно, затова взехме и Пимиенто. Беше решено съвместно с щаба и ръководството. Все пак Редин имаше доста сериозна визитка, много мачове за националния отбор, беше вкарал два гола на световното в Италия. Кратък им беше престоят, но не бих го отчел като грешка. С треньорите бяхме един отбор. Обаче имам един грях към Паро – че не го защитих, когато се взе решение да бъде сменен след една загуба. Мисля, че паднахме от Сливен (през октомври 1992-а). Тогава трябваше и аз да напусна заедно с него, защото все пак Паро ме покани. За това съжалявам.
Кои бяха любимите ви играчи по онова време?
- Всеки е имал любимци, но си обичах много всички. Особено когато влизаха момчета от нашата школа. Те ми бяха най на сърце. Даже и само в групата да бяха, пак се радвах.
Кой ви беше най-щастливият момент?
- Двата трофея, които спечелихме, и елиминирането на Парма – невероятен момент с гола на Парушев, Бог да го прости. Това беше изненада, която никой не очакваше. Велики моменти в онези години, в които

червеното не
беше на мода

Дължеше се главно на треньорите и играчите. Често съм го казвал – моята основна задача беше да не им преча. С Паро работехме прекрасно до онзи момент, в който трябваше да съм солидарен с него и да си подам оставката. Но бях млад ръководител, с по-малко от три години стаж.
Сега как виждате бъдещето на ЦСКА?
- В момента много не може да се говори за бъдещето, защото настоящето е непредвидимо. Не се знае кога ще почнат мачовете, как ще се провеждат... Финансово ситуацията ще е тежка за всички клубове, а и въобще за народа.
А смятате ли, че са нужни по-резки промени в ръководството на БФС?
- Трябва да се мисли, преди да се сменя. Това ще го решат хората на конгреса. Нужно е да има личности, които са можещи в управлението, в структурите... Това е много важно – да се разпредели работата, но и да намериш подходящите изпълнители. Всеки да има стратегия и да се търси отговорност. Трябва да се мисли, преди да се действа и да се намерят подходящите хора във всяка посока на управление.
За финал – какъв призив бихте отправили?
- Желая на всички да са здрави и да преборим тази здравна криза. След това ние, българите, знаем и две, и двеста. По отношение на футбола се надявам да се върнем малко назад в годините и да използваме повече наши момчета. Славия е за пример в момента. Тази криза ще ни накара да си направим някои изводи, сега поне имаме време да помислим за хубавите неща и за грешките. Оптимист съм, че ще се оправим.