Борис Гаганелов: Грешка на военните попречи на ЦСКА да спечели КЕШ

Футболистът с най-много мачове за ЦСКА в А група - Борис Гаганелов-Макето, вчера празнува своя 70-годишен юбилей в компанията на бившите си съотборници и приятели на стадион "Българска армия" - мястото, където прекара почти цялата си футболна кариера. Той сподели специално за "Тема Спорт" спомените си за великите мачове от миналото, говори за пропуснатите възможности и изказа мнението си за българския футбол в момента.


Г-н Гаганелов, вие сте футболистът с най-много мачове за ЦСКА в А група. Какво е мнението ви за клуба в момента и какво трябва да се промени според вас?

- Първо искам да благодаря на "Тема Спорт" за прекрасния материал, който публикува в днешния (б.а. - вчерашния) си брой по повод моя юбилей. Забелязал съм, че вашата медия никога на пропуска годишнините на големите български спортисти, което ви прави чест и така трябва да бъде. В последните двайсетина години някои неща в ЦСКА не се развиха както трябва. Преминал съм през няколко препятствия в този клуб. Преди години всичко беше неразривно свързано - дисциплина, победи, шампионски титли, успехи в европейските турнири и т.н. В последните сезони наблюдавам спад по отношение на успехите и ценностите. Надявам се оттук нататък нещата да потръгнат, тъй като в момента имаме добър състав и добри футболисти, които напоследък побеждават и вървят напред в развитието си. Смятам, че

съвсем скоро
ЦСКА ще стъпи
на краката си

и отново ще е познатата сила в България и Европа.

Значи сте оптимист за бъдещето на червените?

- Надявам се, че предстоят добри дни, защото за мен ЦСКА е всичко. Този отбор ме е направил футболист. Цялата си кариера дължа на ЦСКА.

Защо в последните 15-20 години няма такива големи имена в ЦСКА? След поколението на Стоичков няма играчи, заради които хората да ходят по стадионите. На промяна в ценностите на поколенията ли се дължи това, или защото вече играчите мислят предимно за пари, а не за емблемата?

- Наистина зависи много от поколенията - времената вече са съвсем други. Освен това понякога се дават прекалено много средства на футболистите. Това е грешно. Трябва да се заплаща добре само когато играчите побеждават и показват желание и себераздаване. Възнаграждения трябва да се получават само за свършена работа. Показател за качеството на футбола ни е наличието на публика. Когато нея я няма, значи нивото е слабо. А най-голямата тръпка във футбола е

да играеш
пред пълни
трибуни

Иначе се губи удоволствието на играчите и те не могат да покажат максимума си.

Сега като че ли футболистите мислят само как да подпишат договор при по- добри условия и не ги интересува нищо друго?

- Има много такива играчи, но те не са професионалисти. За да си такъв, трябва да си изряден във всяко отношение - да си добър футболист, да тренираш и да се готвиш усърдно. Когато си добър и побеждаваш, нещата сами се нареждат. Тогава идват и парите, и славата. Но те трябва да се заслужат на терена. Всичко друго е фалш.

Мислите ли, че сред играчите на ЦСКА в момента има такива, които могат да заиграят в най-добрите европейски отбори, както го правиха Стоичков, Пенев, Костадинов, Бербатов?

- Много ми се иска, но в този момент никой от тях още не е готов за големия футбол. Но има играчи с голям потенциал, които при правилна работа и отношение от тяхна страна могат да го сторят.

Разкажете как дойдохте в ЦСКА и как успяхте да се наложите.

- Моята кариера в ЦСКА стартира много трудно. Аз започнах да играя в Петрич. Дойдох в ЦСКА през 1960 година. Тогава в този отбор се влизаше много трудно. Може би моето трудолюбие ми помогна да се наложа. Този клуб ми даде много възможности, които смятам, че защитих по най-добрия начин. Играх дълги години както за червените, така и за националния отбор. Всичко се постига само с труд, режим и дисциплина. Разбира се, ако притежаваш нужните качества.

Кой е най-незабравимият ви мач с червената фланелка?

Помня много велики мачове. Мога да откроя тези

с Интер в
полуфиналите
за КЕШ

Не искам да обидя никого, но грешка на военните ръководители тогава ни лиши от възможността да станем европейски клубни шампиони. Защото, след като стигнахме до трети мач, бе допуснато той да се играе в Болоня. Ако тази среща бе на неутрален терен, както беше редно, имахме огромен шанс да отстраним Интер, а на финала срещу Селтик щеше да ни е по-лесно.

За пропуснатата възможност ЦСКА да спечели КЕШ ли съжалявате най-много?

- Да, съжалявам, защото го заслужавахме. ЦСКА заслужаваше този триумф. Бяхме класен отбор и не отстъпвахме по нищо на големия Интер.

Имате участие в още един полуфинал в този турнир - през 1982 година срещу Байерн, когато сте помощник-треньор. Какво ви попречи тогава, след като водехте 3:0 до 18-ата минута?

Тогава ни попречи и шансът. Понякога съдбата е срещу теб и няма какво да направиш. Може би момчетата не можеха да повярват, че смачкаха Байерн Мюнхен за толкова кратко време. Имаше и кадрови проблеми - с наказани и контузени футболисти. Какво да се прави - стечение на обстоятелствата. Дадохме всичко, но за да спечелиш такъв турнир, е нужен и малко късмет. Мисля, че само той ни попречи в тези два полуфинала с Байерн. Пожелавам на всички футболисти, които играят за ЦСКА сега и в бъдеще, да вземат участие в подобни срещи - пред 60-70 хиляди души. Публиката ще дойде, когато види, че на терена има истински лидери. Хората искат зрелище.

Защо българските играчите не успяват да се наложат и да пробият в големия футбол - поради липса на характер, или просто нямат необходимите качества?

- Има го и момента с липсата на качества, но виждам много често, че тези играчи са уплашени, играят много плахо или прегарят.

Изпитвате ли съжаление, че поради режима от онова време не сте имали възможността да играете в голям европейски отбор?

- Естествено, но такива бяха времената и нямаше как. Имах оферти, но... Вече бях и в по-напреднала футболна възраст, а моето желание беше да завърша кариерата си в ЦСКА. Играл съм само за този отбор. Когато бях към края на кариерата си, имах сериозни предложения да играя в Черно море, в чужбина, но ги отказах. Аз съм благодарен и признателен на ЦСКА. Всеки, който критикува този клуб, било бивш играч или ръководител, каквито случаи има напоследък, трябва добре да осъзнае какво е ЦСКА за България и какво му е дал на него. Не възприемам тези критики. Ако не можеш да помогнеш на отбора, който те е създал, поне недей да му пречиш.