Антон Генов: Започнах в А група с гол на Гетов

Г-н Генов, с какви чувства и емоции се разделяте със съдийството след 25-годишна кариера?
- Чувствата са ми смесени, но преобладава удовлетворението от това, което съм постигнал през всички тези години. Старая се да запазя само най-добрите спомени от всичките ми мачове, срещите ми изобщо с ръководителите около футболните клубове, с мои бивши колеги и настоящи съдии. Стремя се да забравя лошите неща, които съм изживял в съдийството, защото те са неизбежни.
На тържеството ви уважиха всички сериозни личности във футбола и спорта, както и почти всички клубове. Приемате ли това като признание за добре свършена работа?
- Изключително много ме зарадва, че толкова много хора ме почетоха. Безкрайно съм им благодарен. Хора от всички краища на страната. С някои от тях сме ръководили мачове, други са били мои наставници, от тях съм се учил. Има и такива, които в момента са ръководители, заемат много високи постове в държавата и във футбола. Много съм поласкан от присъствието на всички тези хора и заради тях организирах това тържество - да им покажа, че аз също съм им благодарен за подкрепата, че са били до мен и в трудни и в радостни моменти през цялата ми 25-годишна кариера.
Вие сте рекордьор в българското съдийство с най-много мачове. Горд ли сте от този факт и очаквате ли постижението ви да бъде подобрено скоро?
- Рекордите се помнят, това са следите, които остават в историята. Аз се гордея с това, което съм постигнал. Това, че съм първият съдия, преминал границата от двеста мача в А група за почти сто години професионален футбол в България, говори много. Знам, че

рано или късно този рекорд
ще бъде подобрен

но постиженията са за това, за да бъдат подобрявани. Но никой не може да ми отнеме факта, че съм първият, който е преминал 200 мача, и първият, който е достигнал 254 двубоя в елита, 12 дербита между Левски и ЦСКА, и всички други неща, които съм постигнал. Това наистина ме топли и удовлетворява.
Спомняте ли си първия мач, който сте ръководили в А група, и кой е той?
- Разбира се, помня го добре. Беше в Плевен между Спартак Плевен и Добруджа. Стана много добър двубой, който завърши 2:1 за Спартак. Няма да забравя един диалог между мен и Пламен Гетов. Отсъдих фаул за Спартак на 25 метра от вратата и Гетов ми каза: "Само те моля да направиш стената поне на 9 метра, защото ще вкарвам гол". Бях млад и зелен съдия, говорех му на Вие и казах: "Разбира се, господин Гетов, ще я направя и на 10 метра". Отмерих дистанцията и секунди по-късно Гетов наистина вкара.
Кои са най запомнящите се мачове, които сте ръководили? От кои пазите най-хубави спомени и на кой сте имал най-много проблеми?
- Мачът пред най-много публика, който съм ръководил, може би е и този, който заслужава най-голямо внимание - Франция - Тунис по случай десетгодишнината от основаването на "Стад дьо Франс". На стадиона имаше 80 хиляди души и страхотна атмосфера. Много добри чувства пазя от него.
От нашето първенство си спомням много хубав двубой между Литекс и Левски в Ловеч, който завърши 3:4 през 2000 година. Имаше всичко в него - червени картони, обрати, дузпа. От дербитата ЦСКА - Левски също имам хубави спомени. Колкото до най-неприятния ми спомен, вероятно

е вечното дерби на финала
за купата през 2005 година

Лески победи с 2:1, дадох три червени картона, дузпа за ЦСКА в последната минута. Имаше и неприятни сцени, които не са хубави и вината за тях вероятно е на рефера.
А най-скандалният ви двубой?
- Имаше един неприятен мач Локо София - Черно море (б.а. - от миналото първенство). Той стана доста скандално известен със случая, който се получи в тунела на националния стадион и на който аз дадох гласност. Не че кой знае какво беше станало, но не може ръководители на такова ниво - президент на футболен отбор, шеф на Надзорния съвет, да си позволяват такива неща (бутаха го в тунела). Това повече го направих заради младите колеги, за да знаят клубовете, че не трябва да се постъпва по този начин.
Съмнявали ли сте се и усещали ли сте по някакъв начин, че даден мач е уговорен или че някои от футболистите играят симулативно?
- Дори да съм се съмнявал в нещо или да съм усещал, трябва да имаш доказателства, за да говориш за тези неща. Затова не съм имал основания да пиша доклади, че мачът е бил уговорен. Не могат да се говорят празни приказки. През всички тези години аз много рядко съм давал интервюта... Стремял съм се да говоря на терена с действията си и никога не съм желал да изказвам мнения, да влизам в теми, в крайности. Затова, когато съм имал подобни съмнения, е нямало как да реагирам, заедно с моите колеги, съдийския наблюдател, делегата на мача, тъй като не сме имали доказателства и не сме желали после да влизаме в полемики и да доказваме недоказуеми неща.
Смятате ли, че наистина е толкова голям броят на манипулираните мачове или прекалено много се преекспонира този въпрос?
- Ако трябва да говорим за съмнителни мачове - вижте какво става в Шампионската лига. Динамо Загреб за 35 минути инкасира седем гола. Намигване на футболисти, на защитници и така нататък. УЕФА казва - "Системата ни за бързо реагиране, за тото залозите не реагира, значи няма проблем". Шампионатите в България през последните години са много интересни и оспорвани, много отбори са близо един до друг и това е почти до края на сезона. Тази конкуренция поражда чисто съревнование. Всичко се решава на терена. Няма как отборите да влизат в задкулисни игри помежду си, тъй като всяка точка е важна за тях.
Съжалявате ли за това, че не сте свирили на голям форум - световно или европейско първенство, Шампионска лига? Защо след Атанас Узунов падна доверието в българските съдии и не им се поверяват толкова отговорни срещи?
- Когато станах съдия, никога не съм мислил, че ще стана международен рефер, но апетитът идва с яденето. Естествено, че съм си мечтал да бъда и на европейско, и на световно първенство, но така се получиха нещата. Факторите са много и няма смисъл сега да ги изреждам. Те са и субективни, и обективни. Не е днес времето да влизам в такива полемики. Това е от кухнята на съдийството и на футбола в България и хората, които го управляват, го знаят. Наистина съжалявам. Мисля, че имах сили да участвам на поне едно голямо първенство. За жалост така се стекоха обстоятелствата. Сигурно и аз имам вина за това. Колкото до Шампионската лига, ръководил съм мачове от предварителните кръгове. Бях определен да свиря срещата от груповата фаза между Динамо Киев и Барселона, но за съжаление се случиха неприятни неща около контролата Македония - Канада.
Мислите ли, че може да е имало заговор от българи срещу вас?
- Чувал съм много неща за този случай. Беше образувано дисциплинарно дело и се доказа, че всичко от моя страна е чисто, но мачът вече нямаше как да се върне. И това ме наведе на мисълта, че имаше нещо организирано. Така е трябвало да стане.
Философски приемате нещата?
- Да, разбира се. Аз съм получил толкова много от футбола, няма смисъл да се оплаквам.
Какво е мнението ви за младите български съдии, кои от тях бихте отличили, кой е най достоен за ваш наследник?
- Тази вечер (б.а. - в петък вечерта) подарих моя реферски екип на Станислав Тодоров, тъй като той е най-напред в ранглистата на УЕФА, добре се котира и в България. Николай Йорданов, Александър Костадинов, Георги Йорданов, Никола Попов, Ивайло Стоянов, Таско Тасков, Георги Кабаков. Тези хора са бъдещето на българското съдийство и ядрото, което може да го направи още по-добро. Има и други, нека не ми се обиждат, че не съм ги споменал.
Имало ли е натиск през годините към вас от шефове на клубове или на Съдийска комисия да подкрепяте един или друг отбор?
- Това, че приключвам съдийската си кариера съвсем нормално, на 45-годишна възраст, означава, че дори да е имало някакъв натиск, съм успявал така да реагирам, че всички тези неща да бъдат изчистени.

Не е лесно да се сблъскаш с
най-големите бизнесмени

в България, които управляват милиони. Нормално е да попаднеш в полето на много интереси. От всеки съдия си зависи как ще реагира и дали ще успее да се предпази от нечисти неща и да излезе с авторитет от съдийството.
Кои съдии са ви били за пример и сте се учил от тях?
- В чужбина съм се учил и ми е бил кумир Мишел Вотро, а след него от Колина.
А в България?
- Човекът, който е виновник за изграждането ми като съдия, е Гочо Русев- Мотора, той е вече покойник. На него дължа много.
Кой е най-добрият съдия в света в момента?
- Мисля, че това е Хаурд Уеб, както и унгарецът Виктор Кашай.
Говори се много за въвеждане на технологиите във футбола, какво мислите по този въпрос?
- Да, според някой това би отнело човешкият фактор и ще погуби чара на играта. Според мен би било от полза, ако се поставя чип с камера в топката, който да помага за разрешаване на по-спорните моменти. Въвеждане на видеозаписи по време на мачовете, с които да се решават дискусионните ситуации, обаче не е удачно.
Мислили ли сте за бъдещето? Спрягат ви за шеф на Съдийската комисия...
- Първо искам да си почина. Поне до пролетта няма да поемам никакви ангажименти. Всичко е възможно. Ако има някакви предложения, ще помисля върху тях. По принцип ще продължа да се занимавам със съдийство - дали като наблюдател, делегат или по друг начин времето ще покаже. За тези години във футбола съм събрал доста знания и не мисля, че е редно да ги запазвам само за себе си.
Доста ваши колеги като Стефан Орманджиев, Атанас Узунов, Димитър Димитров-Каубоя работят или са били ръководители във футболни клубове. Вие бихте ли се ангажирали с подобна работа?
- Не, категорично - няма да работя никога за футболен клуб. Ще се занимавам само със съдийска работа.