Андрей Желязков: За да успее Тонев трябва да е слуга на Левски

Гонзо е достоен, давал е като мен пари от собствения си джоб за клуба, твърди Жужу


Легендата на Славия Андрей Желязков успя да си спечели доверието на сините запалянковци с работата си в Левски през 90-те години на миналия век. Сега същото ще се наложи да стори и Иво Тонев, който е новият силен човек на „Герена“. Свързахме се с Жужу, за да даде мнението си за случващото се при сините в момента.

Г-н Желязков, как човек, който не е израсъл на „Герена“ може да спечели доверието на феновете на Левски? Питам ви защото вие извървяхте този път, а тепърва по него тръгва Иво Тонев, който досега бе свързван с Локо София?
- На Левски се служи, за него не се работи. Трябва да си слуга в добрия смисъл на думата, но не и да слугуваш. Следващото важно нещо са резултатите. Само с отлични постижения се печели доверието. Не знам точно каква ще бъде длъжността на Иво Тонев – спортен директор ли, друг ли?
Щом се изказа по лятната селекция на сините най-вероятно ще има думата и по спортно-технически въпроси.
- То е хубаво на „Герена“ първо да се изяснят кой какво ще изпълнява и за какво ще отговаря. За да не си прехвърлят после топката един на друг при евентуални неуспехи. А когато има постижения всички да се бият в гърдите. Много важно е в даден клуб да е изчистена цялата структура и всеки да си знае поста, правата, задълженията и отговорностите. Това е първото нещо, което трябва да направят на „Герена“ при така създалата се ситуация. Винаги е хубаво да се знае кой е шефа.
Бяха ли нужни такива промени в Левски?
- Нормални са, след като вече толкова години няма резултати – не са печелени, титли и купи. А Левски е клуб, който не е свикнал на дълги паузи без отличия. Е, по Европа се случват такива неща и не се правят толкова големи трагедии – Милан 7 години не бе ставал първи в шампионата. Но търпението на феновете на Левски вече се изчерпа и се стигна до тези промени. Който и да дойде сега – дали Иво Тонев или някой друг, трябва да знае, че в момента публиката едва ли ще чака да се наложат 7-8 млади играчи. И чак след още 2-3 години да се атакува титла. Напротив – тази година е моментът за нея. Всички, които ще имат власт в Левски, са наясно, че им се отваря уникален шанс и трябва да го използват.
В момента промените в Левски са продиктувани по-скоро от финансово естество. Явно е, че нови хора ще дават пари и се обграждат с доверени лица. Вие навремето работихте на „Герена“ с доста по-малко финанси…
- Но имахме резултати. Майсторлъкът е в това. Не е добре ако само харчим пари и печелим титли, а за няколко години пропилеем 70-80 милиона лева. Трябва да се съумее да се направи така, че да се комбинират финансовите печалби с отлични спортно-технически резултати. Който го направи е достоен за уважение.
Едно от оправданията на спортния директор Георги Иванов за слабата селекция бе липсата на достатъчно финанси…
- Много различни са времената вече. Но аз не мога да си представя, че сега някои играчи получават по 15-20 хиляди евро. Толкова, най-много 25 хиляди евро бяха заплатите на целия отбор по мое време. А сега играчи с недоказани качества продължават да искат все повече и повече. Трябва да се намери някой, който да им каже стоп. Особено при условията в България – нямаме приходи от публика, от евротурнири, от спонсори. Е, сега чувам, че сините ще подпишат със силен спонсор, въпреки че Левски почти винаги е разполагал с такъв. Ще ви дам пример с Байерн Мюнхен, които казват – „Ние не търсим спонсори, те чакат на опашка за нас“. Левски е голям клуб и трябва да се стреми да постигне това нещо. Навремето ние се справяхме – имахме бюджет, който осигурявахме от трансфериране на играчи. Получените средства ги реинвестирахме. Оставихме Левски в отлично финансово състояние. Това може да се провери. Клубът

имаше само 9
хиляди лева
задължения

към хотел „Боровец“ за една лятна подготовка. Но оставихме отбор с отлични състезатели – Иванков, Топузаков, Георги Иванов – Гонзо, Александър Александров – Кривия… Нека да не изброявам всички. Предишната година те биха ЦСКА с 5:0 на финал за купата. Имаше готов отбор. След това от тези състезатели бяха взети добри пари. За Гонзо около 4 милиона евро, за Кривия 800 хиляди, за Иванков… Който съумее да направи това нещо трябва да се уважава. Предполагам, че на новите спонсори вижданията им не са насочени само към това как да отварят кранчето на касата и от нея само да тече. Трябва да има и възвръщаемост.

В момента се говори не само за нови спонсори, а и за бъдещи собственици. Заварват ли те подготвен отбор?
- Не, в никакъв случай. Има нотки на някакво съживяване в тима, но то може би е плод на слабите резултати на другите отбори. Иначе като игра не виждам нещо, което да ме обнадежди.
Говорехте за феновете. Възможно ли е клубът да направи така, че приходите от билети да станат основно перо в бюджета?
- Когато отборът върви публиката е много. Навремето решихме да играем на „Васил Левски“. Това беше едно от добрите решения. Хората от „Подуене“ се сърдеха в началото, но след това свикнаха. Имахме по 20 хиляди публика – сега това звучи наистина много. Но отборът играеше. Трябва да се постараеш, защото на сила никого не можеш да отведеш на стадиона.
Вие, както и Георги Иванов също бяхте едновременно треньор и спортен директор…
- Гонзо е футболист, който е направил много за Левски. Той е достоен човек. Защото, без да се изтъквам – от собствения джоб съм давал аз, а и той като спортно-технически директор. После съм си вземал парите във времето, за него не знам. Лично за мен с поведението си като ръководител се е доказал. А като треньор – мисля, че има бъдеще, но трябва да тръгне отдолу по стълбицата. А той се качи директно горе и това му бе грешката. Но предполагам, че ще се амбицира пак, ще се учи, ще завърши школа и ще стане добър треньор. Важно е да превърне амбициите си в знания. Трябва да му се намери точната длъжност. Иначе той бе и пооплют и може да е решил да си даде малко почивка.
Колко големи са шансовете за титла на Левски?
- Възможностите за нея по едно време бяха изчезнали, но изоставането вече е три точки. Така, че те са големи.

Борбата ще е между
Левски и Лудогорец

Отписвате ЦСКА?
- С тези проблеми и допинг скандали… Е, ЦСКА никога не трябва да се отписва, но ще му бъде тежко.
Кое най-много ви хареса в Левски през годината и кое не?
- Нека си говорим честно – нямаше кой знае какво толкова да ми хване окото. Изявите бяха изключително колебливи. Иначе ми хареса, че разликата от първия бе скъсена, макар и с трудни и грозни победи. Това обаче значи много, защото красивите хиксове и загуби не носят необходимите точки.
А в българският футбол?
- Той е на дъното. Трябва да тръгнем нагоре.
Кой показа най-добрият футбол?
- На мен ми хареса Лудогорец. Те играят футбол, в който липсват тези по 10-15 подавания на широчина. Най-много ми се понрави, че действат по един и същи начин у дома и навън, не се притесняват дали излизат срещу ЦСКА и Левски. Такъв отбор има бъдеще. Те ще се класират за евротурнирите, а защо не и да спечелят титлата. Добри думи заслужава и Черноморец на Димитър Димитров. Бургазлии също показаха, че имат потенциал да спечелят квота за Европа.
А Левски защо имаше такива проблеми при гостуванията и показваше липса на манталитет?
- Това идва от футболистите. Постоянно се говореше Дарко Тасевски напуска, други си тръгва, трети също. В Левски имаше прекалено много разконцентрирани и несигурни в бъдещето си играчи. Когато започнеш да мислиш, че през лятото ще ходиш някъде нещата не се получават. По-голяма част от футболистите сякаш бяха незаинтересовани към случващото се, така разколебаваха и другите.
Чака ли го по-добро бъдеще националния ни отбор?
- От това по-лошо не може да бъде. Трябва да очакваме по-добро. Но не е сериозно да мислим за класиране на световно първенство. Загубихме много силни играчи – Бербатов си тръгна, на път са и други да се откажат. Трябва да се замислим дали не сме ги обидили по някакъв начин.
Как бихте коментирали класацията за Футболист на годината? Там играч от аматьорски клуб изпревари Мартин Петров.
- За това говорим. Но Бербатов беше казал, че повече не иска да се гласува за него. Колкото до №1 – абсолютно заслужен избор на Николай Михайлов. Аз не се съобразявам с това, че баща му е президент на БФС – той мен не ме храни, не съм зависим. Но Никола прогресира, върви нагоре. Изглежда си е променил мисленето. Но в Западните страни това няма как да не се получи – или започваш да мислиш като тях, или те изхвърлят. Искрено си пожелавам и у нас хората да си променят мисленето. Нека футболистите да разберат, че това е професия за 10-12 години и след нея може да си прекарат живота добре. Ако живеят ден за ден обаче няма как да стане.