66 минути за червен размисъл

Кирил Домусчиев е на път да смени Гриша Ганчев в сърцата на медийните подлоги

Ето как животът се нарежда по ноти – ЦСКА победи за осми пореден път през сезона, Левски се разходи до малка гара Локо (Сф), Венци е доволен от Славия, а Лудогорец все повече напомня за младия Литекс. Критиката към Радуканов се оказа патент на болните „червени мозъци“, дори Георги Иванов изглежда готов за треньор, а Кирил Домусчиев е на път да смени в сърцата на медийните подлоги самия Гриша Ганчев. Откъдето и да го погледнеш – ИДИЛИЯ като по поръчка за предстоящата пауза, всъщност чиста проба ваканция, тъй като никой не се интересува от отбора на фирма „Боби и ко“, който щял да рита за здраве срещу Украйна и Уелс...
И пак ЦСКА, винаги ЦСКА, преди всичко друго в тази страна е ЦСКА!? Направете сметка, че през последните дни шумът около Радуканов заглуши дори тътена на Катуница. Какво да се прави - „армейците“ са станали № 1 не с указ на Сталин или Георги Димитров, а с различната си визия, непосилна за останалите в България. И затова сега „палачите на еврошампиони“ от София нямат нито миг покой. Да ви кажа право, и аз започвам да се изморявам, а какво остава за главните герои от терена и покрай него?
Най-напред за мотивите на полюсите в поредната бъркотия. Мнозинството от „червените“ привърженици подкрепят Милен не толкова заради резултатите – победа на „Герена“ и две утешителни купи не са кой знае какво, а заради усещането, че най-сетне в Парка се намери млад, амбициозен, професионален и успешен треньор. Предисторията с Гьоре, Дочев и Андоне бе толкова мъчителна, че на техния фон бившият защитник от Видин изглежда направо като нашенски Гуардиола. Та тези да речем 80 процента от червената общност твърдо стоят не толкова зад личността, а зад стабилизацията, символизирана от сегашния наставник. Именно този обществен буфер собствениците не смеят да прескочат, тъй като всеки евентуален неуспех след това ще им струва прекалено скъпо.
По ирония на съдбата на пръв поглед се очертава съвпадение между позициите на червеното мнозинство и оценките на значителна част от „коментаторите“. Какво обаче се крие зад

заклинането
„Долу ръцете
от Радуканов!“.

От Космоса се вижда, че най-яростни адвокати на треньора са всъщност най-големите врагове на ЦСКА в медиите. Именно тези злобни гласове и свирки на Чорни, Батков, Гриша Ганчев и на когото се сетите усетиха шанс за дестабилизация на „Армията“ след отпадането от Стяуа и колебанията на отбора. Курвенската им природа безпогрешно ги насочи към деликатната тема, от която се надяват да измъкнат своя подривен дивидент.

Сложният казус, наложен от успешните резултати и натрупаните зад тях проблеми, им дойде дюшеш. „Титаните“ искат да махнат Милен?! О, това вече е война с морални залпове, зад които се крият плоските намерения да се минира пътят на 31-кратните шампиони към 32-та титла. Съмнява ли се някой в целта на гадната провокация? Враговете въобще не се интересуват от реалното състояние на „червените“, от явните и скрити слабости, от перспективата за евентуална атака на ШЛ догодина.
Нищо подобно – те лицемерно използват наистина комплицираната и двусмислена ситуация, за да върнат ЦСКА назад в мечтите си – във времето след „Лицензгейт“ или към 10-те поредни победи на Любо Пенев. За данайците е шанс, че съдбата им поднесе на тепсия възможността

да ударят ЦСКА
с лицемерната си
„загриженост“.

Да извършат мръсната операция с „чисти“ намерения. Има ли обаче идиоти сред червената общност да се хванат на въдицата да речем на прословутия столичен придворен на Гриша Ганчев, пренасочил отскоро мазната си свирка към Кирил Домусчиев? Ясно защо! Та същият този недоучил измекяр, който редово закрива ЦСКА и страда от това, че великият „армейски“ клуб на България не последва тъжната съдба на Дукла (Прага) или Хонвед (Будапеща), сега се е завайкал за „витрината на комунизма“, както има навика да се изразява. Да си гледа скъпата рожбата на 9-ти септември 44-та – първия ведомствен соцклуб по съветски образец у нас ПСК (Пощенски спортен клуб) Левски, под егидата на другарката Цола Драгойчева...
Третата страна в задочния публичен диспут по случая „Радуканов“ представляват едни може би 20 процента от най-твърдото червено ядро. За тези млади и стари „армейци“ – цеденевисти от третата възраст и нови бойци от сектор Г“, нещо в любимия отбор наистина не е наред. Показаха го и онези мъчителни 66 минути през уикенда в Търговище, които бяха срам за институцията. Този час и нещо беше балсам за душите на „моралистите“,

използващи треньора
на ЦСКА за своите
номера и интриги.

Уж мачът срещу Светкавица беше тренировъчен, а се оказа, че за пореден път играта на лидера не върви, връзките между линиите и звената ги няма, защитата и вратарят са в безтегловност и по тази причина всеки съперник от „А“ и „Б“ група може да създаде ядове, ако случайно не му влезе бърз гол. Точно това искат „защитниците“ на Милен – ЦСКА да влезе с очевадните си слабости в тежката есенна сесия от Славия нататък. Футболистите били гласували единодушно за своя наставник? Естествено, тарикатите няма да скочат срещу този, който им върви по гайдата...
Няма по-добро от това Радуканов да остане и да вдигне титлата, за която работи къртовски от година насам. Само че при едно условие – генерална промяна на професионалния образ на тима. Без повече приказки, лигавения и жестове по терена и пред камерата! Червената общност не търпи подобни махленски изпълнения а' ла Подуяне! Този екип не може да се носи от палячовци, след като в него са били опитомявани и цивилизовани митичните гении на българския футбол – от Иван Колев до Христо Стоичков.
Спокойни победи над Славия, Черно море и Лудогорец, рутинни успехи срещу Ботев (Вр) и Миньор, битка на живот и смърт срещу Левски и тактическо реми в Ловеч. Това се иска от Радуканов до Коледа, а през зимата да готви атаката на групите в ШЛ като си намери дефанзивните халфове, пропуснати през това лято. Всичко друго е от лукавия, пардон – от познатите медийни проститутки. И между другото - ако Симонович помогне за голямата цел със сръбските си контакти – какво по-добро от това? Дори да пие по литър уиски на ден. В Парка на свободата има един Бог – ЦСКА, а

хората наоколо
са само функция
на каузата.

Надявам се, че собствениците най-сетне са проумели ценностите на институцията, до която са се добрали. Защото, ако не е така и се опитат да търгуват с неуспеха на 31-кратните шампиони, както вече се е случвало през последните години, бунтът от мача с Рапид (Виена) преди година ще продължи със страшна сила. Това, че им признавам усилията за стабилизиране на клуба няма да ме спре на секундата да ги хвърля на моралната клада при най-малкия опит за нечиста игра. След Катуница правилата в обществото вече не са същите и умните ръководители би трябвало да си правят сметката отдалеч...