2011 - годината без един светъл футболен лъч

От 40 години гледам футбол и по всички обективни сравнения 2011 година е най-мизерната за този спорт в България. През тази година не се случи абсолютно нищо хубаво, а дори проблясъците бързо бяха потушавани с тъмни краски. Все е било суша, но като тая през тази година не е имало. Във всяка предходна година все е имало по някой светъл лъч, бил той дори и епизодичен славен мач с българско участие. Отпадали са, но след драми в последните минути и някак с настроение. Не може да става и дума за сравнение например с 2010 година, когато два отбора бяха в групите на Лига Европа. Което сега е вече химера. Естествено, в центъра на вниманието винаги попада националният отбор на страната.

България вече е
близо до дъното

Годината бе ужасна за българския национален отбор. Ако в края на миналата назначаването на Лотар Матеус и двете твърде съмнителни като стойност бързи победи донесоха някакъв плах оптимизъм, то още през февруари всичко рухна. За да докаже, че пълното падение е много близко, българският национален отбор, някога полуфиналист на световно първенство, изигра една компрометираща контрола с Естония в Анталия, която стана причина дълго време да се говори за попадането ни сред заподозрените в тото уговорки. Скандалът бе оглушителен, но както става у нас, отшумя за седмица-две. През пролетта случайностите на недоразумението Матеус продължиха с две равенства срещу Черна гора и Швейцария. Дойде обаче есента, когато се броят пилците, и България записа поредица от загуби. Остана на последното място в групата, което е без прецедент, не вкара нито един гол на собствен терен. Показаното на терена не може да бъде сравнено дори с подобие на някакъв смислен футбол. Националният отбор се превърна в пълна развалина, чийто сборове все повече губят смисъл. Добрата новина - националният отбор попадна на правилния селекционер и почти сигурно догодина положението ще е поне малко по-добро.

Крахът на
клубовете
в Европа

След няколко години на случайни и спорадични успехи в европейските турнири, гарнирани с невероятно количество шанс, накрая се случи неизбежното. Трите гранда претърпяха пълно фиаско в Европа, без дори да създадат и грам драматизъм. Тяхната обреченост бе изначална! Цифрите са безстрастни и безапелационни. Четирите български представители изиграха санитарния минимум мачове. Общо 14 срещу само 7 противника, като ЦСКА и Левски се препънаха още в първото препятствие. За справка през миналия сезон само Левски изигра 12, ЦСКА - 10, Литекс пак 6. Обобщено три пъти повече европейски емоции, а те единствени пълнят стадионите и носят някаква тръпка.
Още един негативен щрих. През следващото лято българските отбори влизат в ужасната роля на непоставените и вече ще им е необходимо чудо, за да продължават в Европа. Няма никакви признаци, че 2012 година ще се различава особено, само дето мачовете и съперниците могат да станат по-малко, а България да слезе под 30-ото място в ранглистата на Европа.

Първенството оживено,
но некачествено

Първенството на България през пролетта бе с трагично качество. Дори нямаше истинска конкуренция за първото място, защото Литекс през цялото време контролираше развоя на събитията и изключи какъвто и да е драматизъм. Липсата на реална съпротива доведе до естествените резултати после в Европа. През есента по традиция нещата се пооживиха, появи се Лудогорец, Черноморец също поднесе едно миничудо. Всичко това обаче отново ще изчезне през пролетта, когато битката за титлата ще бъде сведена до един или два коня, ако приемем за сериозни индикациите, идващи от "Герена", за безскрупулно преследване на титлата в първенството.
Тежък удар върху българския клубен футбол бе прекратяването на тригодишния проект с тв излъчването на мачовете. Отказът на най-голямата българска телевизия да плаща същите пари доведе до тежък срив, който се отрази на и без това ниското качество на продукта. Трудно може да се предположи, че тази престижна и съобразена напълно с европейските стандарти тв схема ще бъде върната отново. Спокойно може да се каже, че футболът ни бе върнат отново на албанско равнище. А оттам изходът към истински европейски продукт е почти невъзможен.

БФС в основата
на всички проблеми

При все че всичко рухва из основи, все по-гротескно е да се говори въобще за професионален футбол у нас. В БФС обаче се правят, че нищо кой знае какво не се случва. Всичко е вързало и цъфнало и само трябва да се радваме. Боби Михайлов не произведе нито една инициатива за спасяване на потъващия кораб на българския футбол. Всъщност помисли далеч повече за личната си кариера на европейска футболна номенклатура, отколкото за футбола, който го създаде. Естествено БФС ще бъде в центъра на събитията и през идващата пролет, когато отново ще станем свидетели на познати рецидиви.

Българския
футболен
продукт

Най-важната съставка на тази велика игра са футболистите. Все по-малкото производство на качествени играчи в България естествено води до все по-ниско ниво на футбола. Пристигат някакви световно неизвестни чужденци, които дори за съжаление са по-добри от българите. Вече е цяло чудо да се появи някой интересен или самобитен български продукт. И надутите балони бързо се пукат. Азбучната истина, е че трябва да започне яка работа с малките. Масова и с модерни виждания. Иначе просто няма как да стане.

Най-големият
парадокс

И все пак най-големият парадокс на изминалата година е завърналата се държавна подкрепа за футбола. Абсурдно, но в България този спорт отново започва да се дотира на държавно ниво. Нещото, от което се печелят милиарди по света и може би е сред най-успешните индустрии, в България трябва да се подпомага от държавата. Общо взето, паралелът с едни времена отпреди 22 години е почти пълен!