Отмъщението на Симонович

Мой колега бе командирован в началото на седмицата в Цюрих, където бе галавечерта на Златната топка. Разказа ми, как след церемонията всички – от Сеп Блатер, през победителят Лео Меси до Уейн Рууни, чинно си изчаквали реда, за да приказват с медиите. Представяте си колко на брой са били там. И всеки държи да си зададе въпроса – повечето скучни, втръснали, дори досадни. Но големите звезди и баш босът на световния футбол стоят мирно като невръстен ученик пред школската дъска. С часове! От своя страна, трябваше да обяснявам на колегата какво се е случило на първия ден от лагер-сбора на ЦСКА. Сами може да се досетите какво и как му обясних. То, по принцип си е бая трудничко за обяснение. И имаше страхотен контраст в двата разказа – неговия и моят. И вече няколко дни се чудя защо изобщо се случи всичко това. Защо простичко в понеделник сутрин медиите не бяха пуснати да влязат в стадиона, фоторепортерите да изщракат няколко кадъра, операторите да си направят няколко покрития за емисиите или пък да се направят кратки репортажчета за спортните сайтове. Там как идват част от играчите, как се здравистват с Пената. Ей такива обикновени, елементарни кадри. После самият чичо Митко да каже две-три думи, два-три лафа за следновогодишно настроение, вместо там да се оглежда тревожно с някакви листове в ръка. Ако се появи някой от шефовете – и той да каже нещо, ако не – здраве да е. И това е абсолютно всичко. Това щеше да спести тези два дни негативизъм около ЦСКА в медиите.
Искам още в началото да опитам да вникна в логиката и философията и на отсрещната страна. И да опитам да уважа и нея. Нашата страна, тази на медиите е ясна – тя бе изразена къде по-грубовато, къде по-дипломатично, с коментарни изречения. Категорично не приемам подход, в който елементарно обиждаш другата страна, тази която е обект на коментара ти чрез подигравки засягащи родно място, диалект или вид на бизнеса. Ами няма как 7 милиона да сме от София, какво да се прави. А и познавам достатъчно „столичани”, чиито манталитет е твъде далеч от определението „граждани”. Към темата - предполагам и в ЦСКА си имат своята теория. Нека предположим, нека бъдем коректни. Вероятно на „Армията” са обидени от нещо на цялата журналистическа гилдия, въпреки че продължавам да не приемам слагането под общ знаменател. Това е единственото логично обяснение на рязкото противоборство с репортерите в понеделник и вторник. Може би заради допинг-скандала? Хм, единственото което знам е, че медиите нямат никакъв пръст в цялата тази работа от-до. И преглеждайки отново материалите от един месец насам мисля, че горе-долу е спазен добрия тон. Дори бяха поместени статии, че играч като капитана Тошко Янчев е грехота да бъде съсипван в края на кариерата му поради това, че е сред тримата с положителен тест. Ако е имало по-силни думи, те също са донякъде обосновани – не помня някъде и някога по света, за подобно нещо да има смекчаващи вината обстоятелства. На Коло Туре му откъснаха главата преди година – пресата го направи сам да си говори, а освен шестте месеца наказание за положителния допинг-тест който даде, от собствения му клуб го попариха с глоба от 860 000 евро! Така че, ако ще е реакция следствие на цялата допинг-афера, то това е повече от странно. Това е обективна новина. Ако търсим субективния фактор, може би трябва да върнем лентата малко по-назад.
Привличането на Драголюб Симонович под някаква форма, все още неустановена, бе посрещнато на нож. Моментната ситуация също не дава твърд и категоричен отговор, каква точно е позицията на сърбина в ЦСКА. Ако е треньор – защо не се качи на рейса за Гърция и да почва да тренира играчите? Ако е изпълнителен директор или главен мениджър – защо не той, а Венци Живков лети да финализира сделката за Спас Делев? Ако е главен селекционер – защо не обикаля да гледа играчи на живо и евентуално да преговаря? Не става ясно, но не това е важното в случая. Може да се потърси логика в нещо като ответна реакция на настроението на голяма част от медиите спрямо Симонович и демонстрацията по този начин на твърдост и характер спрямо тях. „Е, сега ще висите като кияци на входа, ще снимате през решетката”. Добре че само не бе наредено на шофьора бай Жоро да даде пълна газ през препречилите пътя му наши колеги, че тогава щяхме да се прочуем и на световно ниво. Събитията и кадрите от Тянанмън щяха за избледнеят. „ЦСКА гази хора” би било най-мекото заглавие. Слава богу, размина се, Пената слезе и успокои страстите. Е, ако това е било необходимото жертвоприношение за Дуци, ако по този начин е искал да изрази обидата си – добре, нека така да бъде. Въпросът е – стискаме ли си ръцете и продължаваме на чисто или ще има още „изненадки”? Ще може ли да се работи нормално и коректно и от двете страни или ще продължим да си играем на стражари и апаши?
Странното е, че в ЦСКА не разбраха сякаш собственото си послание. Това бе като да издигнеш плакат на митинг, но на език, който не четеш. Тъй като медиите не са крайната точка в цялата верига. Те са единствено и само вестоносци. Те са посредниците. Макар че и посредника може да го отнесе, както малкия брат на Бея Тито в култов кадър от „Синьо лято”, когато Панчо го нарече „лайно”. В случая, от едната страна е ЦСКА, частен клуб, но все още с огромно обществено влияние, а от другата са неговите фенове. Те са реалният арбитър за съществуването на даден клуб. Ако тях ги няма, ако те не получават ежедневната си доза подържаща информация от ЦСКА, ще спрат съвсем да ходят по мачове (не че сега билетите свършват предварително). Няма да купуват артикули (не че сега се редят на опашки), няма да има зрителски интерес и към тв-излъчването, съответно падат цените и там. Губи се целият смисъл и е най-малкото глуповато на този етап да преговаряме тези простички истини. Все едно на 27-годишен футболист да му обясняваш как да спира и подава топката. Частните медии могат да се справят и без тази информация. Има много други теми – Меси, Барса, Бербатов, Премиършип... Още по-странното е, че всичко това се случи в момент, когато въпреки допинга, въпреки нарастващите продажби на звездите на ЦСКА, „армейците” бяха закрепили що-годе позитивен имидж. На отбор, който е в битка за титлата и е най-сигурният полуфиналист за купата. За да дойде тази безсмислена в своята същност акция, чиято единствена цел е била да се покаже кой командва парада. В последните 10-15 години, толкова се уморихме да обясняваме кое е нормалното, кое е приемливото за медийния образ и имидж на ЦСКА, че вече сериозно се отчайвам. Но всеки си има право на своята преценка, на своята интерпретация. Както вече бе отбелязано – в ЦСКА работят хора и може би те също понякога се подават на емоции, на възгледи и разбирания по-различни от тези на останалите. Нека да го приемем така, звучи по-малко уморително.
Днес е петък 13-ти, в края на годината светът приключва според маите. А ЦСКА е постоянно в някакви апокалиптични схеми. По много от медийните календари. И въпреки предизвестената от мнозина смърт, продължава да бъде в центъра на събитията. За добро или за лошо, да бъде най-интересният футболен клуб в България. Но как това да продължава да бъде така, след като взеха да се затварят вратите, а ние да надничаме зад решетките? А чрез нас надничат и самите фенове. Нас, кучетата ни яли, ама феновете ще надничат през оградата, ще се надигат да видят нещичко, ама няма да успеят. И просто ще махнат с ръка и ще продължат към следващия двор.