Всичко е точно, само че това е друг спорт

И сега какво? Пак трябва да се пише нещо за националния отбор по бавно ходене с топка. Колегите в Барселона се чудят след всеки мач как да си величаят отбора, така че да не се повтарят - извънземни, властелини, вълшебници... Не е лесна и тяхната, как всяка седмица да измислиш различни и нови прилагателни и определения за Шави, Меси, Иниеста, Вия...
Ние тук сме на обратния полюс - дъното, тинята, това е краят, палячовци, некадърници...
Един път нещо нестандартно, втори път нещо по-така, ама то наистина има моменти, в които сядаш пред клавиатурата след мач на националния „футболен” отбор се чудиш откъде точно да започнеш и какви точно впечатления да опишеш.
Имаме си национален отбор по мотаене на тревист терен, като топката не е задължителен елемент, защото ние така или иначе рядко я притежаваме, а когато това някак си стане факт, целта ни е колкото се може по-бързо да се отървем от нея.
Някой ще каже, че от 11 участници, все пак има двама-трима футболисти. Добре, съгласихме се, хайде, от нас да мине.
Наистина е трудно. Трябва човек да се разрови малко в архивите. Да види как преди години колегите са отразявали всеки следващ феноменален мач на Майкъл Джордан и как тези, които са писали за Фурмула 1 са правили репортажи поредната победа на Михаел Шумахер. Майкъл, Михаел и Михаил Мадански. Хм, има нещо...
В един момент зацикляш, дори и да се разровиш в тълковния речник, пак всичко ти се струва познато и вече използвано.
Засега минаваме с „национален отбор по бавно ходене с топка”. Това ни се струва неупотребено. Хубаво де, ама все някога ще има нов мач, а тогава какво ще мислим за заглавие, че и за репортаж трябват някакви различни думи.
Това, че в случая сме попаднали на какви ли не антирекорди, е интересно, но цифрите понякога не казват всичко. Колегите статистици пропускат два компонента – за първи път на националния стадион имаше провесени повече знамена на отбора-гост, отколкото бяло-зелено-червено. Резултатът от вторник вечер бе България 2 – Уелс 10. Може би никой не е обърнал внимание, но на оградата в сектор Б наистина имаше закачени два български трибагреника.
И още нещо – аз лично за първи път присъствам на мач на националния отбор, в който не се чу нито един път скандирането „Българи – юнаци”. И друг път е имало малко публика, но пак от тук-от там, някакви групички от по трима-четирима запалянковци са се провиквали, за да окуражат отбора или пък просто да се постоплят докато гледат към терена.
Във вторник вечерта на стадион „Васил Левски” чат-пат на трибуните се чуваха някакви овчарски викове от група младежи, чиято неосъществена мечта е да бъдат столичани в повече. Но те заслужават уважение, защото все пак са пътували отнякъде, за да гледат мач. А една женица говореше по мобилния си телефон за тайните на качествената заливка на мусака. Как да не ти стане гладно в такъв момент – на терена няма нищо за гледане, освен ако не си фен на Уелс, времето е студено, а тази говори за мусака. Само два бързи погледа наляво и надясно стигат, за да установиш, че на стадиона липсва какъвто и да е кетъринг. Преди време, като имахме национален отбор, разнасяха жокейчета, вафли и фъстъци, колкото да залъжеш глада докато се прибереш, а пък в къщи ако щеш яж и мусака без заливка. Сега няма отбор, няма ги и хората с кошници, които продават храни и напитки.
А онези близо хиляда симпатяги, които дойдоха от 3 хиляди километра, си пееха песни и между тях вероятно са обсъждали футболни теми. И изобщо не им пука, че извън техния сектор, на останалата част от трибуните не се говореше за футбол.
Това е положението – едните са футболна публика и отбор, който играе точно този спорт, а другите са аудитория, която обсъжда рецепти и отбор, който играе друг спорт – бавно ходене с топка.
Е, как после резултата да не е в полза на гостите. Който играе, побеждава. Който ходи бавно по терена – губи. А ако бяхме паднали от Уелс примерно с 0:14, сега пак щяхме да пишем същото, без никаква разлика. Защото и Барселона понякога побеждава само с 1:0, а чат-пат пък изобщо не бие.
Както и да е, всичко е дъвкано и предъвкано – школите, базите, терените, треньорите, режима, държавата, БФС-то, Гришата, Данчо, Лъчо Танев, Матеус, Валери, Благо, Николета, баджанаците, зетьовете, Син Сити, БИАД, черното тото, бялото тото, бялото сладко, бялото горчиво, изгревите, залезите, бойкотите – всичко! Какво да се впускаме в детайли и да повтаряме. Това е положението. И дано на оная женица все пак да и се е получила заливката на мусаката.