Шампионът на нормалните клубове

Въпреки тоталната разпродажба Валенсия се задържа като клуб №3 в Испания

За втори пореден сезон Валенсия успява да превърне нуждата в свой съюзник. Притиснат от задължението да продава звезди, за да гарантира оцеляването си, клубът трябваше да се раздели със знакови фигури като Давид Вийя, Давид Силва, Карлос Марчена, Хуан Мата и Хоакин Санчес, първите четирима от които - настоящи световни шампиони. Напук на всички заупокойни обаче бившият тим на Любо Пенев не само овладя финансовата криза, свали дълга си от 550 на 300 милиона евро, но задържа нивото на отбора и два пъти спечели виза за Шампионската лига. Най-критична бе ситуацията в началото на миналото първенство, когато треньорът Унай Емери трябваше да се справи с ефекта от пакетната продажба на Вийя, Силва и Марчена. Тимът се стабилизира неочаквано бързо и дори подобри показателите си в сравнение с предишния сезон. Третата позиция бе гарантирана няколко кръга преди края. Напоследък тя минава за "шампионската титла за нормалните клубове" предвид колосалната разлика с империите Барса и Реал Мадрид.
Аналогична е ситуацията и сега. Загубата на Мата и Хоакин се прие на нож, тъй като подсили болката от раздялата с предходните идоли на "Местая". От друга страна обаче напускането на толкова съществени фигури имаше и оздравителен ефект. То позволи на Емери да разгърне мениджърските си умения и да постави основите на млад и гладен за успехи отбор. Фактите са красноречиви - през последните 2 години договори с клуба подписаха 18 нови футболисти.
Фразата, която Емери използва, за да опише философията на Валенсия, изчерпва почти всичко: "Не спираме да се развиваме". Отборът загуби потенциал, най-вече в офанзивен план, и се задъхва в най-важните двубои. Попълненията обаче са обещание за бъдещето. Средната възраст на играчите, взети това лято, е 23 години - между 26-те на вратаря Диего Алвеш и 20-те на Серхио Каналес. Тази рязка смяна на генерациите превърна Валенсия в четвъртия най-млад състав в Примера дивисион (25,1) след Еспаньол, Атлетико Мадрид и Реал Сосиедад.
Ако не броим Дани Парехо (22), който оттук нататък ще получава повече възможности заради контузията на Евер Банега, голяма част от другите младоци играят централна роля. От началото на сезона Серхио Каналес (20), Виктор Руис (21), Софиан Фегули (21), Пабло Пиати (22) и Жорди Алба (22) редовно получаваха шанс сред титулярите. Всъщност Парехо изпадна зад борда заради пропадналия трансфер на Банега, както и неочаквано силната конкуренция в халфовата линия.

За и против Емери

Най-добрият адвокат на треньора са показателите на Валенсия под негово ръководство. Той спечели две трети места в предишните два сезона и осигури жизненоважния финансов импулс от участието в Шампионската лига. Критиците обаче не виждат нищо специално в това постижение. Дори с футболисти като Вийя, Силва и Мата той не успя да даде реален отпор на Барселона и Реал. През миналата кампания Валенсия финишира на 25 точки от върха, горе-долу колкото го деляха и от чертата. Емери започна четвъртия си сезон на "Местая", а все още не се е доближил до спечелването на нещо значимо.
От друга страна баскът е представител на модерната вълна испански треньори, която има дебела заслуга за обособяването на страната като абсолютен властелин по световните терени. Технократ и педант, 39-годишният Емери проучва в детайли всеки съперник, обича нападателния футбол и се слави като отличен стратег. На везната обаче тежат изненадващите загуби за Купата на краля и Шампионската лига, както и неумението да печели срещу грандовете, дори пред собствена публика. Факт е, че Валенсия забрави какво е победа над Барса или Реал.
Също така е вярно, че Емери не живее в розова приказка на "Местая". От доста време той не разполага с достатъчно подкрепа вътре в клуба и затова предпочита да гравитира по-близо до футболистите. Винаги дава втори шанс на провинилите се, което му спечели славата на мекушав мениджър, но пък му позволи да задържи ключови фигури като Мигел и Банега. Последният бе пред изхвърляне през лятото, след като се снима с фланелка на Реал Мадрид.

Топтрансфери и контузии

Изявено качество на Емери е откривателският му нюх. През лятото той успя да подсигури точните хора, които да омекотят тежките последици от поредната разпродажба. Огромните проблеми в защита бяха решени с привличането на френския национал Адил Рами. 190-сантиметровият гигант, купен от Лил, е изключителна находка. Само за десетина мача той рязко повиши дефанзивните показатели на тима и веднага си пасна с другия новак в центъра Виктор Руис. Испанският младежки национал показва зряла тактическа грамотност и умее да поставя начало на атаките. Рами и Руис дават заявка да се превърнат в най-стабилната защитна двойка на Валенсия от времената на Аяла и Пелегрини.
Серия контузии обаче помрачи ефекта от лятното подсилване на тима. Най-тежко е положението на Серхио Каналес, който скъса кръстни връзки срещу Атлетик Билбао (1:1) и на практика ще пропусне целия сезон. По-кратко в лазарета ще е холандецът Хедвигес Мадуро (4 месеца) заради подобни проблеми. Най-малко време ще липсва Евер Банега (6 седмици), но неговата травма пресече формата на живота му и постави сложен ребус пред Емери, който трябва да прекрои състава и схемата. Това обаче отваря шанс пред Тино Коста и Дани Парехо да заявят амбиции за по-сериозно присъствие в отбора.

ВАЛЕНСИЯ 2011/12
Система 4-2-3-1

ГУАИТА

МИГЕЛ РАМИ В. РУИС Ж. АЛБА

БАНЕГА АЛБЕЛДА

ПАБЛО ЖОНАС ФЕГУЛИ

СОЛДАДО