ЦСКА - титаните на глупостта

В последните няколко седмици актуалните собственици на ЦСКА правят всичко възможно клубът отново да влезе в състояние на криза. Всъщност не, те си мислят, че правят всичко възможно отборът този път да избегне очертаващата се криза, но на практика от действията им произтича точно обратното. Наглед действията на ръководните фактори се определят от простата футболна логика, но маньоврите им са толкова противоречиви и недовършени, че крайният резултат явно ще бъде потресаващо негативен.
Странно, но за повече от 3 години собствениците от "Титан" така и не могат да уцелят вярната посока за управление на клуба. На моменти изглежда така, сякаш са я налучкали и всичко ще тръгне по мед и масло, но много скоро обстоятелствата се променят. Неприятното за тях, е че цялата тази история им коства ужасно много средства, а самите те минират възвръщаемостта с неадекватните си действия. Борисов и съдружникът му Иванов поеха ЦСКА от под нулата финансово, стабилизираха клуба, демонстрират сериозен мерак за успехи, но все се давят като власите на Дунава. Таман ЦСКА да потръгне, и спиралата отново ги увлича обратно надолу.

Промени се
правят със замах

През този сезон футболен клуб ЦСКА трябваше по дефиниция да доминира в първенството, и то безапелационно, да влезе в групите на Лига Европа, да излезе от тях за пролетната им фаза и да атакува през следващия август влизане в Шампионска лига. Това бе планът, за целта бяха привлечени много силни футболисти, а не бе продаден почти никой. Бяха повишени възнагражденията, за някакъв период от време дори се изплащаха навреме. Намерени бяха средства, за да се осигури безпроблемен лиценз, като бяха решени екстрено доста наболели проблеми. До мача със Стяуа положението в Борисовата градина изглеждаше цветущо, след това изведнъж всичко се срина.
И тук е първият сериозен упрек. Това ръководство на ЦСКА прекалено много се притеснява да назовава нещата с истинските им имена и при своите решения се поставя в смехотворни позиции. Всъщност това води до едно протакане на решенията, което има пагубни последици. Особено когато се касае за треньорите. До този момент "Титан" смени шест треньори и нито веднъж не го направи навреме и както трябва да се случват нещата. А това не е маловажно. Това протакане на присъдата в никакъв случай не е добро за клуба. Така се случи и с Милен Радуканов, чийто мандат приключи след провала в Европа, но после два месеца се влачиха последиците. И се случиха смехотворни неща, като пасквила, подписан от шефовете в защита на треньора след мача със Славия.
Сегашното ръководство на ЦСКА го е много страх да заяви открито пред всички, че през последните 40 месеца са направени толкова мащабни инвестиции, които да позволяват на собствениците да вземат решенията без каквито и да било обструкции. Защото ЦСКА наистина струва много пари на Борисов и ще е в повече да го карат да се съобразява с някакви морални постулати. А от този страх страдат резултатите. Защото на "Титан" въпиющо им трябват резултати, а като следствие от тях и някакви пари. В противен случай омагьосаният кръг ще ги превърне в заложници на футболен клуб ЦСКА, което, между впрочем, не е някакво откритие или новост. Долу-горе през този ад минаха всички, които се занимаваха с червения клуб през последните 15-16 години.

Казусът "Симонович"

Вследствие на грешната политика на ЦСКА възникна казусът "Драголюб Симонович". Тръгна се на някакъв странен вариант на постепенно интегриране на "чуждия елемент", с цел да бъде избягната бърза ескалация на напрежението. И всичко се усложни до степен на гротеска и пълен абсурд. Въвеждат се някакви дементирали персонажи като Димитър Пенев, за да прикрият истинския замисъл, което няма как да се получи.
А всичко можеше да изглежда далеч по-просто. Собствениците на ЦСКА не са доволни от Милен Радуканов, казват му довиждане и се оглеждат за подходящ заместник. Като се пресеят евентуалните заместници, наистина кандидатурата на Дуци печели с много предимства. Млад, перспективен, с модерни виждания за играта, доказал се в Сливен. Всички предпоставки да бъде заложено на него, като му се даде шанс да развие таланта и идеите си.
Вместо да застанат на съвсем ясни позиции, двете страни избраха някакъв абсурден разкрачен вариант. Симонович бе хем назначен, хем не се знаеше като какъв. Самият той избълва куп глупости, като най-голямата бе, че видите ли, бил най-големият привърженик на Радуканов. Може би от позицията на очакващ неговото уволнение го е подкрепял толкова горещо. Сега новия хит е, че Димитър Пенев бил "българският Фъргюсън". Да, ама Фъргюсън коли и беси в Юнайтед от 25 години и си позволява да държи на пейката играчи с 5 милиона паунда годишна заплата. А на Пенев какво му е като Фъргюсън? Просто една пионка, която е готова да стане за резил по всяко време!
Няма никаква разлика между Георги Дерменджиев, който бе лицензоносителят в Сливен, и Димитър Пенев, който е в същата роля в ЦСКА. Никаква разлика, но защо е нужно да разиграват тези циркове. Разбира се, заради медиите и феновете, които ядат доматите с коловете и не им е ясно какво се случва на практика.
Дотук всичко добре, явно момчетата са тарикати и се забавляват, като правят хората на луди. Обаче рият и на гърба си хвърлят. Да, Дуци може да е треньор за Шампионска лига или поне аз вярвам, че е такъв, но няма да стигне дотам, като се крие като лалугер. Какъв е естественият ход на нещата. Полутреньор, полууспехи, накрая и уволнението ще бъде през задния вход! И поредната похабена възможност, а Симонович наистина е златна такава.

Моделът в
ЦСКА не работи

Всъщност отново е време за генерални изводи. Цялата тази мимикрия и това мишкуване в Борисовата градина всъщност са породени от страха пред гнева на публиката. ЦСКА не е Ловеч или Разград, където могат да назначат и едно магаре за треньор и публиката ще го аплодира. За пореден път може да се направи констатацията, че за клуб с параметрите и традициите на ЦСКА приватизация във вид на акционерно дружество е невъзможна. Тя е факт по документи, но никога не може да се състои на дело. ЦСКА не може да се притежава от едно или няколко физически лица, които да държат съдбата на клуба в свои ръце. Губещи от подобна ситуация са всички - тези, които си харчат парите, и тези, които си губят нервите.
Нито един собственик и никакви милиони не могат да върнат ЦСКА в старата орбита, ако не се премине към обществен контрол върху клуба. Преди бе чрез държавата, сега ще трябва да стане чпрез привържениците. Вижда се, че волята на публиката е по-силна от силата на парите. Затова нека публиката и тази част от обществения спектър, който симпатизира на червената идея, да си поемат и съответната отговорност. Другото е абсурден омагьосан кръг, тип "Параграф 22", гарниран с дребни тарикатски номера.